В центъра на неговата обредност са брадва и свинска мас
Автор: Христина Митева
Всяка година на Покладе мама разбуждаше децата рано сутринта – много по-рано от обикновеното време за ставане. Вкупом всички ние, още сънени, излизахме навън. Мама вече бе измила много старателно с чиста вода острието на брадвата, а на острието й бе поставила малко свинска мас.
Всеки от нас трябваше да клекне или застане на колене, за да сведе глава и близне от маста, после да се изправи и прекрачвайки едновременно брадвата и прага на къщата, да влезе в дома.
Това се прави, за да имат децата апетит през годината, да са ящни, да не капризничат на масата или отказват някои видове храна с различни оправдания...
Кой по-бавно и нерешително, кой по-смело, но всяко дете близваше от маста по брадвата. Единствено сестра ми Тонка не смееше открито да откаже и противоречи на мама, макар силно да се гнусеше от свинската мас. Тя с часове стоеше приклекнала над острието и нито вкусваше от маста, нито се махаше оттам.
Мама започваше да я подканя и умолява настойчиво, без да я заплашва или да вдигне ръка да я удари. Тя не искаше със сила да я застави да близне, а с добро. Беше празник, а тя наричаше празниците „добър ден“ и не ни се караше в такива дни.
Това безкрайно умоляване от страна на мама и капризничене от страна на кака ми, много ме ядосваше и аз се дръпвах встрани. Сестра ми Тонка не бе злояда, но беше доста слаба, докато аз бях здрава и силна физически – не чак дебела, но по-едра от връстниците си.
А когато донасяха закупено от пазара прасе, за да го угоим за Коледа, мама искаше аз първа да го захраня, за да е ящно като мен, да е всеядно...
С годините кака ми се промени, като започна да яде с повече апетит. Така в семейството ни не остана някой злояд, който да е капризен към блажната храна, наричана по нашенски „мизга“.
