Разстановка за дейтвие във вчерашния 21 май, това е армията на Илко Златев /в средата/
22 Май 2009, Петък
Илко - човекът, който не спи, за да имате СКАТ
Той се учудва, когато го питаш какво прави в свободното си време, защото почти живее в телевизията.
В нощта срещу 20 май клиентите на телевизия СКАТ в бургаския ж.к.
„Лазур“ не разбраха, че за да могат да щракат с дистанционното и да
прескачат по тв-каналите, двама души са били на пост до сутринта с
авариен генератор на оптичен възел. Електрозахранването в района било
прекъснато заради пожар в комплекса. За да не спре и сигналът на
кабелния оператор, двамата техници бодували, за да поддържат
алтернативното захранване с ток. А хората да гледат без проблем
любимите си предавания.
Това е работата в телевизия – адреналин, бързи обороти, светкавична
реакция и възможност за развитие, казва човекът, който отговаря за екип
от 95 подготвени спецслужители на СКАТ. Когато преди 14 години Илко
Златев подписал договор за работа със собственика на телевизията Валери
Симеонов, най-вероятно не му е и минавало през ума за
предизвикателствата, които го чакат.
Автор: Севдалина Пенева
„Когато постъпих на работа, технологиите на доставка на телевизията вече бяха отработени. Но около 1998г. започнахме да предлагаме повече услуги. Беше трудно, защото нямаше откъде да се набави специализирана литература или информация какво се случва в света на комуникациите. В един момент обаче се оказа, че в чисто технологично отношение сме изпреварили западноевропейските кабелни оператори. Изведнъж нещата станаха по-динамични, за да поддържаме високите изисквания, са нужни повече познания. Затова в нашата сфера се налага непрекъснато да се чете. Защото всяко нововъведение води след след себе си други“, казва 37-годишният шеф на техниците.
Следват проект след проект, реализацията на които лягат основно върху плещите на Илко и специалният му екип от 12 инженери. Благодарение на тях, първите кабелни мрежи във въздуха вече са на 90 процента прибрани, след реализирането на проекта за изграждане на оптични магистрали.
Когато телевизията предложила на клиентите си допълнително заплатени канали, новата услуга предизвикала и вкарването на цифрова телевизия през 2005г. Сега към нея има допълнителна екстра– видеонаблюдение. Друг завършен проект е пускането на интернет по кабелната ТВ СКАТ. За всичко това Илко Златев разказва бързо и говори в множествено число, от името на колегите, с които работи. Явно не обича да се изтъква, почти не употребява „аз“.
Свикнал е да работи под напрежение и учудено вдига вежди, когато чува въпроси от рода, какво прави в свободното си време. Вместо да разказва за лов и риболов, оръжия или коли, той детайлно описва кошмара от 9 април. Когато два багера на различни фирми скъсаха оптичен кабел в интервал от 30 минути на различни места – в Ахелой и в ж.к. „Братя Миладинови“ в Бургас. Бързо трябвало да се създаде организация, за да се включи аварийно телевизия в рамките на 2 – 3 часа. Иначе екипите, които отстранявали щетите, работили цяло денонощие.
Дрехите му също с нищо не подсказват, че е голям началник и ръководи толкова голям персонал. Облича се спортно, предпочита дънки вместо официален панталон. Работата ми е такава, че често се налага да се катеря по стълби или да се цапам. В същото време се срещам с клиенти и бизнеспартньори на фирмата, не върви пък да ходя с работен гащеризон. Затова съм избрал нещо средно и подходящо за всякакъв тип дейност, казва Илко.
Все пак, и на него му остава някой час, за да си осигури лично пространство. Релаксира, като чете... Стивън Кинг. Но само когато жена му Стела и децата спят.
Лаптопът му е пълен със снимки на тригодишната Елица, бебето Ясен, който няма навършена една годинка и 14-годишният син на Стела от първия й брак Мирослав. Искаме да видим и негова фотография от първите му години. Нямам, защото съм живял на твърде много места в България и нещата ми са пръснати, усмихва се Илко.
Роден е във Велико Търново, живял е там до 10- годишна възраст. Отгледали го дядо му и баба му. После се преместил с майка си в Ахтопол. Там завършил основното си образование, а после – техникума по електротехника в село Граматиково. В момента е студент в БСУ, специалност телекомуникации.
През почивните дни около Гергьовден семейството направило обиколка на България, за да запознаят децата с прабабите и прадядовците им. Минали през тутраканското село Белица, където живеят бабата и дядото на Стела. После гостували на дядото на Илко в Българско Сливарово, което е на 15 километра от Свищов.
Молим го да разкаже пикантни и забавни случки с клиенти, които са викали хората му в домовете си за разни аварии и проблеми. Мога да говоря много, но не искам да злепоставям никого, имена пък да цитирам е абсурд, категоричен е Илко. Само очите му закачливо светват. Има всякакви случаи, но в 80 на сто от повикванията „на пожар“ се оказва, че домашното куче е изгризало кабела. Или детето в къщата е направило някаква беля. Техниците обаче са обучени да отстраняват „проблемите“ с усмивка и да владеят нервите си. Държим на визията и хигиената, на честността – това са едни от основните показатели, когато назначаваме нови хора в екипа, казва шефът Златев. През всичките години работа в СКАТ, той не си спомня нито един случай, в който след посещение на техник на адрес, да е изчезнала някаква вещ. Преди време гражданин натопил един от служителите му, че задигнал 300 грама златни накити, оставени на секцията в хола. Още същия ден човекът намерил златото, паднало зад холовата гарнитура и официално се извинил.
Без да влага куртоазия в думите си, Илко Златев признава, че част от заряда си в професионален план получава от Валери Симеонов. „С него се виждаме по 5 минути на ден, но въпреки това работим изключително добре. Защото успявам да мисля бързо, почти колкото него. А той наистина има много бърза мисъл – успява за секунди да анализира дадена ситуация. И ако не следвам неговото темпо, нещата отстрани ще ви изглеждат странни. Научил съм от него, че нещата първо трябва да бъдат безопасни, второ – да работят сигурно. Това се отнася и за техниката, и за организацията на хора“, казва Илко.
Валери Симеонов за него: Този човек е рядко срещано съчетание на висок професионализъм и на много силно чувство за отговорност и всеотдайност. Винаги ме е впечатлявала неговата работоспособност и самообладание през дългите години съвместна работа с него.
Косата на Илко започна да побелява в СКАТ и то не от радости и приятни емоции, а точно обратното. Помня го в студените дъждовни дни, когато бургаски мутри режеха оптичните ни кабели – как по цели денонощия възстановяваше повредите. Без да каже – уморен съм, спи ми се.
В това момче се крие неизчерпаема енергия и упоритост. За мен той е образец на човек, на когото винаги може да се разчита.
Ласкае ме мисълта, че почти целият му живот е свързан със СКАТ. Преди няколко години, по време на служебна командировка във Варна, той откри настоящата си съпруга и майка на двете му деца.
