Това е само една от неизброимите легенди, които се предават от поколение на поколение
Автор: Яна Славянска
Само на седем километра от Ивайловград, високо в планината е скътано едно мистично село – Хухла. То е на ръба на България – пред него се издига един планински рид, по билото на който върви границата ни. Ако се изкачиш на възвишението Свети Илия над населеното място, виждаш насреща си и Турция, и Гърция. При ясно време дори може да се зърне силуета на Одрин.
На същия този хълм се издига параклис, носещ името на светеца. На Илинден от незапомнени времена тук се прави селски събор.
На едно дърво пред параклиса се вижда бронзова еленска глава с надпис под нея: „Нека помним корена си и преданието за елена".
Местните хора разказват, че на Илинден край параклиса „Свети Илия" всяка година идвало еленче, което се предлагало в саможертва за курбан на празника. Една година обаче хухленци не го изчакали само да умре, ами го заколили. И оттогава повече жертвено еленче в деня на светията гръмовержец не се е появявало.
Това е само една от неизброимите легенди, които се предават в селото от поколение на поколение. Неслучайно именно тук се организира фестивалът „Мистериите на Хухла". Началото на празника е поставено от събор и родова среща през 1983 г., след което прераства в мащабно културно събитие, което събира тук всяко лято за една вечер балканския арт елит.
Иван Бунков – писател и организатор на празненствата „Мистериите на Хухла" разказва преди време в едно интервю за Нова телевизия, че далеч назад във времето, 12 века преди Христа, магията на това място привлича древните тракийски жреци. Хълмът Свети Илия става светилище, а водата от кладенеца, разположен на самия връх – лечебен феномен, познат по целия цивилизован свят.
А най-голямата мистерия на това свято място е огромен подземен град от тунели и водопади. Подходите към него обаче се пазят в строга тайна от малцина просветени.
Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и рудодобива. Смята се, че от светилището на връх Свети Илия жреците са ръководели добива на ценните метали.
За съжаление, селото се обезлюдява с бързи темпове, подобно на стотици друти населени места у нас. Младите са заминали на гурбет в чужбина и никой не знае дали въобще някога ще се върнат по родните си места. В Хухла са останали една шепа хора.
Не само по Илинден, но и в делничен ден те редовно изкачват хълма с параклиса. Твърдят, че мястото е силно енергийно и ги зарежда със сила и живец.
За тяхно щастие селото им е отдалечено от цивилизацията и дори коронавирусът не е стигнал до него. Пък и вече хухленци никъде не ходят. По-рано прескачали до Гърция, а оттам и до Турция на пазар. Но откакто гърците искат PCR тестове, вече не мърдат никъде.
Малко под Хухла минава Арда, която на това място напуска Родопите. Там, в местността Балък дере, археолозите са намерили светилище и там всяка година започват мистериите.
Редовните археологически проучвания се извършват от екипа на Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей в София. Миналата година бе открита мраморна колона от II-III в. с фрагмент от надпис на древногръцки език, който се посвещава на божество, чието име започва с буквата „А“. Кънев смята, че е попаднал на антично светилище, което бележи най-ранния период от съществуването на тамошната крепостт. Според археолога това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значимост с най-големите култови центрове през Античността.
