Преди милиони години районът на днешната планина Люлин бил дъно на сладководен басейн. Поради променящия се климат той започнал да пресъхва. Водата била заменена от рядка тиня и, когато тя се превърнала в глина, обитателите й останали запечатани „като на моментна снимка“.
През септември 2010 г. при строежа на АМ „Люлин“, 50-годишният булдозерист Емил Матушев и колегата му Димитър Мицев попадат на вкаменелост на риба. Какво се случва по-нататък може да се прочете във фейсбук страницата на Регионалния исторически музей в Перник.
В него е подаден сигнал и под ръководството на вр.и.д. директор Василка Паунова, археолозите Ф. Михайлов и А. Бакъмска и със съдействието на фирмата изпълнител „Мапа-Чингиз“ каменният блок е транспортиран в музея.
Пристига екип от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който установява, че фосилният пришълец е хищна сладководна риба. При разкриването й опашният отдел е унищожен. Запазената част от тялото (до коремните перки) е с размер 58 см. Предполага се, че пълният размер е бил около, а може би и над 80 см. Добре запазени са плавниците и отделни участъци от люспената покривка.
Специалистите са на мнение, че досега не е намиран екземпляр „с такъв размер в палеогенската система в България и е много вероятно да се касае за нов за науката вид“, а възрастта на находището на фосилни риби определят на 35 – 32 милиона години.
Риба фосил на възраст 35 – 32 милиона години
Екипът, съвместно с Филип Михайлов, археолог от РИМ-Перник, провежда теренни наблюдения на шестнайсти километър по трасето на автомагистрала „Люлин“ и установява, че в този фрагмент се разкрива скален интервал от палеогенската система.
Намерени са още около 40 екземпляра - риби-фосили от вида Dappalis macrurus. Три от тях са предадени в РИМ-Перник като доказателствен и илюстративен материал, че находката на фосилна риба не е случайна, а се касае за находище.
На мъжете, открили рибата, на 14 октомври 2010 г. Община Перник и пернишкият музей връчват плакети и благодарствени грамоти.
