Неведнъж хора с български произход са разказвали за отчаянието и безкрайното чакане с надеждата да получат българско гражданство. Поредният такъв случай е със Светлана Телпиз, която споделя своите преживявания в писмо до „Десант“. Ето и нейната история:
„През ноември 2017 г. подадох документи в българското консулство, за да получа потвърждение за български произход. Година и два месеца по-късно (5 януари 2019 г.) получих документално потвърждение.
Въз основа на документа за български произход, както и на всички документи, които се изискват за получаване на гражданство, се записах за кандидатстване в консулството на България, което се намира в Кишинев. Записът бе насрочен за 11 април 2019 г. При подаването на документи имаше интервю, на което се интересуваха от националността ми, роднините ми, които имат българско гражданство (по-голямата сестра получи българско гражданство на база български произход през 2003 г.) и много други въпроси.
Днес се навършват точно 3 години от подаването на документите и все още имам окончателен статус на преглед на документите. Средната ми сестра също чака отговор и мълчание 3 години.
Също през януари 2022 г. родителите ми подадоха молба за българско гражданство на база български произход, 3 месеца по-късно, на 28 март, на сайта на „Дирекция по българско гражданство статусът бе променен на:
„Към удостоверението, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина, с което е удостоверен българския Ви произход, не са представени документите, въз основа на които е направен правния извод, че сте от български произход. В тази връзка и на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 19 февруари 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство следва в срок до 28.05.2022 г. да представите изисканите документи. При непредставяне на документите в срок, преписката Ви ще бъде разгледана на заседание на Съвета по гражданството с мнение молбата да не бъде уважена.“
Обърнахме се към българското консулство в Кишинев (Молдова) и ни казаха, че поради смяната на правителството сега те тълкуват по различен начин закона за българското гражданство и вече не признават гагаузите за българи, поради което искат да предоставят допълнителни документи, в които ще се посочи „българи“.
На уточняващия въпрос, как так по-рано България признаваше гагаузите за свои предци, а сега те престанаха да бъдат такива, в консулството ми казаха, че правителството в България се е променило и сега тълкуват законите по друг начин.
Тоест преди това десетилетия наред гагаузите бяха признавани за българи по произход, а сега, когато в управлението дойдоха нови хора, законът може да се тълкува както им е удобно. Как тогава да бъдем с хилядите гагаузи, които преди това са получили гражданство и с тези, на които сега неправомерно се отказват и пишат, че документът за български произход, който получихме официално от българските държавни органи, вече не е подходящ.
Защо тогава консулствата по принцип приемат нашите документи? Заплащаме държавната такса в консулството и предоставяме документи, които потвърждават наличието на български произход. Но новата власт в България реши да тълкува закона както им е удобно, като гагаузите вече не са от български произход за тях. Как се случва?
Собствената ми сестра успя да стане българска гражданка, защото десетилетия България ни признаваше, а сега станахме нежелани за държавата?
От българското консулство в Кишинев казаха, че за съжаление няма ясни правила и може би, когато има нови хора в правителството, отново ще преразгледат отношението си към гагаузите с български произход.
Губим години в очакване на чудо! Жалко, че новата власт в България е толкова пренебрежителна към хората с български произход, които се смятат за българи и искат да живеят отново в историческата си родина, които искрено обичат България, почитат българските традиции, знаят и говорят български език!“.
Бележка на редакцията:Справка в Уикипедия сочи, че няма единно мнение относно произхода на гагаузите, но основните хипотези са, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи и печенеги) или смес от тях, както и най-подробно документираната – че са езиково турцизирани православни българи. Смята се също, че са потомци на българи, преселили се в VII в. от бреговете на Волга на Балканите и приели през IX в. християнството.
Филогенетичният анализ на ДНК при последно проведените сред тях генетични изследвания говори за най-голямо родство с българите и другите балкански народи.
При всички случаи необяснимо е защо новото българско правителство решава да прилага субективно закона за българското гражданство и избирателно решава, че хората с гагаузки корени, но с българско самосъзнание не трябва да са част от нашата нация, при все, че са доказали своя български произход?!
1. Румънската Православна Църква смята Южна Добруджа за румънска територия, въпреки че епископът на Силистра, Иларион, през 2008 г. й е подарил част от мощите на древните светци от римско време, свързани с Южна Добруджа, Емилиан и Дазий.
Не знам дали румънската Патриаршия е помолила Българската за това, или просто епископът Иларион е решил сам да направи тези подаръци на рум. Патриаршия (може би, и за да убеди румънците да върнат част от мощите на Св. Димитър Басарбовски - родом от България - на истинския им собственик, Българската Православна Църква, тоест: да убеди румънците да обърнат услугата)
Цитат от интернет страница на Рум. Православна Църква:
"Inceputurile vietii crestine pe teritoriul tarii noastre (Creștinismul daco-roman)"
Превод:
Началото на християнски живот на територията на наша страна ("Дако-римското" християнство)
Тоест Южна Добруджа (особено гр. Силистра) било разположен на територията на Румъния
Те имат предвид територията на Велика Румъния като за тях днешна Румъния не е истинската Румъния, а е осакатена от съседите-крадци: България и Украйна, също така за тях днешна Румъния е временна и Велика Румъния сигурнео ще се пре-появи в бъдеще, тоест "откраднатите" територии Южна Добруджа и онези които понастоящем принадлежат на Украйна ще се върнат на Румъния
"In provincia „Scythia Minor” si in imediata apropiere, numarul crestinilor martirizati in cursul persecutiei lui Diocletian (cca. 300 d.Hr.) este foarte ridicat."
Превод:
В [римската] провинция Мала Скития и в "непосредствената близост" броят на християните превърнати в мъченици вследствие на гоненията на [цар] Диоклециан (приблизително 300 г. след Христос) е много висок.
Първо: Мала Скития не е само румънска, а и българска, като южната територия на тази римската провинция днес е разположена в България (гр. Каварна и Балчик например)
Второ: "непосредствена близост" всъщност означава други днешни български територии, например гр. Силистра (който не беше част от Мала Скития, а от Мизия, по-точно провинция Мизия Секунда)
"In orasul Durostorum (azi Silistra), la granita dintre provinciile Scythia Minor si Moesia Inferior, consemnam numele soldatilor martiri Pasicrat, Valentin, Marcian si Nicandru, iar mai tarziu pe soldatul Emilian; in satul Ozobia, langa Durostorum, au patimit martirii Quintilian, Maxim citetul si Dadas."
Всички тези древни мъченици от територията на бивша Велика Румъния са смятани от Румънската Православна Църква за "дако-римски" или "пра-румънски", тоест румънски.
Това се случва и когато имената им съществува единствено в надписи на гръцки език (тоест става дума за гръцки светци), например мъчениците Филиппос, Атталос, Камасис и Зотикос:
Martyrs Attalos, Kamasis, Zotikos and Philippos from Niculitel; St. Metrophanes the first Patriarch of Constantinople; Righteous Mary and Martha the sisters of Lazarus
В тази статия на английски, написана от румънец/румънци никъде не пише че надписът за тяхното мъченичество, открито в древна църква в село Никулицел, близо до гр. Исакча (древно име на латински: Новиодунум), е на старогръцки език и че става дума за гръцки мъченици.
За Св. Дазий в тази статия пише че името му което всъщност било "дашу" означавало "агне" (не знам откъде има румънският автор тази информация), обаче на албански език "dash" означава "овен".
Албански език е смятан в Румъния за близък до дакийски въпреки че това е ново-илирийски език, а не ново-дакийски, като илирите и даките/траките са били различни "неща".
Това се дължи на факта че в румънски език съществуват някои много стари думи (от пред-латинския субстрат на езика) които имат необясними съответствия в албански, а единственото обяснение на румънските "историци" е че илирите и траките (вкл. даките и гетите, уж потомци на румнците) са били почти също нещо.
2. На сайта на Румънското Министерство на Външните Работи, по-точно на страницата на румънското посолство в България/София има списък с дружествата на румънците в България, сред които е и "Общността на Румънците в България - Видин - клон Силистра" с председател Трифон Марков!!!
Comunitatea Romanilor din Bulgaria – Vidin – Filiala Silistra (presedinte Trifon Marcov)
https://sofia.mae.ro/node/804#null
Според Крайовската Спогодба между Бг. и Рум. от 1940 г. в Южна Добруджа (вкл. Силистра) няма как да има етнически румънци след 1940 г. Само на смесените семейства беше разрешено да продължават да обитават Южна Добруджа.
Наистина малкото етнически румънци извън смесени бракове (тоест: без бг. съпруги) на които беше позволено да останат в Южна Добруджа са подписали документ (през 1940 г.) за отричане на румънщината им: не само на румънското гражданство, а и на румънската народност/"етничност"!
А сега имало етнически румънци в Силистра/Силистренско!
За това отричане от румънщината има статия от румънец (Николае М. Николае), чийто родители не са се съгласили и вследствие на това са били принудени да се преместят в новата по-малка (без Южна Добруджа) Румъния. Казва се: "De la Aidemir la Almalau" (=От Айдемир към Алмали)
(Айдемир е село в Силистренско, Южна Добруджа. Алмали е село в Румъния, Северна Добруджа)
Ако си спомням добре, статията беше публикувана в румънското списание по история "Magazin Istoric" (=Историческо Списание) (приблизително) през 1999 г.
"Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-audat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fost obligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meu devenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei, ceea ce parea normal in conditiile in care traiam in Bulgaria. In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde i s-a pus in vedere ca toti romanii care nu parasisera Cadrilaterul in cadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, prin care sa faca cunoscuta hotararea lor de renuntare la nationalitatea romana si sa se declare de nationalitate bulgara."
To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -a firm Nazi ally- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater."
Освен това Румъния има почетно консулство в Южна Добруджа (Силистра), докато Бг. няма такова никъде из Северна Добруджа, а само в Плoещ и Тимишоара които са разположени извън Северна Добруджа.
А защо румънско почетно консулство в гр. Силистра когато:
а) това е предявяване на териториални претенции спрямо Бг.
б) Силистра има по-малко икономическо, туристическо, и т.н. значение в сравнение с други български погранични (или не-погранични) градове като гр. Русе (например), където има и Дунав мост?
Има румънско почетно консулство и в гр. Бургас обаче това е обяснимо: градът е много по-значителен и като население, и като икономика от Силистра.
Consulatul Onorific al Romaniei la Silistra
https://sofia.mae.ro/node/843
Adresa: Silistra 7500, str. Docho Mihaylov nr. 4
Consul onorific: Domnul Stefan Raychev IVANOV
4
Марин
12.04.2022 04:51:14
0
0
Гагаузите е български переселенци в Бессарабия в края на 18в.
3
Христо Киров
12.04.2022 03:07:47
0
0
И аз имам от тази гагаузка кръв по майчина линия. Но кажи ом на тези гагаузи и сега, че не са българи и ще си го получиш много рязко. Нищо, че привидно са много спокойни, миролюбиви и тихи хора. И хората са им такива, по леки, а след кратко забързване спират за да не би да стане сбиване заради горещата им кръв.
2
Христо Киров
12.04.2022 03:07:43
0
0
И аз имам от тази гагаузка кръв по майчина линия. Но кажи ом на тези гагаузи и сега, че не са българи и ще си го получиш много рязко. Нищо, че привидно са много спокойни, миролюбиви и тихи хора. И хората са им такива, по леки, а след кратко забързване спират за да не би да стане сбиване заради горещата им кръв.
1
Влашко иска да краде отново
11.04.2022 12:24:34
0
0
На сайта на Румънското Министерство на Външните Работи, по-точно на страницата на румънското посолство в България/София има списък с дружествата на румънците в България, сред които е и "Общността на Румънците в България - Видин - клон Силистра" с председател Трифон Марков!!!
Comunitatea Romanilor din Bulgaria – Vidin – Filiala Silistra (presedinte Trifon Marcov)
https://sofia.mae.ro/node/804#null
Според Крайовската Спогодба между Бг. и Рум. от 1940 г. в Южна Добруджа (вкл. Силистра) няма как да има етнически румънци след 1940 г. Само на смесените семейства беше разрешено да продължават да обитават Южна Добруджа.
Наистина малкото етнически румънци извън смесени бракове (тоест: без бг. съпруги) на които беше позволено да останат в Южна Добруджа са подписали документ (през 1940 г.) за отричане на румънщината им: не само на румънското гражданство, а и на румънската народност/"етничност"!
А сега имало етнически румънци в Силистра/Силистренско!
За това отричане от румънщината има статия от румънец (Николае М. Николае), чийто родители не са се съгласили и вследствие на това са били принудени да се преместят в новата по-малка (без Южна Добруджа) Румъния. Казва се: "De la Aidemir la Almalau" (=От Айдемир към Алмали)
(Айдемир е село в Силистренско, Южна Добруджа. Алмали е село в Румъния, Северна Добруджа)
Ако си спомням добре, статията беше публикувана в румънското списание по история "Magazin Istoric" (=Историческо Списание) (приблизително) през 1999 г.
"Autoritatile bulgaresti, care s-au instalat dupa1 octombrie, dupa ce au fost informate de actiunea aidemirenilor, si-audat acordul. Prima masura luata imediat de autoritati a fost obligativitatea bulgarizarii numelor. Din Nicolae Marin tatal meu devenise acum Nicolaef. Urma a doua etapa, a schimbarii cetateniei, ceea ce parea normal in conditiile in care traiam in Bulgaria. In jurul datei de 10 decembrie, tatal meu a fost chemat la Politie, unde i s-a pus in vedere ca toti romanii care nu parasisera Cadrilaterul in cadrul schimbului de populatie urmau sa dea o declaratie scrisa, prin care sa faca cunoscuta hotararea lor de renuntare la nationalitatea romana si sa se declare de nationalitate bulgara."
To these -settled in Dobrudja- Mocani of Marginime, belonged the family of Nicolae M. Nicolae, a son of a Mocan Transylvanian shepherd born in Dobrudja's Cadrilater, who climbed the ladders of the social scale eventually becoming Romania's Ambassador in Washington D.C. In a recently written account titled De la Aidemir la Almalau, Mr.Nicolae describes his place of birth in the eve of the fatidic year 1940, when the Bulgaria -a firm Nazi ally- was about to wrestle back the the Cadrilater from Romania.
"In Aidemir, there was a Romanian language school -founded by the -Eforia Scoalelor (the School Directorate)- already in place in 1880. My parents decided to join the inhabitants of Aidemir so we stayed behind in Silistra. The Bulgarian authorities, which took over Cadrilater after October the 1st 1940, were informed by our decision, and apparently agreed to accept our choice.
The Bulgarians' very first move was though to forcibly change our surnames into Bulgarian ones. From Nicolae Marin, my father suddenly became Nicolaef. The second phase consisted in depriving us of the Romanian citizenship and exchanging it into Bulgarian one, measure that was not out of place considering the rules under which we lived in Bulgaria.
After consulting with lawyers, the Romanians of Aidemir decided they cannot accept the new citizenship hence decided to leave for good their homes Cadrilater."
Освен това Румъния има почетно консулство в Южна Добруджа (Силистра), докато Бг. няма такова никъде из Северна Добруджа, а само в Плoещ и Тимишоара които са разположени извън Северна Добруджа.
А защо румънско почетно консулство в гр. Силистра когато:
а) това е предявяване на териториални претенции спрямо Бг.
б) Силистра има по-малко икономическо, туристическо, и т.н. значение в сравнение с други български погранични (или не-погранични) градове като гр. Русе (например), където има и Дунав мост?
Има румънско почетно консулство и в гр. Бургас обаче това е обяснимо: градът е много по-значителен и като население, и като икономика от Силистра.
Consulatul Onorific al Romaniei la Silistra
https://sofia.mae.ro/node/843
Adresa: Silistra 7500, str. Docho Mihaylov nr. 4
Consul onorific: Domnul Stefan Raychev IVANOV
