Скоро след знаменитото сражение България опира на Черно, Егейско и Адриатическо море
Автор: Борислав Гърдев
На 9 март е редно да си спомним за една от най-славните битки в българската история – тази при хасковското село Клокотница. Тя се провежда преди 795 години, в самото начало на пролетта, между набързо събраната войска на българския цар Йоан Асен II и нахлулите в Южна България съединения на епирския деспот Теодор Комнин.
Въпреки че съществува съюзен договор между двамата владетели от 1224 г. и че братът на деспота – Мануил Комнин е женен за дъщерята на българския цар Мария, Теодор Комнин подло нарушава договореностите и напада страната ни, смятайки, след спечелената лесна победа тук да насочи войските си към Константинопол и да изгони оттам латинските барони.
В действията му има резон, тъй като по това време Йоан Асен II е опекун на малолетния латински император Балдуин Втори.
Сметките на Теодор Комнин излизат криви. Разярен, българският владетел заповядва договорът между България и Епирското десподство да бъде набучен на копие и лично повежда армията си в атака. Той използва изненадата и напада противниковата войска, която се оказва притисната между реките Марица и Клокотница.
В разигралото се сражение, ръководено далновидно и мъдро от Йоан Асен II, Теодор Комнин е разбит и пленен, а армията му разгромена. Попадналите в плен войници по заповед на българския владетел са освободени – жест, нечуван и немислим за жестоките средновековни времена. Царят обаче преследва далечна цел – от една страна да стане популярен със своето човеколюбие, а от друга – да спечели като лоялни поданици освободените лично от него наемни войници.
След сражението инициативата минава в ръцете на българския самодържец. Той вече се титулува с основание „цар на българи и гърци”. Неговите войски бързо и уверено завземат почти цялото Епирско десподство. България опира на Черно, Егейско и Адриатическо море, в нейните граници влизат Драч и Адрианопол, самият Йоан Асен II посещава Света гора, където е написана и оставена прочутата негова Ватопедска грамота.
Държавата ни става водеща и с най-голяма територия на Балканския полуостров, секат се златни монети, в чест на голямата победа е издигната църквата „Свети 40 мъченици” в столицата Търново, където и досега може да се открие прочутата колона с надписа, издълбан по заповед на великия владетел, в който се посочва че:
„И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арбанашка и сръбска, а пък градовете, които се намират около Цариград, и самият този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...”
Въпреки категоричните успехи и този български владетел допуска груби грешки, които костват бързото сгромолясване на така лесно и щастливо изградената му империя. Необяснимо защо той не само не превзема Солун, но и остава да съществува уж като васално самото Епирско десподство, управлявано от Мануил Комнин.
Същевременно на стари години се жени за Ирина, дъщерята на ослепения от него Теодор Комнин, който е освободен от Търново и необеспокояван отново заема трона на епирски деспот.
Наследниците на Йоан Асен II – Калиман и Михаил, обаче нямат неговите управленски и дипломатически качества, и след смъртта му държавата губи водените войни с Йоан Ватаци и Теодор Втори Ласкарис, нападана е от маджари и татари, прощава се с Македония и голяма част от Тракия и от някогашния балкански фаворит за по-малко от 10 години остава само сладък и тъжен спомен.
