Ако искате да ви благослови трябва да спазвате определени правила
Автор: Десислава Главева
На 19 октомври (1 ноември по стар стил) честваме паметта на най-великия български светец – св. Иван Рилски.
Светът не може да съществува без светостта. Ако нямаше святост и праведни хора заради които да ни търпи Бог досега светът щеше да се е сринал. Защото целта на човешкия живот не е просто да се увеличава популацията, нито пък да се придобиват материалните блага на този свят, не е дори и за да се достигат някакви върхове в човешкия прогрес.
Ето, свидетели сме на огромния напредък на науката и техниката, близо сме до изчерпване изразните средства на изкуството и културата. Каквото можеше да се постигне в материално отношение на този свят – се постигна. Но, ние, хората не станахме по-щастливи, нито пък по-добри. Не опазихме невинността си, нито пък детската си чистота. Напротив, станахме по-лоши, по-зли, по-изобретателни в причиняването на болка. Дори деца в юношеска възраст се превръщат в убийци, в крадци, в измамници. Светът се задушава от самия себе си, погива от собствените си плодове. Мирът на планетата е постоянно застрашаван, спокойствие и безопасност няма никъде. Единственото сигурно нещо са различните катаклизми, които се случват във всяка точка на многострадалната ни земя.
Рилският манастир, където и днес се покоят мощите на Светеца - общ изглед от север
Светиите са Божи дар. Без тези хора, които са се освободили от желязната хватка на материалните блага, които търсят преди всичко Царството Небесно, които се подвизават в добиването на Божията любов и сами даряват любов на своите събратя, земята не би устояла нито миг. Такъв Божи дар за света и за България е и нашият роден свети Иван Рилски. Отдалечил се от мирската суета, оставил семейство и земни придобивки, за да се подвизава в непроходимата и дива Рила планина, този човек в продължение на 50 години се трудел да придобие най-важното благо – Божията любов, а след нея и любовта към ближния. И когато очистил сърцето си, надмогнал страстите си и победил щенията на плътта, Бог му дал да върши чудеса и с дързновение да ходатайства за своите еднокръвни братя – българите, а и за всички хора по цял свят, които се обръщат с вяра към неговите свети молитви. Единадесет века откакто се е преселил в Небесния си дом след успението си през 946 година той се моли за своя народ пред Божия престол и върши чудеса. Чудесата, които е вършел и върши св. Иван нямат чет. Малка част от тях обаче са били грижливо записвани, повечето остават достояние само на отделни хора. Какво ли не е измолвал за нас грешните великият български молитвеник? И очи на слепи е отварял, и крака на хроми е дарувал, и бесове прогонвал и на психично болни здрав ум възвръщал. На отчаяни и в безпътица хора сигурен пристан е показвал, житейски драми разрешавал. Кощунници и светотатци вразумявал, лекувал рак, менингит, перитонит, на неми реч дарявал. Аз лично познавам човек излекуван от детски паралич, когато медицината е била безсилна да му помогне.
Църквицата, в която е гробът на Преподобния; над нея се вижда скалата, в която е пещерата му
Да се опишат всичките чудеса на светеца ще е нужна много хартия. Но сега ще ви разкажа за чудо, случило се на бойното поле преди близо един век. Разказвам именно него, защото повечето изброени чудеса са малко или много частни случаи, където засегнати са малцина. Стигнал е до нас благодарение на иеромонах Онуфрий, комуто пък бил разказан от офицери-очевидци на самото чудо. Било времето на Балканската война (1912-1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Истанбул се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремно нататък и Чаталджа скоро щяла да бъде превзета. Виждайки, че българите не могат да бъдат спряни, в безизходицата си турците прибягнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби” по думите на очевидците. В българските редици настъпило колебание и смут. В тези толкова критични мигове изведнъж войниците виждат един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл и с високо издигнат кръст да ги повежда в битка. Тогава се досетили, че това е великият закрилник на българския род – свети Иван Рилски. Гледката била потресаваща!
Стъпалата отвеждат в самата пещера, където се е подвизавал св. Иван
Воините благоговейно паднали на колене, а после окрилени и с нови сили, въодушевление и бодрост се хвърлили наново в битка. Макар да не завладяли Чаталджа, българите удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки й да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разправили дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели. Днес мощите на св. Иван Рилски се намират в Рилския манастир. От 10 до 12 век те се пазели в Средец (София), след което в 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ ги отнася като военен трофей в Унгария, където престояват известно време. По-късно били върнати с почести обратно в Средец, а след въстанието на Асен и Петър положени в Търново. Най-подир в 1469 г. се завръщат окончателно в Рилския манастир, където се покоят и досега. А на четири-пет километра от манастира в сърцето на самата планина се намира пещерата, където светецът се е подвизавал за последно до смъртта си. Там под пещерата е малката църквица, в която първоначално е бил и гробът на преподобния. Недалеч, на тридесетина метра се намира и чудотворното изворче, бликнало по неговите молитви и добило известност с целебните си води, лекуващи по ходатайството на светеца всякакви болести. А на двадесетина метра по-нагоре пък е скалата на молитвата, на която се е молел светецът.
Целебното изворче, избликнало по молитвите на Светеца и до днес носи изцеления на пристъпващите с вяра
Пътищата до гроба са два и са достъпни за всеки поклонник, но не бива да се забравя, че когато човек отива на поклонение трябва да спазва известни правила. По пътя към гроба да е облечен подобаващо, да се държи прилично, да не вика, да не пуска музика, да не цапа или оставя отпадъци. Изобщо да е със съзнанието, че отива на свято място. Когато стигне там не бива да пуши, да пие алкохол и да устройва пикник. Ако желае да се подкрепи с храна, може да направи това при манастира или долу до асфалтовия път, в подножието на гроба, където има достатъчно пейки и маси, на които може спокойно да се нахрани. Защото, ако човек иска да добие духовна полза, да получи изцеление и помощ от светеца или просто да му се поклони, а не спазва горните правила, не само няма да има никаква полза, но ще си навлече и гнева на Преподобния, както това е ставало не веднъж. Затова нека уважаваме светините си и се държим подобаващо, когато отиваме при тях. Само тогава наистина ще привлечем върху си Божието благословение.
Рилският манастир, където и днес се покоят мощите на Светеца - общ изглед от север
