Проф. Татяна Дронзина: България е абсолютно объркана и обстоятелствата я принуждават да прави неща, които не иска

Автор: Борис Цветанов

Татяна Дронзина е професор, доктор на политологическите науки, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“.

Специализирала е в Съвета на Европа в Страсбург, Международния университет по човешките права Rene Casin във Франция, Централен европейски университет в Будапеща, Бирмингамския университет, Международния център за решаване на конфликти и подготовка на мисии на OCCF в  Австрия и Центъра за приложни изследвания на преговорите CASIN в Швейцария. Гост преподавател в университети в Казахстан и Испания.

От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма.

Автор е на дузина книги, сред които „Женският самоубийствен тероризъм“, „Управление и решаване на конфликтни ситуации в училищата“, както и на множество студии и публикации по въпросите за мигрантските потоци у нас и по света.

Тя е един от най-добрите специалисти по проблемите на тероризма и е сред най-изтъкнатите изследователи у нас по въпросите на миграцията.

- Бежанските потоци носят ли някакви потенциални рискове и за нас?

- Да, носят, но те не са задължително свързани с тероризма. Въпросът с интеграцията им е не по-малко рисков; възможно е, загубили надежда поради бюрократичнтие процедури, да прибягнат до насилие. Не смятам обаче, че терористичните организации ще разчитат на мигранти. Не по-малко радикализирани лица има и в Европа, които са европейски граждани, с европейски паспорт, с възможност свободно да се придвижват между различните страни на на ЕС и следователно, предизвикващи по-малко подозрение. Този ресурс е много по-ценен.

- Има ли специфични особености, които да различават мигранството у нас от това на Запад? Имат ли основания опасенията, които се чуваха, че у нас властите са по-загрижени за мигрантите, отколкото за част от трудно живеещите българи?

- Мигрантските потоци, минаващи през България не са добре проучени. Но като цяло, ние се изправяме пред същите предизвикателства, пред които се изправят и другите страни от ЕС. Колкото до опасенията, не ги споделям. В бедна и корумпирана страна като нашата всички живеят зле – и местни, и имигранти.

У нас не се ли интерпретира примитивно въпроса за сблъсъка на цивилизациите? Помня преди около 40 години в популярни издания като „Поглед“, „Антени“, „Отечество“ имаше много стойностни статии, днес такива могат да се намерят само в специализираната литература.

Тезата за сблъсъка на цивилизациите принадлежи на Самюел Хънтингтън. Като човек, роден на стика на две цивилизации, аз не я споделям, тъй като добре знам, че цивилизациите, освен на сблъсък, са способни на сътрудничество, състрадание и добросъседство.

Освен това, цивилизация сама по себе си е една доста неясна категория. Кои са основополагащите й принципи, по какво тя се отличава от религиозните и културните общности? Тази теза ми изглежда ненужна мистификация, която затъмнява далеч по-прагматични въпроси като тези за международното сътрудничество, състоянието на системата на международните отношения и други.

- Във ваше интервю бяхте казали, че радикализацията на исляма, тероризма не идва от Тора Бора или Афганистан, а от Англия, Франция, Германия, Австрия... Може ли да кажете защо?

- Отговорът на този въпрос предстои да бъде даден, тъй като имаме нужда от още изследвания. Във всеки случай тия, които се радикализират, са мигранти от второ и трето поколение, които не споделят лоялността на своите родители към страната, дала им възможност наново да изградят живота си.

Идеология, социални радикални мрежи, радикални джамии, медресета и имами, интернет, контакти на живо с радикализирани елементи, възприети неравенства и несправедливости – всичко това образува една взривоопасна смес, която може да избухне с непоправими последици. Тук вероятно някой ще зададе въпроса дали изключвам неуспешната интеграция. Не не я изключвам. Но не смятам, че само европейските общества са отговорни за нея.

Миграцията е отговорност на двете страни – на интегриращия и на интегрирания. И ако интегрирания не желае да се интегрира, тогава какво? Какво могат да направят интегриращите общества?!

- Има ли опасност у нас от радикализация? Трябва ли още в училище да се работи по превенцията? Опасна ли е все по-налагащата се нетърпимост към чужди гледни точки, омраза, особено в политиката?

- Семейството е първата линия на борба срещу радикализацията, училището - втората. Да, трябва да се работи, но не като се премълчава историческата истина, а като се казва така, че децата да могат да я надмогнат и надживеят. Типичен пример в това отношение е безплодния спор дали да говорим на децата за турско присъствие, турско робство, турско владичество или нещо друго. Историческата истина не може да бъде променена като размахваме голямата баданарка и я вапцаме ту в един цвят, ту в друг.

Не е това правилната насока на диалога. Правилната насока е да покажем, че най-големият триумф е, когато бивши врагове стават съюзници и партньори, за да работят за по-доброто си бъдеще. Вижте Германия и Франция – въпреки враждата си през Втората световна война, те днес са съюзници и двигатели на европейската интеграция.

- Някогашният тероризъм имаше характер на нетърпение, носеше някаква романтика: Вера Засулич, София Перовска, Мелпомена Карничева, Мара Бунева - давам „тайфуни с нежни имена“, защото ви смятам специалист - имате книга за женския самоубийствен тероризъм...

- В нито една епоха не съм възприемала тероризма в романтична окраска. Насилието срещу цивилни е тероризъм. Част от жените, които споменавате, са извършители на политически убийства, а не на терористични актове. Но политическото убийство, макар да е форма на политическо насилие, не е тъждествено с тероризма. Във всички случаи смятам, че нашето съчувствие и подкрепа трябва да бъде насочено не към извършителите, а към техните жертви.

- Съвременният тероризъм има ли нещо общо, макар в щрихи, с атентата у нас на 16 април 1925 г.? Мой добър приятел - големият поет Иван Динков, го бе нарекъл „подвиг без слава“. Питам, защото доста съм писал за терористичния акт в столичния храм „Св. Крал", днес „Света Неделя“.

- Да, този атентат е терористичен и заслужва същото осъждане както всеки друг. Всяко насилие ражда насилие и възходящото вървене по тази спирала е пълно с рискове, които трудно можем да прогнозираме.

- И един въпрос, който не слиза от дневния ред от години: проблемите ни със Северна Македония?

- В момента, с тия обществени възгледи, нито едно правителство не ще може да подкрепи европейската интеграция на Северна Македония. България е в абсолютно объркваща позиция, обстоятелствата я карат да прави неща, които не иска да прави, и разбира, че не е добре да ги прави, но в същото време не може да спре.

В категории: Новини , Коментари