От архива на „Десант": Кабинетът на Христо Фотев

Автор: Проф. д.и.н. Иван Карайотов

Това място дълги години беше всекидневно убежище на  духа, но днес е царство на илюзорното печалбарство. Всеки път, когато мина край парвенюшката врата срещу входа на някогашното бургаско кино „Смирненски” на ул. „Милин камък” в душата ми прокънтяват спомени за големия поет Христо Фотев. Сега над нея с големи червени букви свети надписът „Казино”.

Преди около две десетилетия тук имаше проста, остъклена желязна дограма и информативен надпис „Дружество на българските писатели, Бургас”.През първите години на прехода в продължение на няколко години по пода бяха разпръснати стари вестници и мишките дълго ръфаха комунистическия официоз „Работническо дело”. После новите „силни на деня”, изглежда след изгодна покупка, преобразиха помещението и го приспособиха за нуждите на хазарта.

И от царство на духа тази територия, която дълги години беше всекидневно убежище на „роденият” на 25 март 1934 г. „в Истанбул, но българин и жител на Бургас”  Христо Фотев, се превърна в царство на илюзорното печалбарство.  

През 70-те и 80-те години на ХХ в. помещението на „Милин камък” беше предоставено на бургаските поети и писатели. Като един от малкото членове на Съюза на българските писатели Христо Фотев имаше ръководна функция в неговото бургаско подразделение и неговото присъствие тук беше почти ежедневно. Когато минеш край входа след 10 часа сутринта, винаги можеше да го намериш,
седнал на късата стена на ниска масичка с гръб към „Александровска” (тогава „Първи май”).

В предобедните часове той обикновено четеше вестник или ново литературно списание. Рядко съм го заварвал наведен над бял лист и нижещ красиви, артистично изписани букви на ново стихотворение. Когато това се случеше, винаги си спомнях, че поетът е бил кандидат студент. Явявал се е на изпит в Художествената академия, защото рисувал отлично и разчитал да се класира като надарен младеж, без пълноценна диплома за завършено  средно образование. И винаги имах чувството, че Христо никога не става от стола, разположен все на едно и също място.

Често пъти заварвах тук други членове на писателската група: поетът- маринист Славчо Чернишев (1924-2000), Николай Искъров (1951-2001), Реджеб Кипчу (1934-1976), Димитър Велинов (1937-1979), Янаки Петров (1947-1999), Кольо Колев и белетриста Георги Равнинов, който под журналистическите си материали се подписваше Георги Георгиев. При Христо ежедневно се отбиваха Тома Бинчев и Венда и Георги Райкови. Венда и Томито имат чудесни стихотворения, посветени на Христо, а Георги Райков е неуморен участник на регулярните празници, посветени на Фотев. Свой човек в Бургаската група беше и авторът на романи за моряшкия живот Върбан Стаматов (1924-1998). Неговата съпруга, брилянтната белетристка Севда Севан (1945-2009), също се отбиваш тук.


Христо Фотев, Николай Лайков и Реджеб Кюпчу

Славчо Чернишев тогава живееше в малката къщичка в двора на созополската църква „Света Богородица”, която той винаги с вдъхновение и гордост наричаше „Санта Мария”. Неговото присъствие в кабинета стана по-интензивно, когато стана заместник главен редактор на литературния алманах „Море”. Като активен член на СБП той беше използвал всичките си връзки, за да се вземе разрешение за издаването на алманаха. Слизайки от созополския автобус, на път за редакцията, той винаги се отбиваше до писателската канцелария. Христо и Славчо рядко говореха за литература, но с часове провеждаха диспути върху готвенето на рибешка чорба.

Морето събуждаше тяхната жизненост и вдъхновение

В моите спомени Чернишев е останал като най-прецизния литературен редактор, с когото съм имал контакт. Към постоянното присъствие в Христовата канцелария се числеше и „морякът на кон” Цветан Минков. С него бяхме връстници и аз използвах заглавието на биографичната книга от Ървинг Стоун за Джек Лондон в рецензията си за неговия завладяващ сборник разкази „Онова лудо колело”. Този моряк по професия беше добър машинописец и с любов и ентусиазъм преписваше нови и стари стихотворения на Фотев, за да бъдат изпращани в редакции и издателства, въпреки че не беше „мъжка секретарка”, а мъжествен моряк със силни пристрастия към изящната словесност.

Винаги, когато корабите им бяха на кея или на рейда в Бургас, капитаните Тодор Кунчев, Дянко Кънчев и Илия Бахов прекрачваха прага на Христовата канцелария. Сред съсловието на капитаните далечно плаване Христо имаше и други приятели. Те също го посещаваха, но не помня имената им. С голяма любов към него се отнасяше капитан Тодор Кунчев и дори напоследък се натъкнах на текста от негово непубликувано писмо, писано на борда на кораба му край Португалския бряг на Атлантика, пред „старите крепостни стени на Кашкай, мити от неистовите западни вълни, мътният прибой на река Тежо” и „барелефа на Колумбовете моряци...”. Капитан Бахов неотменно придружаваше актьора Досьо Досев, с когото оттогава до днес са големи приятели, а капитан Петьо Пейчев, син на поета Иван Пейчев, понякога идваше сам, а понякога с жена си, актрисата Светла Пейчева.


Фотев, седнал в кабинета между Баев и роденият в Бургас израелски художник Рафи

От бургаските приятели на Христо най-често идваха Бизито – дългогодишния спасител Стоян Добрев, известен на софийската бохема като барман в бара на Сатиричния театър и като треньор по водна топка на Батето – Иван Славков. Бизито беше комшия с неуморния читател Георги Вирянов и те често проявяваха ревност и съперничество кой от двамата повече обича Христо и кой е по-високо оценяван от него. През последните години на живота си тук неотменно беше и знаменитият Петьо Пандира. Не мога да пропусна варненския бургазлия проф. Георги Чалдъков, който и до днес обожава Христофотевата поезия.

Почти всеки ден в кабинета на Христо влизаше пристигнал от София интелектуалец. Най-често идваха литературните критици и историци Михаил Неделчев и проф. Светозар Игов. Писателят Александър Томов, щом слезеше от влака, веднага довтасваше в канцеларията и после отиваше на гости на Венда и Георги Райкови. Освен литератори, от столицата идваха и кинорежисьори, актьори, художници, които и тогава и сега не могат да се преброят.

Канцеларията на Христо в продължение на няколко десетилетия играеше ролята на бургаски интелектуален магнит.


Отдясно наляво:  Поетът Николай Искъров, белетристът Георги Равнинов и авторът във Фотевия кабинет

Това дразнеше някои от бургаските граждани и особено тогавашните силни на деня. Един от тях дори си позволи да пусне на страниците на тогавашния „Черноморски фронт” една съкрушителна диатриба (злобна статия) срещу бургаската интелектуална бохема. Тя беше подписана с псевдоним, но всички се сетиха, че зад него стои един партиен гаулайтер от Окръжния комитет на партията.

Художникът Тодор Атанасов обаче веднага използва цялото си влияние,  намеси се и впоследствие този драскач се озова далеч от окръжния център. Сред партийните работници имаше и личности, които се отнасяха с респект и уважение към Фотев. В канцеларията почти всяка седмица идваше Георги Цъгов, който и след 1990 г. не престана високо да цени поета. През последните години Цъгов организира поетични празници в Малко Търново, посветени на поета и написа няколко вдъхновени от поезията и от тогавашните контакти с Христо статии.

Сред разнородната компания обикновено преобладаваха битови елементи. Тук често идваха близките на Христо: съпругата му Уляна, сестра му Дора, зет му Димо, брат му Георги и децата му Мария, Пламен и Христо. Но така или иначе тук винаги се усещаше интелектуалният възторг, предизвикван от морето, който разтърсва човешките души  и кънти в творчеството на най-големите поети, белетристи и художници и създатели на филми.

Христо създаваше атмосфера, в която всеки намираше точното си място, определено от него. На фона на комерсиалната днешна обстановка тази атмосфера е незабравима и за съжаление неповторима без него. Тя завинаги е останала в миналото. Защото дните и годините ни събират и разделят и когато се разделим, само в спомените си оставаме заедно до последния си дъх.


В категории: Новини , История , Културен Десант