От 18 до 20 август Жеравна отново е домакин на XV Международен фестивал на фолклорната носия. Събитието е сред най-популярните във фестивалния календар у нас и се очаква с нетърпение от хилядите си почитатели.
В местността Добромерица организаторът - Фондация "БЪЛГАРЕ", и домакините от Национален фолклорен ансамбъл "БЪЛГАРЕ" ще посрещнат приятели и съмишленици от цяла България, решили за три дни да направят скок назад в най-българското време и пременени в национални носиии, да създадат поредната съвременна приказка, която оставя вълнуващи спомени.
Строгите изисквания на фестивалния правилник не допускат предмети от съвременния бит, изделия от пластмаса, съвременна техника и др. Задължителният дрескод - националната носия, важи за абсолютно всички, които искат да прекрачат на фестивалната територия.
От първото издание през 2008 г., вече 15 години организаторите не отстъпват от целта си - българската национлна носия да излезе от забравата и трайно да се настани в гардероба на съвременния българин като ярка част от наследството, което умелите ръце на българката са сътворявали през столетията.
Да кажем, че този фестивал е тържество на българския дух, ще е малко. Той не само създава специално настроение, но и събира съмишленици, създава трайни приятелства, събужда позаспалото национално самочувствие и е естествен мост от миналото към настоящето.
През изминалите 15 години хиляди български семейства идват тук с децата си, за да усетят от малки онази невидима нишка, която ни свързва с предците. Правейки символичния скок 150-200 години назад, във времето на нашите прапрадядовци и прапрабаби, посетителите на фестивала стават част от едно групово автентично изживяване, което реално няма аналог, защото всеки, обличайки носията, вече не е зрител, а се превръща в участник в приказката.
Усещането за нещо свидно, само наше си, допълват позабравените аромати от детството на бабини гозби и вкусотийки, които изкушаващо са превзели въздуха, красивите изделия на старите майстори занаятчии, багрите и завладяващия ритъм на нескончаемите хора, на който не може да устои българското сърце. Сигурно е, че думите никога не стигат, за да се опише всичко, което можете да се види и преживее на този фестивал.
Ето и пълната програма на събитието:
ПРОГРАМА
на
Фестивала на фолклорната носия – ЖЕРАВНА 2023 Ден първи – 18.08. – петък
17:00 – Отваряне на Фестивала
17:00 – 20:00 – Пристигане на посетителите и гостите, разглеждане на фестивалната
територия
20:00 – 20:20 – Откриване на Фестивала: представяне на официалните гости,
връчване на годишното отличие "Апостол на българщината" за 2023 г., обявяване на
програмата, конкурсите, регламента и др. /голяма сцена/
20:20 – 20:30 – Възпоменание за героите на България /голяма сцена/
20:30 – 21:30 – Концерт с участието на танцов ансамбъл „Средец“, Мъжка фолклорна
певческа група „Харамлии“ към НФА „БЪЛГАРЕ“, Калоян Павлов, Ивайло Романов –
Пелето, Невена Цонева /голяма сцена/
21:30 – 24:00 – Народно веселие с различни музиканти: “100 каба гайди” с
ръководител Тодор Джуфарев, зурни от Петрич с ръководител Михото, тракийски
оркестър “Гергьовден” с ръководител Васил Денев, Етрополска духова музика /малка
сцена/
22:00 – 22:30 – Нестинарски игри /на поляната при входа/
22:30 – 23:30 – Изпълнения на Иван и Ивана Дякови /сцена при входа/
23:30 – 02:00 – Народно веселие със Сестри Диневи и оркестър „Стоки бенд“ с
ръководител Стоян Генов /на хорището при входа/
02:00 – 03:00 – Нощно етно фолк джамбуре с Невена Цонева и "Баш бенд" /на
хорището при входа/ Ден втори – 19.08. – събота
10:00 – Отваряне на Фестивала
10:15 – 11:00 – Народно веселие с различни музиканти: “100 каба гайди” с
ръководител Тодор Джуфарев, зурни от Петрич с ръководител Михото, тракийски
оркестър “Гергьовден” с ръководител Васил Денев, Етрополска духова музика /малка
сцена/
11:00 – 16:00 – Написване на място и предаване на творбите за поетичната награда
"Стефан Шарлопов" с награден фонд от фамилия Шарлопови /в кафенето срещу
чешмата/
11:00 – 13:00 – Представяне на любителски клубове, школи и танцови състави за
български народни танци (в представянето се предвижда и разучаване на български
народни хора с участието на публиката) - I част /малка сцена/
11:00 – 14:00 – Игрите на MAXIMAL с Димитър Господинов – Гуспата и Яни Андреев
/на поляната при входа/
13:00 – 13:30 – Народно веселие с оркестър /малка сцена/
13:00 – 14:00 – Пред главния вход на Фестивала ще може да закупите екземпляр с
колекционерска стойност от книгата на Христо Ив. Димитров “Теория за
алтернативната загуба”, получавайки персонален автограф лично от автора.
13:30 – 14:15 – Конкурс за старинни женски пафти с награден фонд от проф. д-р
Иван Гаврилов /малка сцена/.
Предварително записване при журито /малка сцена/ до 13:00 часа в събота.
14:15 – 14:45 – Внасяне на чеверметата, обяд, отмора
14:00 – 16:00 – Силови игри
16:00-18:00- Игрите на MAXIMAL с Димитър Господинов – Гуспата и Яни Андреев /на
поляната при входа/
15:00 – 17:00 – Представяне на любителски клубове, школи и танцови състави за
български народни танци (в представянето се предвижда и участие на публиката в
заучаване на български народни хора) - II част /малка сцена/
17:00 – 17:30 – Конкурс за бебешко народно облекло с осигурен награден фонд от
бранда „БЕБО“ /малка сцена/.
Предварително записване на служебния вход до 16:00 часа в събота.
17:30 – 18:30 – Конкурс за автентични празнични женски и мъжки носии с осигурен
награден фонд от СПА комплекс "БЕЛЧИ́НСКИ ИЗВОР" /малка сцена/
Предварително записване на служебния вход до 17 часа в събота.
18:30 –19:00 – Конкурс за автентична женска украса за глава с осигурен награден
фонд от д-р Ваня Митова /малка сцена/
Предварително записване при журито /малка сцена/ до 18 часа в събота.
19:00 – 19:30 – Обявяване на наградените в конкурсите /малка сцена/
18:00 – 19:30 – Народни борби /на поляната при входа/
20:00 – 20:40 – Изпълнение на ДЮФА „Тракийче“ гр. Сливен с ръководители Виолина
Попова и Михаил Чанев /сцена при входа/
20:00 – 21:30 – Надиграване на любители танцьори (смесени двойки) с осигурен
награден фонд от ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ /малка сцена/
Предварително записване на служебния вход до 19 часа в събота.
20:40 – 21:00 – Народно веселие с "Дует 7/8" /на хорището при входа/
21:00 – 22:00 – Народно веселие с фолклорната певица Радостина Паньова /на
хорището при входа/
22:00 – Запалване огъня на "Олелията" /на хорището при входа/
22:00 – 23:00 – Народно веселие с фолклорната изпълнителка Росица Пейчева /на
хорището при входа/
23:00 – 01:30 – Народни хора и песни около големия огън с оркестър “Фолк палитра” с
ръководител Петър Войников /на хорището при входа/
01:30 – 02:30 – Нощно етно фолк джамбуре с Диа /на хорището при входа/ Ден трети – 20.08. – неделя
10:00 – Отваряне на Фестивала
10:00 – 11:00 – Веселие с оркестър /малка сцена/
11:00 – 12:00 – Конкурс за учащи за музикалната награда „Иванчо Музиканта“ с
награден фонд от Елена Андерсон /малка сцена/
Предварително записване на служебния вход до 19:00 часа в събота, 19 август, а в
неделя директно при журито.
12:00 – 12:30 – Официално закриване на Фестивала /малка сцена/
12:30 – 15:00 – Веселие с оркестър /малка сцена/
12:30 – 17:00 – Свободно влизане на територията на Фестивала /без входна такса и
носии/
През целия неделен ден фотографирането е разрешено!
В Румъния, в село Izvorul Muresului/Изворул Мурешулуй (=Изворът на р. Муреш) се състоява тези дни среща на представителите на етническите румънци от Румъния и съседни държавни.
От България участва лекарът Иво Георгиев, председател на Сдружението на Етническите Румънци.
Тук има снимка на него в Изворул Мурешулуй от тази година с картата на Велика Румъния зад него, като тя е мит за румънците (много уважавана).
Както се знае В.Р. включваше и българската Южна Добруджа.
Иво Георгиев се оплаква от непризнаването на т.н. румънско национално малцинство в Бг., въпреки че в Бг., а и във Франция и Гърция няма национални малцинства. Той се оплаква и за дискриминация и т.н., и т.н.
Всичко това, докато той се снима пред картата на Велика Румъния!!! А той се прави че не разбира защо има лошо отношение на българите относно етническите им румънски сънародници.
Той е представител на власите в Бг., които живеят предимно във Видинско.
Румънците, даже официална Румъния няма никакви претенции към тази част на Бг., а само спрямо Южна Добруджа.
Казвам "официална Румъния" понеже в румънските учебници по "история", одобрени от рум. Министерство на Образованието, пише че Южна Добруджа е изконна румънска земя, и че година 1940 беше трагична за Румъния, като съседите Бг., Унгария и Съветски Съюз са откраднали изконни румънски земи. Така че румънските ученици се възпитават в духа на омразата спрямо българите, украинците, руснаците и унгарците.
Власите в севернозападна Бг. са полезни за Румъния (въпреки че тя не им оказва помощ и въпреки че само малка част от тях имат румънско етническо самоопределяне), понеже чрез тях Румъния може да се вмешава във вътрешните работи на Бг.
Власите в Сърбия също не са помогнати от Румъния, понеже и българские власи, и сръбските власи са смятани от румънските "историци" за късно дошли в Бг. и Сърбия, след изконните бг. и сърби. Само за Южна Добруджа румънските "историци" не смятат българите за изконно население, а румънците. Освен това за сръбските власи са пренебрегнати в Румъния понеже Сърбия е единственият съсед с която Румъния има горе-долу традиционално добри отношения.
Освен това, Иво Георгиев искаше да сключи договор за сътрудничество с представителите на румъно-езичните цигани в Бг. (т.н. "рудари") които са твърде по-многобройни от власите, обаче е получил отказ. За отказа той обвинява българските тайни служби:
"-Știu că recent ați vrut să faceți un protocol de colaborare cu vorbitorii de limba română din Bulgaria(sunt vreo 500.000, n.a.)!
-Da, asta a fost intenția noastră, însă am renunțat în ultimul moment, întrucât reprezentanții așa zișilor-rudari, căci despre ei este vorba, au zis că ei vorbesc limba vlahă?, nicidecum limba română! Este foarte clar că aceșta au fost manipulați. Cum se zice, nimic nou sub soare!"
Трябва да се каке че има много рудари и в Румъния, обаче тук никой не ги счита за румънци, а за цигани. Числеността и особено раждаемостта им обаче ги прави полезни за Румъния като възможен фактор за дестабилизация на Бг., тоест повод за Румъния отново да открадне Южна Добруджа.
Така че, Румъния само се възползва от румънците във Видинско, като тя няма намерение нито да "присъедини" Видинско, нито да прави замяна на населението с Бг., тоест тамошните румънци да се изселят в Румъния, а българите от Румъния да се изселват в Бг. Повечето тамошни "румънци" се смятат за власи, тоест за българи с влашки роден език, а не за румънци.
https://www.mae.ro/node/46849
2.
Da li još živi torlački govor
https://www.youtube.com/watch?v=2dgwcAZRuMI
Ono što vas može iznenaditi ako odlučite da obiđete knjaževački kraj jeste specifičan govor koji se može čuti u selima. Reč je o torlačkom dijalektu koji zvuči vrlo neobično i naročito je zanimljiv mladima.
Из коментарите:
@vmro9446
acum 2 ani
Torlacko e Makedonsko
@doberman921
@doberman921
acum 1 an
@Alex855ToolsTest
Свиланац исто торлачки говор. Бугарско српски говор. Ја сам из истичне Македоније. У војсци у јна само имо другар из Свиланца. Ја сам њему причао мој говор из источне Македоније врло сличан бугарскога а он торлачки. Ми смо се 100% разумевали.
@joza1727
@joza1727
acum 2 ani
Bugarski
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@uroskostic8570 Pa nastao od Bugarskog
@user-zc9pj5jp1g
@user-zc9pj5jp1g
acum 2 ani (editat)
Нема везе са бугарским, Бугари причају словенским језиком а требали би туркијским ако су прави Бугари! Ово је све српски од Пирота до Плевена
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@o-8205 Govore i Bugari odavnina
@jovanbajceta2814
@jovanbajceta2814
acum 2 ani
Kumanovski je samo jedan od govora torlačkog dijalekta,meni su u potpunosti razumljivi,jedino ako koriste po neki turcizam koji je izbačen kod nas ali generalno potpuno razumljiv.
@mitarizdubica3358
@mitarizdubica3358
acum 2 ani
@ivankomadanvonrakovac8415 Netacno. Ovaj govor je mnogo stariji nego tzv knjizevni govor, koji je Vukan napravio po nalogu stranih sluzbi.
2
Торлашки е бг
18.08.2023 18:35:18
0
0
Da li još živi torlački govor
https://www.youtube.com/watch?v=2dgwcAZRuMI
Ono što vas može iznenaditi ako odlučite da obiđete knjaževački kraj jeste specifičan govor koji se može čuti u selima. Reč je o torlačkom dijalektu koji zvuči vrlo neobično i naročito je zanimljiv mladima.
Из коментарите:
@vmro9446
acum 2 ani
Torlacko e Makedonsko
@doberman921
@doberman921
acum 1 an
@Alex855ToolsTest
Свиланац исто торлачки говор. Бугарско српски говор. Ја сам из истичне Македоније. У војсци у јна само имо другар из Свиланца. Ја сам њему причао мој говор из источне Македоније врло сличан бугарскога а он торлачки. Ми смо се 100% разумевали.
@joza1727
@joza1727
acum 2 ani
Bugarski
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@uroskostic8570 Pa nastao od Bugarskog
@user-zc9pj5jp1g
@user-zc9pj5jp1g
acum 2 ani (editat)
Нема везе са бугарским, Бугари причају словенским језиком а требали би туркијским ако су прави Бугари! Ово је све српски од Пирота до Плевена
@ivankomadanvonrakovac8415
@ivankomadanvonrakovac8415
acum 2 ani
@o-8205 Govore i Bugari odavnina
@jovanbajceta2814
@jovanbajceta2814
acum 2 ani
Kumanovski je samo jedan od govora torlačkog dijalekta,meni su u potpunosti razumljivi,jedino ako koriste po neki turcizam koji je izbačen kod nas ali generalno potpuno razumljiv.
@mitarizdubica3358
@mitarizdubica3358
acum 2 ani
@ivankomadanvonrakovac8415 Netacno. Ovaj govor je mnogo stariji nego tzv knjizevni govor, koji je Vukan napravio po nalogu stranih sluzbi.
1
Иво Георгиев-Рудара
18.08.2023 17:38:12
0
0
В Румъния, в село Izvorul Muresului/Изворул Мурешулуй (=Изворът на р. Муреш) се състоява тези дни среща на представителите на етническите румънци от Румъния и съседни държавни.
От България участва лекарът Иво Георгиев, председател на Сдружението на Етническите Румънци.
Тук има снимка на него в Изворул Мурешулуй от тази година с картата на Велика Румъния зад него, като тя е мит за румънците (много уважавана).
Както се знае В.Р. включваше и българската Южна Добруджа.
Иво Георгиев се оплаква от непризнаването на т.н. румънско национално малцинство в Бг., въпреки че в Бг., а и във Франция и Гърция няма национални малцинства. Той се оплаква и за дискриминация и т.н., и т.н.
Всичко това, докато той се снима пред картата на Велика Румъния!!! А той се прави че не разбира защо има лошо отношение на българите относно етническите им румънски сънародници.
Той е представител на власите в Бг., които живеят предимно във Видинско.
Румънците, даже официална Румъния няма никакви претенции към тази част на Бг., а само спрямо Южна Добруджа.
Казвам "официална Румъния" понеже в румънските учебници по "история", одобрени от рум. Министерство на Образованието, пише че Южна Добруджа е изконна румънска земя, и че година 1940 беше трагична за Румъния, като съседите Бг., Унгария и Съветски Съюз са откраднали изконни румънски земи. Така че румънските ученици се възпитават в духа на омразата спрямо българите, украинците, руснаците и унгарците.
Власите в севернозападна Бг. са полезни за Румъния (въпреки че тя не им оказва помощ и въпреки че само малка част от тях имат румънско етническо самоопределяне), понеже чрез тях Румъния може да се вмешава във вътрешните работи на Бг.
Власите в Сърбия също не са помогнати от Румъния, понеже и българские власи, и сръбските власи са смятани от румънските "историци" за късно дошли в Бг. и Сърбия, след изконните бг. и сърби. Само за Южна Добруджа румънските "историци" не смятат българите за изконно население, а румънците. Освен това за сръбските власи са пренебрегнати в Румъния понеже Сърбия е единственият съсед с която Румъния има горе-долу традиционално добри отношения.
Освен това, Иво Георгиев искаше да сключи договор за сътрудничество с представителите на румъно-езичните цигани в Бг. (т.н. "рудари") които са твърде по-многобройни от власите, обаче е получил отказ. За отказа той обвинява българските тайни служби:
"-Știu că recent ați vrut să faceți un protocol de colaborare cu vorbitorii de limba română din Bulgaria(sunt vreo 500.000, n.a.)!
-Da, asta a fost intenția noastră, însă am renunțat în ultimul moment, întrucât reprezentanții așa zișilor-rudari, căci despre ei este vorba, au zis că ei vorbesc limba vlahă?, nicidecum limba română! Este foarte clar că aceșta au fost manipulați. Cum se zice, nimic nou sub soare!"
Трябва да се каке че има много рудари и в Румъния, обаче тук никой не ги счита за румънци, а за цигани. Числеността и особено раждаемостта им обаче ги прави полезни за Румъния като възможен фактор за дестабилизация на Бг., тоест повод за Румъния отново да открадне Южна Добруджа.
Така че, Румъния само се възползва от румънците във Видинско, като тя няма намерение нито да "присъедини" Видинско, нито да прави замяна на населението с Бг., тоест тамошните румънци да се изселят в Румъния, а българите от Румъния да се изселват в Бг. Повечето тамошни "румънци" се смятат за власи, тоест за българи с влашки роден език, а не за румънци.
