Той е и първият директор на Народния музей в Скопие, а след това оглавява Народния етнографски музей в София
Автор: Атанас Коев
На 15 декември се навършват 125 години от рождението на видния български етнограф и фолклорист Христо Вакарелски.
Изявеният наш учен започва земния си път в пазарджишкото село Момина клисура на 15 декември 1896 г. Първоначално учи в родното си село, а след това в пазарджишката гимназия.
В периода 1919-1923 г. следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и след като се дипломира, учителства за около две години първо в Панагюрище, а след това в Роман и Самоков. От 1925 до 1927 г. специализира славянска етнография и етнология в полската столица Варшава.
През 1927 г. се завръща в България и е назначен като уредник в Народния етнографски музей в София, където работи до 1940 г. От 24 ноември до 12 декември 1937 година организира голяма етнографска изложба в столицата на Финландия, Хелзинки, която намира широк отзвук във финландската преса.
От 1941 до 1944 г. Христо Вакарелски е назначен за директор на току-що създадения Народен музей в Скопие. През този период той допринася много за неговото уреждане и развитие.
През 1945 г. оглавява Народния етнографски музей в София, като на този пост е до 1948 г., а иначе работи в него до 1962 г.
Видният наш учен и изследовател на народното ни творчество и бит е основател, а след това и пръв председател на Българското природо-научно дружество.
В продължение на дълги години Вакарелски вработи по проблемите на българската материална, духовна и обществена култура. Неговите проучвания и студии го налагат като един от водещите наши етнографи и фолклористи през ХХ век. За своята обширна научна дейност той получава през 1965 г. Хердерова награда, като е първият българин, на когото е връчено престижното отличие.
Христо Вакарелски умира на 29 ноември 1979 г. в София. Той ни оставя богато научно наследство. По-важни негови трудове са: „Из веществената култура на българите“, „Бит и език на малоазийските българи“, „Понятия и представи за смъртта на душата. Сравнително фолклорно проучане“, „Българските празнични обичаи“, „Българските народни обичаи“ и др.
Най-значимият му труд е „Етнография на България“, излязла от печат през 1974 г. и претърпяла две последователни издания след това – през 1977 г. и през 2007 г. Същевременно през 2002 година посмъртно е издадена и автобиографичната книга на видния наш учен, озаглавена „Моят път през етнографията“.
С дейността си като фолклорист и етнограф Вакарелски оставя трайна диря в българската историческа наука, като трудовете му и днес се ползват от редица наши университетски преподаватели и множество студенти. От тях те придобиват изчерпателна информация за нравите и обичаите на народа ни, както и за неговата материална и духовна култура.
