Те са издирвани и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Великобритания
Автор: Десант
На 23 октомври, от 18.00 ч. в зала „Княз Александър I“ на Историческия музей в Русе ще бъде представена книгата „Британски пътешественици за България“. Презентацията ще направи нейния автор Найджъл Мидълмис. Преводът е на Миглена Парашкевова.
Богато илюстрираният сборник съдържа 188 страници с пътеписи от период от пет века. Те са издирвани и събирани от книги в някои от най-големите библиотеки във Великобритания, като Бодлеанската библиотека в Оксфорд, Лондонската библиотека и Британския музей.
Историите представят увлекателна панорама на видяното от пътешествениците по време на приключенстването им в тази рядко посещавана и „екзотична” част на Европа между 1585 г. и 1939 г.
В началото сред хората, писали за преживяванията си в България, е имало търговци от английската компания „Левант”, които са пътували по суша до Турция или Индия, както и дипломати на служба в Британското посолство в Цариград. След началото на ХVIII век пътешествениците често предприемат своето „Голямо пътуване“ из Европа, което включва класическа Гърция и Рим, както и по-далеко, в по-далечната Османска империя.
През XIX век в България се наблюдава пристигането на посетители от Великите сили (Франция, Великобритания) при нарастване на напрежението между Русия и т.нар. „болник на Европа” – Турция. В периода между 1878 и 1900 г. има огромен прилив на идващи у нас.
Личните мотиви за това пътуване са многообразни: желание за приключения в „загадъчния Изток”, бягство от политически гнет в Британия, военен шпионаж, осъществяване на християнски мисии, строене на железопътни линии, изучаване на различните „характери“ на народностите на Балканите от фолклористи.
Повечето от пътешествениците казват много хубави неща за България. В период на няколко века те се впечатляват от гостоприемството на народа ни, възхищават се на външния вид, облеклото и националния характер на хората и са привлечени от магията на нестинарките, на народната музика и танци.
Не всяко мнение блести с хвалебствия; ако беше така, книгата щеше да е скучна. Често върху впечатленията пада тежката сянка на шокиращите разкази за османското потисничество. Много от пишещите предусещат в резултат на това да има инвазия от страна на Русия в „Европейска Турция”. Българската кауза става ключова тема в британската политика.
Британският либерален министър-председател Уилям Гладстон пише увод към една от книгите с пътеписи, в което изразява възмущение от факта, че има народ, „който не познава истинска безопасност или спокойствие, отровен от страх, окастрен от свободата, която е задължително условие за всякакво човешко благородство”.
Авторът на сборника Найджъл Мидълмис през целия си живот е възторжен почитател на България. Той идва в нашата страна през 1972 г., когато със съпругата му Приска са назначени за учители в Английска гимназия „Гео Милев” в Русе. Те са впечатлени както от способностите и успехите на учениците си, така и от благородството и всеотдайността на своите колеги.
След връщането си в Обединеното кралство през 1975 г. Найджъл е редактор на списанието на Британско-българското дружество и се присъединява към благотворителната организация „Приятели на България”. През 1989 г. заедно с Приска започват да набират в Лондон средства за нуждаещи се сираци от България чрез концерти в двореца „Фулъм“, църквата „Св. Дънстън“ в Лондон и в посолството на България.
Заедно със своя приятел д-р Брайън Скип, Найджъл издирва в Бодлеанската библиотека в Оксфорд, в Лондонската библиотека и в Британския музей многобройни разкази от първо лице на британски пътешественици, посетили в отминали векове България, които впоследствие редактира и преработва, за да се появи тази книга. Приходите от продажбите й са в подкрепа на ученическия театър и театралното изкуство в Английската гимназия в Русе.
Найджъл е съсобственик на къща на река Дунав в близост до Русе, и с удоволствие учи български език.
Преводачът на тази книга Миглена Парашкевова е възпитаник на Английска езикова гимназия „Гео Милев”- Русе и е в числото на учениците на Приска и Найджъл Мидълмис в България. Това е причината тя да пожелае да подкрепи благотворителната инициатива на Найджъл Мидълмис с тази книга да се набират средства за талантливи ученици от гимназията, като от своя страна направи благотворително превода й на български език, за да се разшири читателската аудитория.
!!!Северномакедонците да са щастливи че България не се е противопоставила на името на страната им, понеже Пиринска Македония (Благоевградско) географски също е северна Македония!!!
В България няма национални малцинства, точно както в Гърция и Франция.
Какво иска РСМ тогава?
Гърция признала ли е съществуването на (северно)македонско национално малцинство на нейна територия?
The Greek government refers to the Turkish community as Greek Muslims or Hellenic Muslims, and does not recognise a Turkish minority in Western Thrace.[14]
[...]
The court held that the use of the word 'Turkish' referred to citizens of Turkey, and could not be used to describe citizens of Greece; the use of the word 'Turkish' to describe 'Greek Muslims' was held to endanger public order.[20] Greece continued this stance in the beginning 21st century when Greek courts ruled to dissolve or prohibit formation of Turkish associations.[a][22][23][unreliable source?]
[...]
The Greek government does not officially recognize an ethnic Macedonian minority of Slavic origin in Greece.
[...]
Няма и етническо-северномакедонска общност в България (нито в Гърция), понеже през 1944 г. всички учени знаеха че няма македонска народност и че това бяха бивши българи които повече не искаха да са етнически българи (или не можаха поради сърбите да продължат да са етнически българи).
Това беше и официалното становище на САЩ през 1944 г.:
The Department has noted with considerable apprehension increasing propaganda rumors and semi-official statements in favor of an “autonomous Macedonia”, emanating principally from Bulgaria [...]
[...]
This Government considers talk of “Macedonian nation”, “Macedonia Fatherland”, or “Macedonian national consciousness” to be unjustified demagoguery representing NO ETHNIC or political REALITY, and sees in its present revival a possible cloak for aggressive intentions against Greece.
Щом те бяха етнически българи преди са станат "етнически македонци", няма защо България да признае съществуването на македонците като етническа общност. За национално малцинство ни дума не може да е.
