През есента на 1972 г. едно случайно събитие променя из основи представата на учените за Праисторията и за цивилизациите населяващи земята преди 6-7000 години
Автор: Десант
През есента на 1972 г. едно случайно събитие променя из основи представата на учените за Праисторията, за цивилизациите населяващи земята преди 6-7000 години. Това събитие се случва тук, на мястото, където се намираме в момента. Докато копае траншея в Западната промишлена зона на Варна, багеристът Райчо Маринов от село Аспарухово, Дългополско, закача с лопатата на машината някакви предмети.
Благодарение на просветителската дейност на директорът на дългополския музей Димитър Златарски, багеристът разпознава, че това са древни артефакти, но не знае какви и ги прибира в една кутия от обувки, в която те престояват няколко седмици. По-късно, той ги предава на Златарски, а чрез него, те се озовават в ръцете на Михаил Лазаров и Александър Минчев от Археологическият музей във Варна.
Така започва историята за проучването на варненския халколитен некропол и неговото легендарно златно съкровище, което повече от половин век, удивлява света с красотата и изяществото си. Това проучване продължава и днес. Те бяха подновени през 2021 г., под ръководството на главен асистент д-р Владимир Славчев от Археологическия музей във Варна.
Когато през късната есен на 1972 г. археолозите от варненския музей започват проучванията на халколитния некропол, те знаят, че са попаднали на нещо значимо. През следващите няколко години, работата им ще доведе до невероятни открития, а няколко години по-късно, съкровището на Халколитния некропол ще стане световноизвестно.
Голяма част от „града на мъртвите“ е проучена от екипа на Иван Иванов до началото на 90-те години на миналия век, като намерените прекрасни артефакти днес са могат да бъдат разгледани в Археологическия музей във Варна.
Настоящите разкопки са важни и интересни, защото благодарение на модерните методи, учените вече имат повече информация за хората от цивилизацията обитавала тукашните земи преди около 7 хилядолетия. Вече има данни за външният им вид и дори за основните типове храни, които са слагали на трапезите си. Някои резултати са изненадващи.
От извършените анализи, учените са установили, че хората от "Култура Варна", погребани в некропола са консумирали много малко риба и морски продукти. Средно те са представлявали едва около 5% от храната им. Това е учудващо, предвид факта, че са живеели в непосредствена близост до водни басейни - море и езеро.
Основна част от менюто им са били растителни продукти, което показва, че местната култура е водила уседнал начин на живот. Хората от "Култура Варна" разбира се са слагали на трапезата си и месо, като количеството консумирано от мъжете е било малко повече от това при жените. Все пак е отчетен и интересен случай.
Установено е, че момиче, което според намерените останки е починало на около 12-13-годишна възраст е консумирало почти изцяло месни продукти. Те са представлявали около 80% от менюто ѝ. По тази причина учените предполагат, че тя е била приходяща в "Култура Варна", вероятно от степите, където населението е било номадски и не е отглеждало растителни храни.
Според резултатите от проучванията до момента, местните жители са били по-едри от съседните племена, като средната им височина е била с около 10 сантиметра по-голяма. Извършените антропологични анализи дават предположения, че за разлика от повечето жители на Балканския полуостров в тази епоха, хората от Култура Варна вероятно са били типични индоевропейци. Тези хипотези обаче тепърва трябва да бъдат потвърдени с допълнителни проучвания.
Славата на най-голямо и старо златно съкровище на земята привлича мнозина в Археологическия музей във Варна. Ювелирната изработка на артефактите от ценния метал разбираемо предизвикват възхищение. Не по-малко интересни обаче са находките, които не блестят, но разказват историите за хората погребани в некропола, близо до варненското езеро. Например един от първообразите на така познатите ритони.
Благодарение на накитите изработени от мидите спондилус, знаем за търговските връзки на местната цивилизация с племаната населяващи по това време Средиземноморското крайбрежие. А украшенията от гагат и днес будят удивлението на учените. Открити са стотици мъниста от този минерал, като те са с микроскопични размери.
След подновяване на проучванията през 2021 г. археолозите са попаднали на близо 500 броя, като размерите им са били под 1.5 милиметра. Съкровището от халколитен некропол еднозначно поставя Варна на картата на най-важните археологически открития. Макар да има и по-стари златни артефакти, тези в Архологическия музей винаги ще впечатляват с масата, изящната си изработка и новата страница, която отварят в науката.
Страница, която все още се попълва, включително и с нови проучвания на мястото, където преди повече от 50 години, Райчо Маринов случайно закача с лопатата на багера си, няколко древни предмета.
Повече по темата можете да научите от документалната поредица на телевизия СКАТТУК.
