В първия учебен ден възпитаниците му получиха паметни ученически шапки
Автор: Д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев
В първия учебен ден в Поликрайще се състоя знаменателно събитие. Поставено бе началото на юбилейните чествания по повод на 200-годишнина от основаването на българското училище тук. Предвидено е през цялата учебна година да бъде проведена серия от тържества, посветени на историческата годишнина. Техен главен инициатор и организатор е д-р Марияна Георгиева, Председател на Инициативния комитет „200 години българско училище в Поликрайще“.
В своето слово по време на церемонията за началото на новата учебна година проф. Георги Георгиев подчерта, че това е историческо събитие за цяла България – отбелязването на 200-та годишнина от създаването на най-старото българско училище у нас, съществуващо непрекъснато вече два века – от 1825 г. и до днес (освен това в Самоводене, което е само с две години по-старо).
Той се спря върху личността на създателя, първостроителя и първи учител в Поликрайще – свещеник Георги Маринов Полуганов и отбеляза, че в едно жестоко време, когато нашите прадеди са излизали от кърджалийските времена и когато гръкоманството е властвало повсеместно, е имал куража да застане срещу смазващи сили – Османската империя и Цариградската гръцка патриаршия и да им се противопостави, успял да създаде българско училище с преподаване на български език и да го запази и утвърди като език на образованието във времена, когато това е било просто немислимо.
И не само това, а да успее да обхване всички деца – момчета и за един кратък период от около две десетилетия да изведе училището в Поликрайще на международната сцена, да го превърне в едно от най-добрите образователни средища в Османската империя, с широка известност зад граница.
Доказателство за това е посещението в българското училище в Поликрайще на 6 май 1846 г. (ст.ст.) на Негова светлост сръбският княз Александър Караджорджевич начело на сръбска правителствена делегация от най-висш ранг
Княз Александър е посрещнат пред църквата „Св. Вмчца Марина“ в Поликрайще от свещеник Георги Полуганов и присъства на отслужената от него служба на български („църковнославянски“) език. После посещава българското училище в Поликрайще, присъства на урок и обменя опит в учебното дело с цел да го пренесе в Сърбия и да се възползва от него в сръбското княжество и прави дарения за църквата и училището.
Учебното заведение е възпитало повече от 1000 българи, сражавали се по фронтовете във войните за национално освобождение и обединение на българския народ, от които 132 герои са дали живота си за България, а повече от 30 са удостоени с кръстове за храброст и други ордени. Осем опълченци са се били при Стара Загора, на Шипка и при Шейново и седем в Македоно-одринското опълчение са воювали при Булаир и Шаркьой и всички са кавалери на Георгиевски кръстове за храброст.
Проф. Георгиев посочи, че училището може да се нарече поликрайшка даскалоливница, ползвайки се от определението на Петко Славейков за това в Елена, заради приноса му в общонационален мащаб за създаване на други български училища и църкви по българските земи, включително в Калтинец, Полско Косово, Мургазлий (днес Янтра), Гостилица, Спахлар (сега Ломци), Поповско, Крушето, Царски извор и др.
В училището в Поликрайще са преподавали забележителни дейци на българското образователно дело, като хаджи Еню Дачев Еневски, първият поет, писател и композитор от Поликрайще, Милчо Шипков – виден музикален педагог, завършил а Прага, създал първия ученически хор тук, Константин Удварев – един от най-големите български композитори на църковна музика, влязъл в музикалната история на България, Николайда Цанева – главна учителка по време на първата световна война, успяла с още 5 учителки да води учебен процес без прекъсване в 12 класа на 700 ученика.
Забележително е, че точно през войните в Поликрайще са строени училища. В средата на XX век Поликрайще се превръща в най-образованото селище в България със седем училища, от които две висши (Железопътният институт и Висшата изтребителна школа за висш пилотаж), Образцово допълнително земеделско училище, професионални училища за девойки и др.
Гордост за Поликрайще и национален капитал са възпитаниците на училището на Поликрайще проф. Ангел Симеонов – най-добрият български специалист по вътрешни болести, личен лекар на Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Тодор Живков, създател на Правителствената болница; Бончо Бочев, създател и ръководител на световноизвестния хор „Бодра смяна“; проф. Спасимир Николов – виден български анатом от европейска величина; проф. Манол Млеченков – баща на историята на свързочните войски в България, д-р Марияна Георгиева и проф. Георги Георгиев – учени със световна известност в областта на електромагнитната теория, съорганизатори на едни от най-елитните научни форуми в света по електромагнетизъм; проф. Янка Тянкова – зам.-ректор на Великотърновския университет.
Най-вълнуващият момент в тържеството беше връчването на паметните юбилейни ученически шапки. Те са по идея и дизайн на д-р Марияна Георгиева. Тя е автор на графичното им изпълнение.
На тях е поставен образът на основателя свещеник Георги М. Полуганов, около който е изписано „200 години българско училище в Поликрайще“. От двете страни на портрета е написано свещеник Георги М. Полуганов – пръв учител в Поликрайще. Споменати са и имената на дарителите – д-р Марияна Георгиева и проф. д-р Георги Георгиев.
"Totodată, Anatol Popescu a reamintit că, după presiuni de două decenii din partea mediului asociativ românesc din Ucraina, Kievul a cedat în 2023 în chestiunea eliminării sintagmei „limbă moldovenească” din învățământul școlar din regiunea Odesa."
Превод:
Анатол Попеску (един от лидерите на румънците в Украйна) е припомнил че след натиск от повече от 20 години от страна на румънските организации в Украйна, тази държава беше принудена през 2023 г. да отстрани училищния предмет "молдовски език" от училищата в област Одеса.
Там има доста хора които се декларират етнически молдовски и наричат родния им език молдовски език.
Натиск имаше обаче от страна на румънската държава, а не от румънските организации в Украйна които не са в състояние да натискат Украйна.
Там ще се преподава "румънски език" вместо "молдовски език".
Това ще доведе до румънизация на част от днешните етнически молдовци които живеят в област Одеса.
Забележки:
Западната част от област Одеса (разположена западно от река Днестър) беше в състав на Велика Румъния. Тя е част от историческата област Бесарабия, заедно с територията на почти цялата независима Молдова (без Приднестровието) и околностите на украински гр. Хотин.
Град Хотин е разположен в област Чернивци. Част от площта на тази област е буковинска, а не бесарабска. Само околностите на гр. Хотин са бесарабска територия.
Град Чернивци и околностите са част от историческата област Буковина.
Градчето Херца и околностите му не са нито бесарабски, нито буковински.
В Буковина няма етнически молдовци, там има етнически румънци (разбира се, редом до украинското болшинство на населението и до други национални малцинства). Там носителите на румънски като роден език са с румънско етническо самосъзнание.
В Хотински край няма етнически румънци. Там носителите на румънски като роден език са с молдовско етническо самосъзнание, подобно на молдовците от западната част на област Одеса (районът на гр. Измаил, Болград и т.н.). И двете територии са бесарабски.
Защо Румъния не упражнява натиск върху Хърватия, при положение че тази държава признава не един, а 2 различни помежду си румънски езици, чрез Европейската харта за регионалните или малцинствени езици (Istro-Romanian + Boyash Romanian)?
Languages covered
https://rm.coe.int/november-2022-revised-table-languages-covered-english-/1680a8fef4
Един възможен отговор е че Хърватия признава т.н. истро-румънски а и бояшо-румънски език, тоест при и двата имена на езици има и "румънски", за разлика от Украйна, която признаваше молдовски език като отделен от румънския. При "молдовски" няма съставна част "румънски".
Това вероятно не е причината поради която Румъния не се е сърдила на Хърватия.
Има белоруски език който е отделен от руски. Така че може да се каже че и истро-румънският е отделен и различен от бояшо-румънския.
(Езиково бояшо-румънски е литературен/стандартен румънски, обаче в архаичен облик и с много хърватизми, докато истро-румънският е много различен от румънски -- независимо дали от стандартния румънски или от архаичния бояшо-румънски. Истро-румънски език има огромно славянско влияние и е неразбираем за румънци. За румънските "езиковеди", включително и особено за членовете на Румънската "Академия", истро-румънски бил само диалект на румънски, докато бояшо-румънски бил под-диалект на румънски.)
Истинската причина поради която Румъния не притиска Хърватия е че няма териториални претенции към нея.
За разлика от Украйна спрямо която Румъния има такива претенции, включително и на полу-официално ниво. Така че румънските власти са направили всичко възможно за Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство, а да го сметне за румънско (независимо че има много хора в Украйна които се само-декларират етнически молдовци!!!) и също така, повече да не признае съществуването на молдовски език.
Какво означава полу-официално ниво?
Учебниците по "история", одобрени от официалното ведомство на държава Румъния на име Министерът на Образованието. В тях пише че Украйна и България са крадци на уж изконни румънски земи които през "трагичната" 1940 г. са унищожили идеалната Велика Румъния.
Също така имаше опити от страна на Румъния да натисне Бг.:
1. да признае румънското й национално малцинство, при положение че в Бг., а и в други страни (Франция, Гърция) няма национални малцинства.
2. да признае че власите (които имат румънски роден език обаче са с бг. етническо самосъзнание), румънците, аромуните, даже и циганите с румънски роден език ("влашките цигани") са етнически румънци.
Забележки:
Аромуните говорят отделен език, подобен на езика на власите които живеят в Северна Македония. Той не е чак толкова неразбираем за румънците както истро-румънски език, обаче аромунският определено не е румънски диалект (независимо от мнението на Румънската "Академия").
Аромуните живеят в южна България, докато власите и румънците живеят в северна Бг.
Влашките цигани се само-наричат рудари а и румънците ги наричат така. Те са от различни под-рода: вретенари, копанари, коритари, мечкари (на румънски урсари) и т.н.
Те са християни.
Бояшите в Хърватия и други страни (Сърбия, Унгария) са цигани с роден език румънски, тоест нещо като "рударите".
През 2000 г. Румъния е признала рутенското/русинското й национално малцинство като отделно от украинското, а през същата година (съвпадение?) е признала нейното "македонско малцинство" като отделно от българското, обаче Румъния е успяла да натисне Украйна повече да не признае молдовското й национално малцинство и молдовски език.
Украинските езиковеди и официална Украйна са на мнение че русините са украинци, подобно на казуса с българските езиковеди, историци и обикновените българи които на мнение че "македонците" са българи.
