На 20 февруари се навършват 190 години от рождението на видния български обществен и политически деец
Автор: Атанас Коев
На 20 февруари се навършват 190 години от рождението на Тодор Кесяков – виден български обществен и политически деец, един от основателите на Либералната (Казионна) партия в автономната област Източна Румелия. Той сред водачите на либералите в областта и активен участник в Съединението.
Бъдещият политик започва земния си път в Пловдив на 20 февруари 1831 г. в заможно и родолюбиво българско семейство. Негов брат е видиият наш участник в национално-освободителното ни движение, а впоследствие и военен деец – Константин Кесяков.
Тодор учи в родния си град и постепенно получава доверието на османските власти. В резултат на това е назаначен от тях за касиер на Пловдивския санджак.
Когато започва борбата на народа ни за независима българска църква, Кесяков се включва дейно в нея. След учредяването на Българската екзархия през февруари 1870 г., заради заслугите му в борбата срещу Вселенската гръцка патриаршия е включен в състава на Екзархийския съвет. В този висш църковен орган пловдивският обществен деец работи неуморно за укрепването и утвърждавенето на независимата ни православна църква.
След освобождението на България от турско робство през 1878 г. Тодор Кесяков остава да живее в автономната област Източна Румелия, където веднага се включва активно в обществено-политическия живот.
Той става един от учредителите и основателите на Либералната (Казионна) партия. Постепенно се утвърждава като авторитетен водач на партията, работещ дейно по изграждането на партийните структори, както и за утвърждаването на либералите в политическия живот на Източна Румелия.
На три пъти е избиран за председател на Постоянния комитет на автономната област – през 1879 г., 1882 г. и 1883 г.
Когато започва подготовката за съединението на Източна Румелия и Княжество България Кесяков веднага се включва в нея. По време на съединисткия акт, на 6 септември 1885 г. той дейно участва в осъществяването му, подпомагайки с всички сили акцията. Става член на временното правителство на Източна Румелия, създадено в деня на Съединението.
В обединеното Княжество видинят пловдивчанин продължава обществено-политическата си дейност, ставайки постепенно близък сподвижник и съратник на водача на Народно-либералната партия, изявеният наш революционер и политик Стефан Стамболов. Той влиза в редовете на неговата партия и последователно е избиран за народен предствител в Петото и Шестото Обикновенно Народно събрание от листите на стамболовистите в периода 1887-1893 г.
Като депутат активно участва в работата на Парламента и в изработването на редица закони на Княжество България.
Тодор Кесяков умира на 9 юни 1894 г., на 63-годишна възраст, като е погребан по подобаващ начин за заслугите му в църковно-националната борба на народа ни, както и в подготовката и осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
С дейността си като обществен и политически деец той оставя трайна диря във възрожденската ни история и в първите години след освобождението от османско владичество – първо в автономната област, а след това и в Княжеството.
