През ХІХ в. занаятът куюмджийство занаятът е добре развит сред българското население
Автор: Десант
Историческият музей в Дряново разполага с богата колекция от възрожденски женски накити. Тя е представена в специално издание-каталог, осъществено с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Страници с лети гривни и гривни-синджирлии в албума „Накити и шевици от Дряновско“
В миналото нашите предци се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. Земята, която обработвали и животните, които отвъждали, осигурявали прехраната им. За да осъществяват по-лесно обаче своите ежедневни дейности, те се нуждаели от инструменти и в отговор на тази потребност на хората възникнали занаятите.
Повечето от тях имали задачата да улесняват работата на полето, в бита и домакинството, но имало и такива, които съчетавали прагматизма с естетиката и доставяли красота в отруденото ежедневие, а куюмджийството е един от тях.
Куюмджийството е занаят, при който се изготвят различни украшения, предимно женски накити. През ХІХ в. сред българското население занаятът е добре развит, а техниките, които се ползвали, били отливане по калъп, изковаване или източване на метална нишка, с която след усукване се създавали красиви филигранени накити, а нерядко в процеса на работа тези техники се смесвали.
Куюмджиите най-често правели пафти (орнаментирани украшения за колана на женската талия), гривни, обеци и други накити.
Страници със сребърни пафти и сребърни пафти с позлата в албума „Накити и шевици от Дряновско“
