През лятото а 1955 г. България попада в центъра на световния информационен обмен. Раздухва се страхотен международен скандал – страната ни става родоначалник на печалната практика военни изтребители да свалят пътнически самолет, нарушил държавното въздушно пространство.
Трябва да минат години, преди държавата ни да се навие да плати минимални компенсации за нанесените щети.
Какво се случва всъщност?
В ранната утрин на 27 юли 1955 г. израелски самолет извършва редовен полет 402 по линията Ню Йорк – Тел Авив. Той е произведен от фирмата „Локхийд Констелейшън” и е всъщност бивш военен самолет – C-69 със сериен № 1968, превърнат в пътнически през 1951 г.
Командир е капитан Реджиналд Хинкс, израелски гражданин с над 9400 летателни часа опит. В екипажа са още майор Пинас Бенхорад, бордовият механик Сидни Калмере и стюардите Леон Тисер, Алберт Мерхадев и Сара Ахерман, а в списъчния състав на пътниците откриваме 15 граждани на Израел (вкл. агентът на МОССАД Бар Гор), 12 от САЩ, 6 от Франция, 5 от СССР, 4 от Канада, Великобритания и Южна Африка, 3 от ФРГ, 1 от Полша, Австрия и Швеция, един неустановен и един без гражданство.
Последната радиограма SOS , изпратена от борда на самолета, е уловена от летище Атина и гласи: „Спускаме се запалени, ще опитаме кацане”.
Мемориалът на жертвите от инцидента в Тел Авив
Преди това лайнерът 4X AKS се отклонява от трасето си и навлиза на българска територия над Трън, лети 20 минути над нашата страна по посока Петрич с намерение да напусне българската територия.
В същото време от военното летище Доброславци край София излитат два МиГ-15 от 18 изтребителен авиополк.
Минута преди израелския самолет да навлезе в Гърция е настигнат, обстрелян и свален по заповед на заместник-командира на ПВО ген. Величко Георгиев. Инструкциите му са кратки и ясни: „Ако самолетът се опитва да напусне нашата територия, без да се подчинява на заповедите и няма време за повече предупреждения, свалете го!”.
Както и може да се очаква, два дни българските комунистически власти крият всякаква информация за инцидента – все едно такъв няма! Той обаче е анализиран и коментиран от информационните агенции в Белград, Атина, Вашингтон, Лондон, Берлин, Тел Авив.
Правителството на Бен Гурион отправя остър протест, а нашето изказва дълбокото си съжаление.
Погребението на жертвите от инцидента. Снимка: Давид Рубингер
Министерският съвет на България назначава специална комисия за разследване на инцидента. Тя е ръководена от самият премиер Вълко Червенков и от двамата му заместници Антон Югов и Иван Михайлов. Членове са външният министър д-р Минчо Нейчев, шефът на МВР Георги Цанков, военният министър Петър Панчевски, министърът на здравеопазването д-р Петър Коларов и главният прокурор Йордан Чобанов.
Образувана е комисия за обследване на случая във ВВС, тече и паралелно прокурорско разследване. Целта е една – оневиняване на екипажа, изпълнил заповед от земното командване.
Протоколът на нашата правителствена комисия констатира, че на 27 юли 1955 г. в 7,10 часа израелският пътнически самолет се е отклонил на около 130 км от своя маршрут, навлизайки без всякакво предупреждение в българското въздушно пространство над Трън. След като се придвижва още 40 км навътре, завива на юг, прелитайки над Брезник, Радомир, Станке Димитров и Благоевград, продължавайки към гръцката граница и прелитайки близо 200 км на наша територия.
Ръководството на родната въздушна отбрана получава сигнал, че чужд самолет с неизвестен произход е навлязъл в българското въздушно пространство, след което издава заповед два наши МиГ-15 да преследват нарушителя, като го принудят да кацне на някое от българските летища.
Израелският самолет е настигнат южно от Станке Димитров. Българските изстребители го предупреждават по установените международни знаци да ги последва, без да влизат в контакт с екипажа. Аеропланът обаче не се подчинява, продължава полета си, след което е обстрелян и свален край Петрич.
Комисията признава, че органите на ПВО проявяват прибързаност, като не са предприели всички необходими мерки да го приземят, но не уточнява, че пилотите Петров и Санкийски смятат, че са свалили товарен, а не пътнически самолет!
Освен това, на мястото на катастрофата е намерено сребро на зърна от 900 карата, като според тогавашния зам.-транспортен министър Захари Захариев то е било контрабандно транспортирано и затова пилотът е отказал да кацне.
Израелската комисия, назначена от транспортния министър Залман Аран, препоръчва постигане на международно съгласие за предотвратяване свалянето на цивилни самолети.
Посочва се също, че изстребителите на българската ПВО извършват две картечни атаки по самолета без всякакви предупреждения по честотата, определена от международната организация за гражданска авиация за самолетни съобщения в този район.
Преди да се разбие, лайнерът е подпален от патрони, предизвикали огън в отоплителното отделение, а експлозията е причинена от попадения на куршуми в двете крила.
Прокурорът Господинов, разследвал инцидента, посочва, че не може да направи окончателно заключение за свалянето на самолета, тъй като не е разпитал летците и дежурните от ПВО. Това означава, че военните не допускат прокуратурата до какъвто и да е контакт с хората, отговорни за инцидента!
На 4 август 1955 г. жертвите са погребани, а на 9 октомври 1957 г. Израел завежда в Международния съд в Хага дело срещу България и искове за обезщетения за 1 793 256 долара за 56 пътника и багажа им и 3 850 036 долара за самолета и загубите на авиокомпанията.
Искове подават още Франция, Канада, ФРГ, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и ЮАР за 1 191 892 долара, като претенциите възлизат по тогавашния курс на общо 26 120 239 лева.
Новият ни външен министър Карло Луканов предлага отказ от плащане на обезщетенията с мотив, че самолетът по негова вина е нарушил българското въздушно пространство, но че страната ни по хуманни съображения е готова да възмезди неизраелските граждани. По негови изчисления става дума за по-малко от 300 000 щатски долара!
Плащането на обезщетенията се проточва. Израел, САЩ и Великобритания осъждат България в Международния съд в Хага в процес, продължил от 16 март до 3 април 1959 г. В крайна сметка държавата ни се съгласява да изплати за всеки загинал по 8292 щатски долара.
Бележка на редакцията: Малко известно е, че стюардесата на самолета Сара Ачеркан е дъщеря на знаменитата съветска актриса Любов Орлова - първата звезда на съветското кино и първата народна артистка на СССР, много популярна у нас с ролята си във „Веселите момчета" („Веселые ребята", 1934 г.).
Любопитен факт е, че сваленият израелски самолет е изпълнявал и пощенска миисия, превозвайки един чувал с писма. По време на катастрофата те са обгорели, но част от тях оцеляват и са доставени в Израел, като са изпратени до адресатите си с печат: „Писмо, преживяло катастрофата на самолета, свален в българското небе на 27 юли 1955 г.".
