Живовският поп Димитър бил ненадминат в пеенето
Свещеник Димитър Семов Неов
21 Февруари 2022, Понеделник
Днес родното му село лежи на дъното на язовир „Огоста“
Автор: Димитър Церовски
Свещеник Димитър Семов Неов е роден на 18 октомври 1840 г. в село Живовци, което днес лежи на дъното на язовир „Огоста“. Баща му Семо Неов Димитров е от рода Неовци, а майка му Денка Гешкова Стаменова е от един от основоположните родове в селото - Стаменови. Понеже Денка се омъжила в рода Неовци и след това започват да ги наричат Денкинци, името Неовци не се употребява.
Димитър имал още четирима братя и една сестра. Това са: Тодор (1841-1928), Николина (баба Кола, 1852-1940), Господин (1855-1927), Анастас (Тако, 1856-1939) и Давидко (1857-1941).
Поп Димитър се жени за Мария от село Гаганица. Тя имала брат на име Атанас, който починал на стари години от холера през 1913 г. Като деца те останали сираци и ги гледала баба им Гана. След нейната смърт Атанас остава в Гаганица, понеже бил по-голям, а сестра му Мария я дават като хранениче в село Горно Церовене в семейството на Петър Божинов (1846-1918) - бивш учител.
Именно оттам дядо поп я взема за жена. Те има пет деца: Петър Попов (1865-1933), Иванчо Попов (1866-1920), Зарко-починал като ерген; и Петкана (Дунка, 1876-1952), и още едно момченце, близначе на Петкана, което се родило мъртво. След раждането на Петкана и мъртвото й братче, майка им презвитера Мария умира през 1876 г.
Къде се е учил дядо поп не е известно, но той бил от бедно семейство. Според семейното предание, разказано ми от баба ми Йошка, нейният прадядо - чорбаджията Камен Стаменов Гешков, е завършил висше образование (семинария към Солунската гимназия) с още двама души от селото. Това са поп Димитър Семов, който е първи братовчед на Камен Стаменов, а вторият е Качо Станков Каменов (1842-1904) от рода Торлаците.
След като завършили образованието си, единствено Димитър се запопил, Камен Стаменов бил 30 години старейшина на селото, след което и починал като кмет. Качо Станков станал даскал. Бил е също търговец и народен представител в Първото Велико народно събрание, както и в Третото.
А ето и една история за поп Димитър, записана в родовите спомени на внука му Петър Илиев Трифонов (1900-1986), по-известен в Живовци като Петър Дункин.
„Кога се върнаха войските от фронта есента на 1913 г., той (дядо поп) беше болен на легло. Идва си и внук му бай Мито (Димитър, 1884-1968), а той му казал: „Чакам те да си дойдеш и ми кажеш, до къде си ходил и къде си минал, че и аз съм ходил към онзи край до Солун".
Бай Мито му разправил къде са минали, до къде са ходили. Тогава дядо поп му разказал как на времето един търговец българин от Солун дошъл по този край, та закупувал свине, и тогава всичко се движело пеша, не е имало превозни средства. Опазарва ги двама души, дядо поп и още един да им плати по 2 жълтици по 100 гроша една, или 20 лв., да закарат свинете до Солун.
Като тръгнали през Петров хан и нататък, от село на село, от град на град, за Коледа стигнали Солун. „Аз, казал, не бех още поп, но църковното пеене го владех отлично и български и гръцки“. След като вечеряхме, той ни показа къде ще спим, и каза: „Аз утре ще отида на черква и като се върна ще правим обед, ще се наплатиме и тогава сте свободни да си ходите“. Аз му казах, че и аз желая да отида с него. Той ми каза, че ще ми се обади да идем двама.
На сутринта, каза, отидохме, аз със селски бели дрехи, а той - търговец гражданин. Като влезохме, черквата пълна с народ. Аз, казал, отидох към група на певците и те как си пееха, обадих се и аз, за да им пригласям. Като чуха как хубаво пея, те ми дадоха некои работи, та сам ги изпълних. Народа, каза, които не могат да ме видят, почнаха да се повдигат на пръсти и да си шушукат кой ли е и от къде.
След опуска на черквата, търговецът ме чакаше навън и се толкова засмял, че не мога ти опиша. Поздрави ме и ме заговори: „Димитре, толкова време пътуваме заедно, защо да не ми кажеш, че си знаял да пееш църковни песни. Знаеш ли каква голяма чест ми направи?“.
Като отидохме дома му, правихме обед и извади пари да ни плаща. На другаря ми даде две жълтици, даде и на мен две и каза: „Ето ти още една за това, че тази сутрин така хубаво пя и ми направи голяма чест“.
Действително дядо поп имаше хубав глас. Той беше незаменим работник. С брадвата колата си прави, кошници, кошерища, особено за принадлежности около стана за тъкане. Снове, мотае, брои главите и знаеше всичко. Не мина много и той почина на 29 август 1913 г. На погребението, като свещеник имаше много народ, а и попове - може би повече от 20 души.
Бяха заклали четири овена, за да се нахрани народа след връщане от погребението. Тогава най-напред в селото се направи гробница. Закопаха го на източната страна на черквата. Внукът му бай Мито му постви хубав паметник с портрет“.
След изселването на Живовци, паметникът на поп Димитър се взема от Историческия музей в Монтана, където се съхранява и в момента. А гробът му, както и другите гробове около него, са вече отдавна осквернени от иманярите, а костите им разпилени. А мъртвите, макар и мъртви, нямат покой...
В категории:
Новини
,
История
