Малко е известно, че в Търново през XII-XIV в. са се пазели мощите на византийската императрица Теофана (грц. Теофано), първата съпруга на император Лъв VI, наричан „Мъдри“ и „Философ“, чието управление е от 886 до 912 г.
Теофана е родена около 865-870 г. и умира на 10 ноември 895 или 897 г. На 14-годишна възраст е омъжена е за Лъв във времето, когато той все още е престолонаследник на своя баща Василий I Македонец. Както знаем, името на Македонската византийска династия е по онова на средновековната област Македония, която в същност е днешната Източна Тракия.
Бракът е сключен през 881 или 882 г. след поредния „конкурс за невести“, провеждан нерядко във византийския дворец. Спечелването му е свидетелство за красотата и интелекта на девойката, чийто брачен живот обаче се оказва не особено щастлив.
Теофана и Лъв VI
Теофана е запомнена със своята религиозност и милосърдие. В житието й казано: „Своите богатства и драгоценности тя раздаваше на нуждаещите се бедни и страдащи, на сираци и вдовици…“
През последните години от краткия си земен път императрицата е унизена от поведението на Лъв, който открито води „любовен роман“ с красавицата Зоя, дъщерята на Стилиян Зауца – човекът, който с финансовите си машинации е в основата на византийско-българската война през 894-896 г. заради преместването на тържището на българските търговци от Константинопол в Солун. Зоя е втората по ред съпруга на Лъв VI, който със своите четири брака (!) е „рекордьор“ сред византийските императори!
Отношенията между Лъв и Теофана стават все по-хладни. След неочакваната смърт на единственото им дете тя се оттегля в манастир (892 г.). Макар да не приема монашеството, води аскетичен живот и пет години по-късно умира.
Един византийски хронист е записал: „Почина августата Теофано, която (приживе) беше смятана за чудотворка… Тя надмогна страстта на ревността и завърши своя живот в молитви и дела на милосърдие…“ Теофана е канонизирана само няколко дни след смъртта й. В израз на покаяние, Лъв VI гради храм в нейна памет, но обществено мнение и църквата се отнасят резервирано към този показен жест…
Как са се озовали светите мощи на Теофана в Търново е неизвестно. Най-вероятно това е станало във времето на цар Иван Асен II, както е и в случая със св. Параскева / Петка Търновска. Всъщност мощите на двете светици са отнесени заедно от Търново във Видин през 1395 г., отново заедно две години по-късно в Сърбия, а през 1521 г. – в Константинопол.
Днес мощите на св. Петка са в Яш, старата столица на Молдова, а онези на св. Теофана остават в Константинопол/Истанбул.
В нашата история имаме една царица, която като монахиня приема името „Теофана“. Това е Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, дъщеря на влашкия воевода Иванко Басараб. Влашката принцеса е омъжена за Иван Александър през 1323 г., когато той управлява Ловешката област с титлата „деспот“, дадена му от неговия чичо цар Михаил III Шишман Асен (1323-1330).
Бракът не е династичен в пълния смисъл на думата, тъй като влашкият воевода не е равностоен по ранг на „в Христа Бога благоверния цар на българи и гърци”. При четиримата синове на цар Михаил Шишман надали някой е предполагал, че племенникът му някога ще заеме престола…
Родството с владетеля на Влахия няма как да не е повлияло при избора на Иван Александър за български за цар след изгонването на царица Анна–Неда и нейният син Иван Стефан от Търново през пролетта на 1331 г. Съответно, Теодора, наричана от изследователите условно и „Теодора I“, става българска царица. Нейният баща предоставя военна помощ на зет си в борбата му с вътрешните му противници и във войната с Византия през 1332 г. С други думи, Теодора поне теоретично е имала заслуги за успехите на своя съпруг.
Тя ражда на царя четири (или пет?) деца: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен (ІV), Кера-Тамара, а вероятно и Кераца-Мария (родена около 1348 г.). По онова време царската двойка покровителства монашеското братство от скалните обители при Иваново, Русенско. Според някои предположения в т.нар. Съборена църква е имало ктиторски портрет на Иван Александър и Теодора, който за жалост е напълно разрушен.
Нямаме преки сведения за семейния живот на Теодора и Иван Александър, който приключва с развод, предизвикан от безумно влюбения в друга жена неин съпруг... Ако Кераца-Мария е нейно дете, то „романът” на царя с еврейката се „развихря“ по време на поредната бременност на царицата! В крайна сметка, Теодора Басараб е изпратена в манастир, а новата царска избраница си присвоява не само мястото й, но дори и нейното име – „Теодора“!
Трудно е да си представим какви емоции са се вихрели в царската фамилия и Търново през онези години... И все пак, поне на първо време бракът с покръстената еврейка (името „Сара“, с която я наричаме, е въведено от Вазов) не нарушава позициите на царските синове Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен (ІV). Това донякъде е гарантирало стабилността в държавата, както и и достойнството на достатъчно унизената бивша царица. Въпреки че е изпратена в някой извънстоличен женски манастир, тя продължава да поддържа връзка със своите деца.
Не може да не ни направи впечатление нещо друго – ставайки монахиня, Теодора Басараб си избира името „Теофана“! И това надали е случайно. Сходството на нейната съдба с онази на някогашната византийска императрица е повече от очевидно…
През 1354-1355 г. Теодора е споходена от още по-тежка участ. В борбата с османските нашествия един след друг загиват нейните синове Иван Асен (ІV) и Михаил Асен. Теодора-Теофана в одеждите на монахиня е представена над мъртвото тяло на загиналия Иван Асен в една миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата хроника.
Гибелта на Михаил Асен и Иван Асен се отразява на вътрешната динамика в царския дворец. Мястото на престолонаследник е заето от Иван Срацимир – в един тогавашен паметник той е наречен изрично “млад цар” като съвладетел на баща си. Постепенно обаче влиянието на „Сара“-Теодора (ІІ) нараства. Иван Александър лишава Иван Срацимир от наскоро признатия му статут на престолонаследник в полза на “багренородния” (“роденият в царска багреница”) Иван Шишман.
В случая е използвано византийското правило, което е твърде „удобно” в такива случаи – право върху престола има не най-големият по възраст син, а онзи, който е първи по раждане след като владетелят е заел престола... А е факт, че Иван Срацимир е роден в Ловеч преди баща му да стане цар. Около 1356 г. Срацимир, макар и с царска титла, е изпратен да управлява Видин.
Допуска се, че Теодора-Теофана го е последвала във Видинското царство. Според преданието тя е покровителка на средновековния манастир при с. Горни Лом, наричан и „малкия Атон“, създаден от атонски монаси начело със св. Никодим Тисмански. През 2022 г. св. царица Теодора, монахиня Теофана, е канонизирана от румънската православна църква.
Паметта й се отбелязва на 28 октомври.Според историка д-р Лъчезар Кръстев има данни, че в средновековната епископска църква в Куртя де Арджеш е имало надпис (днес заличен) в нейна памет. Интересното е, че неизвестният автор е вложил в него и порицание към „еврейката“!
„Историите“ на двете владетелки, които разказахме накратко, са още едно свидетелство както за така тачените от предците ни сакрални реликви и светителски култове, така и за „живия живот“, изпълнен не само с възвишени, но и с напълно „земни“ емоции…
Цитат от Румънско-Български речник (частта за географски, исторически названия и имена на исторически личности):
Йоан Богдан [румънски славист]: "взел е от българско читалище в град Тулча оригинала на "Манасиевата хроника" и вече не го върнал".
Става дума за Румънско-Български речник със:
Съставители: д-р Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев
Редактори: акад. Стоян Романски и Ст. Илчев
Издателство на БАН, 1962 г.
Кога ще се върне този ръкопис в България?
2.
От книга "Istoria romanilor" (=История на румънците), том 1, ISBN 978-973-45-0609-5 (издание под егидата на Румънската "Академия"):
страница 400:
"Delimitarea grupului de popoare trace se poate face mai ales prin confruntarea izvoarelor literare grecesti despre datele etno-geografice referitoare la traci cu putinele resturi de limba, in special toponime, antroponime sau glose (cuvinte disparate), pastrate in sursele antice in general. Datele arheologice nu sunt ele singure de mare folos, deoarece nu exista nici un element care sa fie specific doar grupului tracic."
Превод: Отъждествяването, обособяването на група тракийски народи се осъществява чрез съпоставяне на писмените древни гръцки източници касаещи се на етно-географските данни за траките с малкото остатъци от тракийски език, особено топоними (имена на географски места), антропоними (имена на хора) и отделни думи които са се съхранили в древните източници. Археологичните данни не са подходящи за използване понеже няма никакъв елемент който да е характерен само за траките.
Това означава че няма и археологични елементи които да обособяват гетите от даки, гетите/даките от южните траки и т.н.
Също така, генетичните проучвания са поне твърде спорни, по-точно напълно безполезни.
Например, преди няколко години швейцарската фирма iGenea която (уж) беше проучила генетично хора от Балкански полуостров, твърдеше че българите от Република Северна Македония бяха наистина потомци на древните македонци.
Така че румънците няма как да докажат че били потомци на даките/гетите или, по-точно, че те били по-тракийски (генетично, понеже езиково те говорят романски език, произходил от латински) от която да е друга народност (включително българи).
страница 404:
"Strabo (VII, 3, 10) afirma ca getii au aceeasi limba cu tracii: [...], iar mai jos (VII, 3, 13) ca dacii au aceeasi limba cu getii [...]."
Превод: Страбо твърди че гетите имат един и същ език с траките, и, по-долу, че даките имат един и същ език с гетите.
"Vladimir Georgiev distingea, mai ales pe baza cercetarii toponimelor, o arie tracica propriu-zisa si una daco-mysiana, in forma a doua limbi diferite. Astfel de ipoteze au totusi o valoare relativa in stadiul extrem de lacunar al datelor concrete."
Превод: [Българският езиковед] Владимир Георгиев е твърдил, след като е проучил селищните имена, че имаше 2 отделни езика и територии, един тракийски и другият дако-мизийски. Такива хипотези са с малка стойност понеже твърде малко се знае за въпросните езици (има малко конкретни данни за тях).
Така е, има прекалено малко езиков материал от тракийски, мизийски, дакийски и гетски за да може да се направят изводи дали те бяха диалекти на един и същ езики или отделни езици.
str. 420:
"Cat priveste apropierea dintre daco-geta si daco-misiana, cum se mai spune, si limbile sau limba tracilor din sud, aceasta a fost evaluata in mod diferit de linvgisti. Oricum va fi fost, grecii, inca de pe vremea lui Herorot, au avut constiinta ca toate aceste neamuri vorbeau idiomuri inrudite, getii fiind desemnati in mod direct ca neam tracic (vezi si Strabon, VII, 3, 2 [...] "Grecii i-au socotit pe geti drept traci"; Dromichaites este infatisat cand rege al tracilor, cand get, chiar si de acelasi autor" [..] iar Burebista, "cel mai de seama dintre regii din Tracia." [...]
Превод: Колко за с ходността между дако-гетски/дако-мизийски и езикът или езиците на южните траки, това беше различно преценен от езиковедите. Както и да е, гърците, още от времето на Херодот, бяха под впечатлението че всичките тези народи говореха сродни езици, като зе гетите изрично беше казано че са от тракийски род. Страбо също казва че "гърците са считали гетите за траки". Дромихетес е представен и като крал на траките, и като гетски крал, понякога това се случва в делото на един и същия древен автор, като Буребиста е представен за "най-важният от кралете в Тракия" [в Румъния той е представен като крал на дако-гетите/гето-даките, тоест: като крал на предците на румънците.
Аз мога да добавя че името на дакийският крал Котисо много прилича на името Котис на много крале на южните траки, по-точно на одрисите.
https://en.wikipedia.org/wiki/Cotiso
Cotiso, Cotish or Cotison (flourished c. 30 BC) was a Dacian king who apparently ruled the mountains between Banat and Oltenia (modern-day Romania). Horace calls him king of the Dacians.[1] Suetonius calls him king of the Getae.[1] He is mentioned also by Florus, who wrote that Cotiso and his armies used to attack towards south when the Danube froze.
https://en.wikipedia.org/wiki/Cotys_I_(Odrysian)
Cotys I or Kotys I (Ancient Greek: [...] Kotys) was a king of the Odrysians in Thrace from 384 BC to his murder in 360 BC.
Така че, ако се съди по изказванията на древните историци и географи, наистина изглежда че даките и гетите не са били нищо друго, освен "съставна част" от траките. Древните историци и географи са единственият източник на достоверни информации за тях, понеже езиковият материал е твърде оскъден.
Даките и гетите (наричани дако-гети или гето-даки) са смятани за румънските "историци" за предци на румънците, като те рядко говорят за дако-мизите (за разлика от българските езиковеди като Владимир Георгиев), понеже мизите не обитаваха Южна Добруджа (а само гетите), а румънските "историци" имат териториални претенции единствено към Южна Добруджа от всичките български земи. Те умишлено пренебрегват факта че гетите са обитавали и територия, разположена извън открадната от Румъния през 1913 г., като едно известно гетско археологично находище е при днешното българско село Свещари.
Снимка на тома тук:
https://www.universenciclopedic.ro/istoria-romanilor-vol-i
Strabo: "fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians."
[10]
It is but fair, too, to ask Apollodorus to account for the Mysians that are mentioned in the verses of Homer, whether he thinks that these too are inventions1 (when the poet says, ““and the Mysians, hand-to-hand fighters and the proud Hippenlolgi”
”2), or takes the poet to mean the Mysians in Asia. Now if he takes the poet to mean those in Asia, he will misinterpret him, as I have said before,3 but if he calls them an invention, meaning that there were no Mysians in Thrace, he will contradict the facts; for at any rate, even in our own times, Aelius Catus4 transplanted from the country on the far side of the Ister into Thrace5 fifty thousand persons from among the Getae, a tribe with the same tongue as the Thracians.6 And they live there in Thrace now and are called “Moesi”—whether it be that their people of earlier times were so called and that in Asia the name was changed to “Mysi,”7 or (what is more apposite to history and the declaration of the poet) that in earlier times their people in Thrace were called “Mysi.” Enough, however, on this subject. I shall now go back to the next topic in the general description.
Румънецът Mircea Eliade / Мирча Елиаде (историк на религиите) в книгата си "Zalmoxis: The Vanishing God" на страница 257 пише: "The Getae, says Herodotus, 'are the bravest and most law-abinding of all Thracians' (4.93)."
Според руската и украинската википедиа, районът на днешния сръбски град Пирот беше населен от траки, а не илири, преди да бъде заво юван от Римската Империя.
До римского завоевания район современного Пирота населяли фракийцы. Первые упоминания о Пироте относятся ко II веку н. э., когда город назывался Туррес (лат. Turres) или Квимедава (лат. Quimedava).
До римського завоювання район сучасного Пирота населяли фракійці. Перші згадки про Пирот належать до II століття, коли місто мало назву Туррес (лат. Turres) або Квімедава (лат. Quimedava).
The Language of the Thracians, Ivan Duridanov
VIII. The Thracian, Dacian and Paeonian languages
https://groznijat.tripod.com/thrac/thrac_8.html
Според тази карта, дако-мизийска територия на юг от р. Дунав (където градовете имаха имена свърващи на "-дава") не беше само в Южна Добруджа а стигаше до р. Янтра и даже до р. Искър (Скайдава или Скаидава; Гиридава). Изключвам от тази територия, населените места на "-даба" и "-деба". Цялата тази територия би следвало да принадлежи на Румъния?
Какво означава факта, че даките и гетите са били траки и са говорили тракийски език (а не отделен от него "дако-мизийски") и че източната Сърбия е била тракийска територия?
Според румънските "историци" в такъв случай цяла България би следвало да принадлежи на Румъния (+ източна Сърбия), а не само Южна Добруджа.
Това служи да покаже колко са абсурдни тезите на румънските "историци".
Румънците не говорят тракийски език, а романски. Единствените така наречени "субстратни думи" в румънски език (например mos/мош, copil/копил) за които румънските "езиковеди" твърдят че са от дакийски (тоест: от тракийски) имат съответствия в албански език, като албански не е тракийски, а (потомък на) илирийски. Никой не може да докаже че това са тракийски заемки в илирийски/албански, а не илирийски думи. За илирийски език се знае още по-малко от тракийски. Наистина съществуват и езиковеди които твърдят че албански е тракийски обаче болшинството са на мнение че албански е илирийски. Ако албански беше тракийски, то тогава щеше да може да се твърди че албанците са истинските траки (не-асимилирани от римляните, тоест те са си запазили езика, за разлика от румънците които говорят език, който произлиза от латински). В такъв случай, цялата Румъния би следвало да принадлежи на албанците. Онези думи наистина са загадъчни, понеже албанците никога не са били съседи на румънците, за да могат румънците да ги заемат в езика им.
Освен това, не съществуват особени дакийски/тракийски гени (нито илирийски) за да може да се докаже, чрез генетиката, че румънците са потомци на даките/траките. Доколкото ми е известно, не съществуват нито особени гръцки гени.
Освен това, ендонима на румънците (тоест името които румънците си дават себе си), "ромън" (стар облик "румън") показва че по времето на Римската Империя нймаше повече хора в римската провинция Дакия които да имат самосъзнанието че са потомци на гето-даките/траките, като всичките тогавашни жители на Римската Империя имаха това име: "Romanus", по-точно "Civis Romanus" (=римски гражданин, гражданин на Римската Империя). Например галисийците (романски народ в Испания който говори португалски диалект) са запазили в ендонима си спомен за келтите които бяха обитавали част от Иберския полустров преди завоуйването й от Римската Империя. Тоест, тези хора са запазили спомен от пред-римски народ, за разлика от румънците, въпреки че през определен период от време, те също са казвали за себе си че са римски граждани. За тях по-важно беше че са потомци на келтите, отколкото че са граждани на Римското Царство, така че, след изчезването на Римската Империя, когато те вече не бяха нейните граждани, галисийците са останали с едно единствено име: това на пред-римските им келтски предци. Те имат самосъзнанието че са келти които говорят латински език, за разлика от румънците които не спазват никакъв спомен от уж дако-гетските им предци.
Цитат от Румънско-Български речник (частта за географски, исторически названия и имена на исторически личности):
Йоан Богдан [румънски славист]: "взел е от българско читалище в град Тулча оригинала на "Манасиевата хроника" и вече не го върнал".
Става дума за Румънско-Български речник със:
Съставители: д-р Иван Пенаков, Желязко Райнов, Георги Паунчев
Редактори: акад. Стоян Романски и Ст. Илчев
Издателство на БАН, 1962 г.
