България никога няма да изчезне от картата на света, категорична е българката, която от 22 години живее и работи в Чикаго
Автор: Борис Цветанов
Снежана Галчева е журналист, поет и литературен критик. Завършила е специалност „Българска филология“. Повече от 22 години живее и работи в Чикаго, САЩ. Колумнист със седмична страница за култура и духовност във вестник „България сега“. Авторка на 6 книги, четири от които поетични: „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“ и „Когато думите не стигат“, както и две в проза: „Като цвете в скалата“, литературен обзор, и „В десет въпроса“ - публицистика. Лауреат е на международни конкурси в Париж, Франция (2О11 г.), Лече, Италия, (2012 г.). Носител на званието „Народен будител“ (2013 г.).
Снежана Галчева е инициатор за създаване и провеждането на Първият фестивал на българската култура в Чикаго през 2015, 2017 и 2019 г. Организатор е на международния литературен конкурс „Изящното перо“, основател и председател на Салон за българска култура и духовност в Чикаго.
Името й е познато сред сред българската общност в САЩ и Канада с отразяване на обществени и културни събития и участия в проекти на различни културни организации.
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Дамски литературен салон „Евгения Марс“, София.
- Как изглежда България от 10 000 км и как успяваш да не прекъсваш връзката си с нея?
- Въпреки че 22 години живея извън България, за мен тя е мястото, в което всяка година с завръщам. Срещам се с различни хора и смятам, че в много отношения мисленето и ценностите са се променили в положителна насока. Формира се едно ново поколение, което търси да очертае нови граници на своите материални и духовни потребности. Тези млади хора разбират, че за да получат нещо от живота, трябва и да допринесат, че са готови да вземат решения и да поемат отговорност. Радвам се, че имаме толкова много хора, за които изкуството е част от живота, част от духовната им същност. Духовнотта ни доближава до онези измерения, в които властват други закони.
- Чикаго е градът с най-много българи - от вероятно 250 000 в Щатите, 150 000 живеят там. Но ти сама писа в свой текст, че зад цифрите стоят хора.
- Да, така е. Чикаго е градът с най-много българи, които живеят извън страната ни. Това е статистика, но зад нея стоят различни хора и съдби, пресичат се житейски пътища. Тук има хора, постигнали успех в бизнеса, представители на различни видове изкуства - музика, поезия, театър, изобразително изкуство и др., и съвсем естествено е да се търсят различни форми за изява и общуване. Някои представители на изкуството са се реализирали професионално, за други е част от духовния им свят. Език, култура, традиции са изконните ценности, които обединяват българите тук.
- У нас много често се натрапва, че българите в чужбина живеят разединени. Но чета български вестници там, а в Чикаго те са три и нямам такова впечатление. Но ти си в кухнята, кажи как е?
- Разбира се, всяко правило си има изключения. В Чикаго има много българи, представители на бизнеса, адвокати, лекари, банкови служители, брокери, такива, които работят в американски компании. Естествено е да се търсят услуги от наши сънародници. Но за сплотеността все пак, повтрям се, имат най-голямо значение организираните културни събития и честванията на българските празници.
Представят се книги на автори, изложби, музикални импресии. Редовни изяви имат четирите фолклорни състави в Чикаго, както и децата от 12-те български училища в града. Огромна е ролята и на медиите - освен трите вестника, имаме няколко електронни сайта, телевизионен и радиоканали, които дават пълна информация за събитията в САЩ, България и по света.Да не забравяме и ролята на българските църкви тук - те са две православни и няколко евангелски молитвени храмове.
Смятам, че никъде другаде по света българската общност не се чувства толкова близо до родината, както в Чикаго.
- Ти беше организатор и модератор на Първият фестивал на българската култура в САЩ през 2015 г. Две години по-късно го превърна в Салон за българска култура и духовност. Разкажи за идеята и дейността.
- Идеята се породи не само от любов към българската култура и традиции, но и от загриженост за тяхното състояние в чужбина. Поколението, което се ражда и живее извън страната, се отдалечава от тях. Българската културна традиция е жива, но трябва да се подхранва. С учредяването на Салона започна да се говори за нов модел на възход на българската култура в чужбина. В културните ни прояви взимат участие много творци от други щати, както и от България.
- В последния конкурс „Изящното перо“ взеха участие 308 автори от САЩ, Испания, Гърция, Швеция, Швейцария, ЮАР, дори от Япония - българи на възраст от 14 до 87 години. Очакваш ли по-голям интерес тази година?
- Естествено. Целта на конкурси като този бе, а той го и доказа, да покаже изяществото на българското слово и уникалността на културните ни традиции. През тази година очакваме още по-голям интерес. Регламента ще обявим през юни.
- А как стои въпросът с връзката с други културни центрове в САЩ, като например Лигата на българските писатели в САЩ и по света, както и с други?
- Салонът поддържа много тесни връзки с Лигата, където членуват много стойностни писатели и поети. Имаме много и разнообразни съвместни изяви. Така е и с други организации. Работата ми с тях ме убеди, че имаме много и стойностни творци, таланти, пред които мога само да замълча. Независимо че се формират в различна социално битова среда, досигат до неотстъпваща на световните постижения по дълбочина на философските,морални и естетически прозрения.
- У нас любима тема на всякакви политици, полиолози, че и врачки е, че България щяла скоро да изчезне от картата на света (или поне етническите българи), като си нямат свой, измислят си за авторитет уж данни я на ЦРУ, я на Мосад. Ти и приятелите ти в Чикаго как гледате на това?
- Не е нужно да напомняме, че българите са един от най-древните народи в света. Духовната мощ, родовата и национална памет, която пулсира във вените на поколенията, няма да позволи да се случи нещо подобно. Смятам, че българите са може би най-духовната нация. Тя никога няма да изчезне от картата на света.
- Сега питам душата на поетесата, използвайки нейни думи: какво прави, когато „усети, че светът загрубява и слабост във теб пропълзи“?
- Ще си позволя да отговоря с думите от едно мое стихотворение:
Когато усетя, че светът загрубява,
отивам при вятъра и го питам
кой го е учил на нежност...
Когато слабост във мен пропълзи,
отивам при морето и го питам
кой го е учил на сила...
Когато ми стане самотно,
отивам при върховете и ги питам
кой ги е учил на мъдрост...
Светът около нас е пълен със сила, красота и мъдрост и трябва да имаме сетива, за да ги открием и да поемем от тяхната енергия.
- Накрая едно пожелание към читателите.
-Един от най-големите философи на Просвещението Георг Фридрих Хегел още през XIX век е казал: „Народ, който не твори, няма място на тази земя“. Уважаеми читатели, бъдете творци, създавайте както изкуство, така и пишете страниците на собствения си живот. Вие сте единственият му автор.
