Днес родното му село лежи на дъното на язовир „Огоста“
Автор: Димитър Церовски
Свещеник Димитър Семов Неов е роден на 18 октомври 1840 г. в село Живовци, което днес лежи на дъното на язовир „Огоста“. Баща му Семо Неов Димитров е от рода Неовци, а майка му Денка Гешкова Стаменова е от един от основоположните родове в селото - Стаменови. Понеже Денка се омъжила в рода Неовци и след това започват да ги наричат Денкинци, името Неовци не се употребява.
Димитър имал още четирима братя и една сестра. Това са: Тодор (1841-1928), Николина (баба Кола, 1852-1940), Господин (1855-1927), Анастас (Тако, 1856-1939) и Давидко (1857-1941).
Поп Димитър се жени за Мария от село Гаганица. Тя имала брат на име Атанас, който починал на стари години от холера през 1913 г. Като деца те останали сираци и ги гледала баба им Гана. След нейната смърт Атанас остава в Гаганица, понеже бил по-голям, а сестра му Мария я дават като хранениче в село Горно Церовене в семейството на Петър Божинов (1846-1918) - бивш учител.
Именно оттам дядо поп я взема за жена. Те има пет деца: Петър Попов (1865-1933), Иванчо Попов (1866-1920), Зарко-починал като ерген; и Петкана (Дунка, 1876-1952), и още едно момченце, близначе на Петкана, което се родило мъртво. След раждането на Петкана и мъртвото й братче, майка им презвитера Мария умира през 1876 г.
Къде се е учил дядо поп не е известно, но той бил от бедно семейство. Според семейното предание, разказано ми от баба ми Йошка, нейният прадядо - чорбаджията Камен Стаменов Гешков, е завършил висше образование (семинария към Солунската гимназия) с още двама души от селото. Това са поп Димитър Семов, който е първи братовчед на Камен Стаменов, а вторият е Качо Станков Каменов (1842-1904) от рода Торлаците.
След като завършили образованието си, единствено Димитър се запопил, Камен Стаменов бил 30 години старейшина на селото, след което и починал като кмет. Качо Станков станал даскал. Бил е също търговец и народен представител в Първото Велико народно събрание, както и в Третото.
А ето и една история за поп Димитър, записана в родовите спомени на внука му Петър Илиев Трифонов (1900-1986), по-известен в Живовци като Петър Дункин.
„Кога се върнаха войските от фронта есента на 1913 г., той (дядо поп) беше болен на легло. Идва си и внук му бай Мито (Димитър, 1884-1968), а той му казал: „Чакам те да си дойдеш и ми кажеш, до къде си ходил и къде си минал, че и аз съм ходил към онзи край до Солун".
Бай Мито му разправил къде са минали, до къде са ходили. Тогава дядо поп му разказал как на времето един търговец българин от Солун дошъл по този край, та закупувал свине, и тогава всичко се движело пеша, не е имало превозни средства. Опазарва ги двама души, дядо поп и още един да им плати по 2 жълтици по 100 гроша една, или 20 лв., да закарат свинете до Солун.
Като тръгнали през Петров хан и нататък, от село на село, от град на град, за Коледа стигнали Солун. „Аз, казал, не бех още поп, но църковното пеене го владех отлично и български и гръцки“. След като вечеряхме, той ни показа къде ще спим, и каза: „Аз утре ще отида на черква и като се върна ще правим обед, ще се наплатиме и тогава сте свободни да си ходите“. Аз му казах, че и аз желая да отида с него. Той ми каза, че ще ми се обади да идем двама.
На сутринта, каза, отидохме, аз със селски бели дрехи, а той - търговец гражданин. Като влезохме, черквата пълна с народ. Аз, казал, отидох към група на певците и те как си пееха, обадих се и аз, за да им пригласям. Като чуха как хубаво пея, те ми дадоха некои работи, та сам ги изпълних. Народа, каза, които не могат да ме видят, почнаха да се повдигат на пръсти и да си шушукат кой ли е и от къде.
След опуска на черквата, търговецът ме чакаше навън и се толкова засмял, че не мога ти опиша. Поздрави ме и ме заговори: „Димитре, толкова време пътуваме заедно, защо да не ми кажеш, че си знаял да пееш църковни песни. Знаеш ли каква голяма чест ми направи?“.
Като отидохме дома му, правихме обед и извади пари да ни плаща. На другаря ми даде две жълтици, даде и на мен две и каза: „Ето ти още една за това, че тази сутрин така хубаво пя и ми направи голяма чест“.
Действително дядо поп имаше хубав глас. Той беше незаменим работник. С брадвата колата си прави, кошници, кошерища, особено за принадлежности около стана за тъкане. Снове, мотае, брои главите и знаеше всичко. Не мина много и той почина на 29 август 1913 г. На погребението, като свещеник имаше много народ, а и попове - може би повече от 20 души.
Бяха заклали четири овена, за да се нахрани народа след връщане от погребението. Тогава най-напред в селото се направи гробница. Закопаха го на източната страна на черквата. Внукът му бай Мито му постви хубав паметник с портрет“.
След изселването на Живовци, паметникът на поп Димитър се взема от Историческия музей в Монтана, където се съхранява и в момента. А гробът му, както и другите гробове около него, са вече отдавна осквернени от иманярите, а костите им разпилени. А мъртвите, макар и мъртви, нямат покой...
1. Защо премиерът на РСМ не упреква председателя Пендаровски за срещата му със сепаратистите от ОМО Илинден като тя е равна на саботаж на Договора на добросъседство, а и на "усилията" на Ковачевски за сближаване с България? Щом Ковачевски не се разграничава от действията и декларациите на Пендаровски може да се предположи че той е съгласен с него и не иска искрено сближаване с България, а само се прави че иска.
2. Из книгата: "La Dobroudja. Connaissance de la terre et de la pensee roumaines" (1938 г.) на страница 239 за езиковите особености на (късно)латинския език от древните каменни надписи в Добруджа, уж "пра-румънски език":
дава се пример за народнолатинска (къснолатинска) дума "segundum" вместо стандартната/литературната/класическата дума "secundum" (=втори). На румънски не е запазена подобна дума ("втори" се казва "al doilea/a doua") обаче (доколкото ми е известно, мога и да сгреша) ако беше запазена, думата би следвало да няма "-g-", а да запази първоначалното "-c-". Думи с "g" има в испански и португалски ("segundo"), така че наличието на "g" в тази дума може да означава че човекът който е изсекъл надписа беше роден в днешна/днешен Испания/Португал или че къснолатинският език на Добруджа не беше предшественик на румънски език, а на друг (днес изчезнал) романски език.
Цитира се къснолатински израз ("много важен") от бившия град Хистрия (гръцка колония, гръцки град-държава) който на автора му се струва че съдържал ясни белези, harakterni само za румънски език (тоест които не са налице в нито един друг романски език):
"segundum voluctatem testamenti" (="според волята на тестамента" или нещо подобно). Тук "segundum" не означава "второ", а "според". На румънски за превода на тази латинска дума има "potrivit" (дума с бг. произход, сродена с бг. "против") или "conform" (дума с латински произход, обаче заемка от 18-19. век, а не наследена пряко от латински език). Съгласната "g" в "segundum" не е белег на румънски език, напротив. Например латинската дума "lacus" - езеро - звучи "lac" на румънски, но "laGo" на испански/португалски). В книгата пише че объркването между "voluntas" (=воля) и "voluptas" (=наслада) се среща и в друга източна римска провинция (Паннония) обаче в онзи надпис пише "voluCtas" (а не "voluPtas), което е обратното на езиковата закономерност според която латинската група "ct" става "pt" в румънски. Тоест на латински "нощ" е "nox, noCtis", на румънски "noaPte", на латински "пряк"/"прав" е "direCtus", на румънски "drePt" и т.н. Щом "voluctas" е обратното на "voluptas", би могло да се предположи че става въпрос за хиперкоректност, езиково явление...
Гиперкорректность
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8C
...тоест "пра-румънецът" "ваятел" на надписа се беше опитвал да отбягва народнолатинското (уж "пра-румънско") му произношение съдържащо "pt" (за което знаеше че не е правилно) и погрешно е заменил тази група съгласни и в думата "voluPtas".
Този израз обаче не принадлежа на къснолатински диалект който после да е станал румънски, понеже съгласната "g" в думата "segundum" на този израз "segundum voluctatem testamenti" е в разрез с румънски език.
По-нататък на стр. 241 пише че по надписите от Добруджа има и нови латински думи, тоест народнолатински думи и се дават примери:
"magistratus" (="magister"); "par, compar, convirginius" (="maritus" - съпруг), "tabla" (="mensa" - маса) и т.н.
Интересно е че за "съпруг" в румънски няма нито "par, compar, convirginius"), нито "maritus", а друга дума, наследена от латински, "sot" (от латинската дума "socius" която означава "асоцииран човек, другар"). Не изглежда вероятно в румънски език някога да е имало ново-появилите се в късно-латински думи "пар, компар" или "конвиргиниус" и после те да са били изоставени от "прарумънците" или "румънците", заедно с по-старата дума "маритус". В латински е имало и uxor ("съпруга"), и conjux (=най-често "съпруга", по-рядко "съпруг") които също отсъстват от румънски. "Съпруга" се казва "sotie" или "nevasta" (българо-славянска дума).
"Tabla" или "tabula" е по-нова дума в латински, като класическата е "mensa". Именно "mensa" е запазана в румънски под облик "masa" (от румънски тя е навлизала и в български), въпреки че "табула" (даже в народната форма "табла") присъства в латинските надписи на Добруджа. В италиански се казва "tavola", във френски "table", докато в испански и португалски "mesa".
Като че ли, къснолатински език от Добруджа няма нищо със (старо)румънски а произходът на румънски следва да се търси другаде, не в Добруджа, в други части на Римската Империя, в друг къснолатински диалект.
Италианската/френската дума са разбираеми, понеже днешните Италия и Франция бяха централните части на Римската Империя, като перифериите (Испания, Португалия, Румъния) са запазили по-старата дума "менса" в съответните й форми.
Това е явление на лингвистическа география.
Лингвистическая география
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%8F_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F
Освен това древната топонимия в Добруджа и съседните области не е наследена пряко от латински език в румънски а навлиза в румънски от български език, е заимствана от български в румънски
Например: латинската дума Durostorum/Дуросторум, ако беше пряко наследена в румънски език щеше да звучи Durustor/Дурустор, а не Darstor/Dristor (Дырстор/Дристор) които са заемки от български (Дръстър).
Harsova/Хыршова (гр. в Северна Добруджа) щеше да звучи нещо като Cars/Карш или Cars/Кырш ако името беше пряко наследено от латински (Carsium/Карсиум), а не чрез български (Хърсово).
Vicus Petra/Викус Петра (Селото на камъка) на древните римляни се казва днес на "румънски" Camena/Камена (тоест Каменна), а не някаква "Piatra/Пиатра" (Камъкът на румънски) или "Pietroasa"/"Пиетроаса" (Каменната на румънски).
Ако при заселването им в Добруджа "славяните от български род" и прабългарите бяха заварили вече обитаващи изконни румънци, то онези румънци нямаха да дават български имена на населените места на Добруджа. Те щяха да продължат да си използват уж собствените "Дурустор", "Петра"/"Пиатра" и т.н.
Vicus Petra - Așezarea romano-bizantină de la Camena
https://wikimapia.org/31992370/ro/Vicus-Petra-A%C8%99ezarea-romano-bizantin%C4%83-de-la-Camena
3. Относно договора за добросъседство с РСМ:
Защо България не настоява книгите като „Български народни песни“ на братя Миладинови, тоест: книги, написани от самодекларирали се българи, родени в Пиринска Македония или в РСМ да бъдат печатани в РСМ само ако северномакедонските издателства платят авторски права или на живите роднини на съответните автори (в случай те имат българско етническо самосъзнание), или на самата българска държава (в случай че авторите нямат живи роднини или роднините са македонисти)???
Освен това, България да настои такива книги да се печатат в РСМ само ако се спазва напълно оригиналния текст.
Значи, където и да пише „българин“ в оригинала на „Български народни песни“ на братя Миладинови да не се пре-печатва „македонец“ и т.н.
А за миналите случаи за неплащане на авторски права и/или изопачаване на текста съответните издателства да платят компенсации.
