Хората трябва да се стрещат, общуват помежду си, да знаят един за друг, за историята и изкуството, нравствените и естетически ценности – те са общи за българската цивилизация
Автор: Проф. д-р Георги Георгиев и д-р Марияна Георгиева
Шаукат Богданов, председател на Уляновската Обществена просветна организация „Българско възраждане“ („Булгарское возрождение“), от свое и от името на членовете на Организацията е изпратил писмо до министъра на образованието и науката на Република България Красимир Вълчев.
В него Шаукат Богданов го моли за съдействие за възстановяване, укрепване и развитие на братските взаимоотношения, разбирателството, взаимопомощта и сътрудничеството между волжките и дунавските българи.
И по-конкретно е отправена молба да бъде разгледана възможността за включване в образователната програма по история за учениците в Република България на исторически факти за държавата Волжка България, която е неразделна част от общата българска цивилизация.
В документа се казва:
„От историята ви е известно, че на територията на Урал и Поволжието в Русия през Средните векове е съществувала държавата България (която съвременните историци определят като Волжка България, за да се поясни, че е друга държава на българите в друг географски регион), а нейните жители са се наричали българи (пак определени от съвременни историци като волжки българи). Основател на тази държава е кан Котраг – братът на кан Аспарух.
Част от съвременните историци наричат днес съществуващата държава България – Дунавска България, смятайки, че така ще се разбере, че е имало преди векове едновременно повече от една държава с име България на различни места, а именно по протеженията на най-големите европейски реки Дунав и Волга, и така те говорят за Дунавска България и за Волжка България.
Многочислени исторически и археологически факти свидетелстват за това, че съвременните волжки (казански) татари са жертви на политици, които през 1920 г. при създаването на републиката им са я назовали с името Татария и в течение на няколко поколения са формирали „татарска социалистическа нация“. Ние сме преки потомци на волжките българи, а също и родни братя на дунавските българи.
През 90-те години, на вълната на демократическите промени и преобразования в нашата страна започнаха да се създават обществени организации, поставящи си за своя цел разпространението на информация за историята и културата на волжките българи. Така беше създадена и нашата обществена организация „Българско възраждане“ („Булгарское возрождение“).
Символичен жест на признание на Република Татарстан като приемник на Волжка България и на нас като волжки българи стана посещението на заместник–министър председателя и министър на външните работи на Република България Ивайло Калфин в Казан през 2006 г. В хода на визитата министърът подари на президента на Татарстан Минтимер Шаймиев копие на меча на кан Кубрат.
През октомври 2017 г. Казан беше посетен от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Русия Бойко Коцев, който с голяма българска делегация проведе среща с президента на Република Татарстан Рустам Миниханов.
На дадената среща посланикът каза следното: „Ние много искаме да покажем българските културни, духовни и нравствени ценности. Отношенията между България и Русия са от 14 века, но между България и Татарстан те съществуват много по-дълго. Та българите са тръгнали именно оттук, от Болгар. Ние сме деца на кан Кубрат, чийто трети син кан Аспарух основал в 681 г. българската държава, на територията на която ние и сега живеем.
Ние сме родствени народи, между нас има много общо. Да, на нас не ни достига динамика в отношенията. Държавната власт, политиците, в това число и дипломатическият корпус, са в дълг пред гражданите, които се нуждаят от непосредствено общуване помежду си. Ние сме длъжни да създадем тези възможности, тези площадки за това, че хората да се стрещат, разговарят, общуват помежду си, да знаят един за друг, за историята и изкуството, нравствените и естетически ценности – та те са общи и в България, и в Татарстан“.
В писмото до българския просветен министър се изтъква също, че в книгата „Българската цивилизация“, издадена през 2007 г. под редакцията на известни български учени историци, на стр. 197 се привеждат сведения за Волжка България. Друга книга от серията „Българска вечност“ – „Киприан българин“ от 2001 г., на стр. 10 е приведена информация за волжките българи и за държавата Волжка България.
Посочва се и още един източник: „Българите атлас“, издаден през 2001 г. под редакцията на колектив от български учени-историци, където на стр. 2 (29) са приведени географска карта на Волжка България и сведения за нея.
Дори и в немски ученически атласи са включени сведения за Волжка и Дунавска България като в атласа „Народи, държави и култури. Поредица от исторически карти“, издание на Георг Вестерман, Брауншвайг, 1963, („Voelker, Staaten und Kulturen” Ein Kartenwerk zur Geschichte, Georg Westermannп, Braunschweig, 1963), изготвен от голям брой авторитетни историци. В него на страници 29, 32 и 36 са приведени географски карти, изобразяващи и Волжка България; на тях се чете – на стр. 29 „Bulgarien”, “Bulgar, 7. Jahrh.“, на стр. 32 „Wolgabulgaren 9 Jh, Bulgar“, а на стр. 36 „Bulgar, 1236“.
От организацията „Българско възраждане“ са решили да подарят на българския министър на образованието книгата на известните учени историци и доктори на историческите науки професорите от Казанския Федерален Университет Г. М. Давлетшин и Ф. Ш. Хузин „Българската цивилизация на Волга“ („Булгарская цивилизация на Волге“), издадена в Казан през 2019 г.
В тази книга се излагат ключови моменти от историята на Волжкa България. Особено внимание се отделя на културните постижения на волжките българи, постигнати от тях в процеса на упорит труд в областта на селското стопанство, занаятите, вътрешната и международната търговия.
„От името на членовете на Уляновската Обществена просветна организация „Българско възраждане“ ви моля да разгледате възможността за включване в образователната програма по история за учениците в Република България на сведения за държавата Волжка България, която е неразделна част от общата българска цивилизация“ - се казва още в писмото до Красимир Вълчев.
Писмо с подобно съдържание и молба за съдействие за включване в образователната програма по история за учениците в Република България на сведения за държавата Волжка България е изпратено и до директора на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поликрайще.
Той също е получил като подарък книгата на професорите от Казанския федерален университет Г. М. Давлетшин и Ф. Ш. Хузин „Българската цивилизация на Волга“ и книгата на председателя на Уляновската Обществена просветна организация „Българско възраждане“ Шаукат Богданов и на проф. Алфред Халиков „Нека светлината на истината да озари вашия разум! (Аргументи и факти за българите на Поволжието и Приуралието). Помни своите корени“, („Пусть свет истины озарит ваш разум! (Аргументы и факты о булгарах Поволжья и Приуралья), Помни корни свои“).
Авторите на книгата „Нека светлината на истината да озари вашия разум!“ Шаукат Богданов и проф. Алфред Халиков са едни от най-големите съвременни радетели за възвръщане на изконното име на коренното население на Република Татарстан, Урал и Поволжието – българи.
Шаукат (Шевкид) Богданов е инициатор и организатор на движението за Българско възраждане в Уляновска (Синбирска) област на Руската федерация.
Шаукат Богданов
Той е главен инициатор за изграждането на паметника на големия български хуманист, просветител, поет и писател (от Волжка България) Кул Гали (1183-1236) в Уляновск.
За неговото родолюбие и за приноса му към българското образование – защитата на 200-годишното училище в Поликрайще, той е удостоен със званието „Почетен гражданин на Поликрайще“ и с Почетното отличие „Николайда Цанева“.
Проф. Алфред Халиков е един от най-големите историци и археолози на Татарстан, член-кореспондент на Академията на науките на Република Татарстан (1992), заслужил деятел на науката на Татарската АССР (1974), лауреат на Държавната премия на Република Татарстан в областта на науката и техниката (1994, посмъртно). В негова чест е наречена улица в Казан.
От 2014 г. името на Халиков носи обособено структурно подразделение на Академията на науките на Република Татарстан – „Институт по археология на името на А.Х. Халиков“. У нас е известен най-вече с труда си „500 руски фамилии с булгаро-татарски произход“ („500 русских фамилий булгаро-татарского произхождения“).
