Забранен след 9 септември и реабилитиран днес, фейлетоните и карикатурите на този талантлив наш творец продължават да разсмиват със своя свеж хумор
Автор: Атанас Коев
На 18 ноември се навършват 75 години от жестокото убийство от комунистите на видния български писател, художник и журналист Райко Алексиев, оставил трайна диря в културния живот на България в периода от 20-те до 40-те години на ХХ век.
Жизненият път на този талантлив българин започва от Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) на 7 март 1893 г. Първоначално момчето учи в местното училище, след което се записва да следва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като същевременно става и извънреден студент в Художествената академия.
Когато се дипломира, заминава за чужбина, където учи последователно живопис в Германия, Австрия и Италия при изтъкнати майстори на четката.
Завърнал се в родината си, Райко Алексиев на няколко пъти е избиран за председател на Съюза на дружествата на художниците в България. Изявява се и като писател, а литературните му творби са главно в областта на сатирата. Сред тях се открояват „Душеспасителна книжица“, „Жалостиви случки“, „Генчо Завалията“, „Клюката“, „Хумористична история на българите“.
Заради своята остра сатира при тоталитарния режим книгите му са забранени и днес българският читател с любопитство ги преоткрива наново.
През 1925 г. пазарджишкият самобитен творец режисира филма „Коварната принцеса Турандот“, където изпълнява и една от главните роли.
Журналистическата дейност на Райко Алексиев започва още в началото на ХХ век, когато сътрудничи активно на вестник „Българан“ и участва в неговото списване. През 1932 г. той започва да издава вестник „Щурец“, който постепенно се налага като едно от най-популярните хумористични издания у нас. В него се публикуват сатира, разкази, фейлетони, карикатури, пътеписи, като изданието в по-голямата си част се списва и илюстрира с карикатури и рисунки лично от редактора издател.
Негови сътрудници са изявени наши писатели и художници от този период, като Илия Бешков, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Тома Измирлиев, Елин Пелин, Никола Ракитин, Димитър Подързачов, Ст. Л. Костов и много други български творци.
Във вестник „Щурец“, Райко Алексиев публикува свои карикатури, насочени срещу „бащата на народите“ Йосиф Сталин. Заради тях впоследствие той заплаща с живота си, тъй като те са трън в очите на Отечественофронтовската власт.
Изданието спира да излиза на 30 юни 1944 г. За него историкът Христо Огнянов отбелязва: „Цели 12 година той разсмиваше българските граждани, като допадаше не само на средния гражданин за когото беше предназначен, но и на по-взискателните читатели“.
За разказите и фейлетоните на Райко Алексиев излизали през 30-те и 40 те години на ХХ век е характерна забавната битово-анекдотична ситуация. Авторът си служи с постоянни герои-типове, някои от които стават нарицателни сред народа: Генчо Завалията – преследван от непрекъснати злополучия нещастник, Гуньо Гъсков – глуповат, но оправен младеж, Нане Гето – шоп одумник, отец Тарапонтий – практичен духовник и др.
Заради своите сатирични фейлетони и карикатури Алексиев става една от първите жертви на установяващия се комунистически режим в България. Арестуван веднага след 9 септември 1944 г., той е подложен на нечовешки мъчения и издевателства от органите на Народната милиция. След като е пребит до смърт в ареста, умира от раните си на 18 ноември 1944 г.
Няколко месеца след смъртта му е разигран абсурден съдебен фарс – т. нар „Втори народен съд“, създаден специално за съдене на журналисти, писатели и интелектуалци, обявени за „отсъстващи или починали“. Видният пазарджиклия е обвинен в „антисъветска и прогерманска дейност“, като целта е да се конфискува имуществото му. Дори шевролетът на покойния творец става обект на съдебни апетити.
След падането на комунистическия режим у нас Райко Алексиев е реабилитиран посмъртно по инициатива на съпругата му Весела Алексиева и група български интелектуалци. На негово име е основана фондация за подпомагане развитието на хумористичната литература и на карикатурните жанрове у нас.
И днес, въпреки изминалите десетилетия разказите, фейлетоните и карикатурите на този талантлив наш творец продължават да разсмиват със своя свеж хумор, така както са предизвиквали смях и размисъл сред някогашните си читатели.
