Тя бе открита на 18 август в Крумовград и разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство
Автор: Десант
В деня на успението на покровителя на България и патрон на миньорите св. Иван Рилски - 18 август, в Крумовград официално беше открита музейна експозиция, която разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство. Множеството събрани досега данни показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията.
„Златото има своето важно място в човешкия бит близо 7000 години. То ще продължава да го има и занапред. С откриването на изложбата „Ада тепе“ имаме възможност да покажем на широка публика събраната информация за добива на злато в древността, за бита и особеностите на живота далеч в миналото“ – изтъкна доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН.
Източната част на Балканския полуостров е най-важният и иновативен регион при развитието на ранната медна металургия. Общоприето е, че именно тук около средата на V хил.пр.Хр местните праисторически общности достигат ниво на технологично и социално развитие, което им позволявало устойчиво да добиват и преработват значителни количества медни минерални суровини. Успоредно с навлизането на медните предмети се появяват и първите златни украшения.
Мащабът и технологичните умения на източнобалканската медна и златна металургия и свързаната с това социална трансформация нямат аналог в обществата на Стария свят. Основните причини за това ранно развитие са две: геологическа благоприятна среда за ранен добив на мед и злато и наличие на население, което може да реализира този потенциал.
Корените на рударството и добива на минерални суровини се крият далеч в миналото. Извършвани преди почти 7000 години, тези дейности са дали начало на една професия, позната и днес – миньорството.
Археологическите проучвания показват, че през късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите.
Добив на злато на Ада тепе има в началото на XV в. пр. Хр. Златодобивът започва на самия връх и постепенно се разпростира върху цялата площ на билото. Използвана е техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура подпомагала напукването на скалата и извличането на рудата.
Датирането на рудника в късната бронзова епоха и проведените задълбочени проучвания доведоха екип от археолози под ръководството на доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН, до изненадващото откритие, че Ада тепе е най-старият известен златодобивен рудник в Европа.
До започването на добива върхът не е бил населен, но с началото на добивните дейности се изгражда сезонно селище с най-малко 20 колиби. В миналото и сега, рудодобивът се счита за специализирана работа, която следва да се извършва от компетентни хора.
През времето промяна в икономическата конюнктура и трансформирането на социалните навици на населението води до затихване на дейностите по златодобив. Районът постепенно придобива селскостопански облик, отдалечавайки се от корените. Златодобивът бива забравен за много дълги години.
Историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.
В периода 2001 -2006 г. на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от стар златодобив, откривани по склоновете на върха. Три години по-късно българо-немски археологически екип прави нови открития по проект, подкрепен от научната фондация „Александър фон Хумболт“.
Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хил. пр. Хр. – времето на Микена и на Троя. Тези разкрития правят Ада тепе най-ранния известен до този момент златодобивен рудник в Европа.
