За дванадесети път в голямата зала на културния дом в лионския квартал Вильорбан прозвучаха български гайди и кавали
Автор: Жан Соломонов
За дванадесети път в голямата зала на културния дом в лионския квартал Вильорбан, в чест на Трети март, светлата дата на нашето Освобождение, прозвучаха български гайди и кавали. Чуха се хороводни възгласи, екнаха родни песни. За нас, българите в Лион, това вече е традиция. Но за вас, далечните ни сънародници, ще кажем: Това е духът на Родината ни.
Празникът, както вече писахме, е за дванадесети път, защото точно преди толкова години две ентусиастки Анита и Деница създават танцовия състав „От извора“. Днес изворът се е превърнал в буен поток. Има повече от петдесет възрастни танцьори и десетина малки изворчета. Но дойде ли дата за празник, те и само те могат да съберат хора от целия град.
Затова и днес, неделя /нали трети март тук беше работен ден/ голямата зала беше препълнена с млади и стари. А децата бяха навсякъде!
Съорганизатор на празника бе и българското ни училище „Иван Вазов“ със своите близо седемдесет ученици във всички възрасти от 3 до 17 години. Поне така ги броихме с Елица, председател на родителското настоятелство. И нека веднага да добавим, че преподавателите тук са дипломирани учители по български език, а не българи, които знаят български.
Но не бройките са важни, а пламъчето на огъня, български, който всеки носи в себе си. И за да не гасне, ето ни всички тук. Загледайте се в снимката от публиката и вижте колко ризи с български шевици пъстреят всред цивилните. Така, тези, които не са на сцената, искат да покажат своята причастност към цветовете на родния трибагреник, дето се вее на сцената.
Няма да описваме танците. Те са нашенски: тракийски, добруджански, шопски. Няма да изреждаме и песните. Те са тези с които много от нас са закърмени. Но за по-младите, често родени тук, на големия екран вървяха думите на „Тих бял Дунав“ и други и други.
Ще кажете, е празник като празник. Така го правим и при нас в „Другата България“ била тя в Берлин, Лондон или Мадрид. И ще сте прави! Та нали в това е нашата извечна българска спойка.
И все пак тази година имаше една новост. На една малка маса, представителите на различните професии бяха оставили своите визитни картички и рекламни материали.
Оказа се, че в Лион има българи: лекари, собственици на транспортни фирми, адвокати, строителни предприемачи зъболекари, заклети преводачи, брокери на недвижими имоти, фризьори, собственици на химическо чистене, учители и още много други професии. Видимо заради това, когато тук ни попитат, французите обичат този въпрос, вие от къде сте, отговорът „От България“ винаги буди уважение.
Празникът, както си му е редно, завърши с общо вито хора. И на него се хванаха и тези, като пишещия тези редове, дето хич не отбират от танци. Но щом трябва, значи го можем!
Довиждане до 24 май, драги сънародници.
ПП Преди години имах щастието да гостувам на Петър Увалиев в Лондон. Честно казано, зачудих се на огромната му българска библиотека. Но още по-странно ми се стори, че разговорът ни се завъртя около тайните „лозинки“ на участниците в Съединението. Споделих гласно съмнението си и големият българин Увалиев ми отвърна: “Ако един ден напуснеш България, ще видиш колко ще ти липсва!“
Пророческите му думи ме стигнаха. Днес не бих и помислил да попитам някого в залата : “ Ти, защо си тук?“ Защото вече знам. Родината е като здравето. Имаш ли го - не го забелязваш.
Визитна картичка
В Лион живеят около пет хиляди българи. Цифрата варира защото има много студенти, които идват за неопределено време.
Лионските българи имат няколко танцови състави, като „От извора“ е най-стария и най-големия. Няколко певчески групи, клуб „Читанка“, клуб на моториста и даже футболен отбор и български параклис „Свети Софроний Врачански“.
