Димитър Моллов съставя първия закон за българското здравеопазване
Автор: Борислав Гърдев
Навършват се 170 години от рождението на един от строителите на нова България и създател на системата на модерното ни здравеопазване Димитър Моллов.
Забележителният лекар и общественик се ражда в известната еленска фамилия Моллови (продължител на делото му е неговият син Владимир) на 26 октомври 1845 г. Буден и ученолюбив, той завършва последователно Киевската духовна академия през 1867 г.и медицина в Московския университет през 1873 г. Четири години е асистент на руския хирург професор Басов и през 1876 г. е вече доктор по медицина на Московския университет.
Като професионалист Димитър Моллов се утвърждава като един от най-добрите организатори на българската здравна система, а като общественик си остава до края на живота убеден народняк русофил.
Моллов е доброволец в Сръбско-турската война от 1876 г., организирайки санитарни отряди и болници, а в Руско-турската освободителна война от 1877 – 78 г. ръководи санитарен влак на Руския червен кръст и е видински губернски лекар.
Избран е за депутат още в Учледителното народно събрание, давайки приноса си за изработването на Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. Народен представител е непрекъснато до 28 септември 1886 г. и след падането на Стамболов от власт от 11 септември 1894 до 10 октомври 1896 и от 28 януари 1901 до 17 октомври 1903 г.
В свободна България качествата и способностите му са оценени подобаващо.
Той съставя първия закон за нашето здравеопазване – „Временни правила за устройството на медицинската част в България” от 1879 г., предизвикали възторга на княз Дондуков – Корсаков, след което написва и „Домашен лекар” през 1895 г.
Моллов е председател на първия Висш медицински съвет у нас 1880 – 82 г., инициатор е за създаването на държавната химическа лаборатория и за построяването на Александровската болница през 1880 г., главен лекар е на София през 1882 г. и заместник-главен лекар на войската през 1883 – 87 г.
В периода от 7 септември 1883 г. и 29 юни 1884 г. е просветен министър в кабинета на Драган Цанков.
Като русофил той е арестуван и интерниран по време на Стамболовия режим, а побоят над него с пясъчните торби в прочутия софийски полицейски участък, преразказан завладяващо и покъртително от Иван Вазов, ражда великолепния разказ „Травиата” от втората част на сборника му „Драски и шарки”, излязла по Великден през 1895 г.
Димитър Моллов е сред създателите на Народната партия на 3 юни 1894 г., а като бъдещ кмет на София в периода 25 юли 1895 г. – 3 септември 1896 г. има заслуга заедно с Михаил Маджаров за определяне на 11 юли 1895 г. на мястото, където ще се изгражда храм паметникът „Свети Александър Невски”.
Автор е на редица възлови статии по медицински и обществени въпроси, участва в редактирането на списанията „Български лекар” и „Медицински напредък”, както и на представителното „Периодическо списание на БКД”, за чието излизане от 1884 до 1890 г. и след 1900 г. има съществена заслуга.
Той е сред основателите на Физико-медицинското дружество в София през 1880 г., председател е на Българския червен кръст между 1880 и 1914 г., пръв председател е на Лекарския съюз през 1901 г., действителен член на БКД от 1884 г., подпредседател между 1898 и 1911 г. и председател на природоматематическия клон на БКД – 1884 – 1911 и на БАН – 1911 – 13 г.
Остава в историята като първия български анестезиолог. Умира, ненавършил 70 години, на 4 януари 1914 г.
