Прeзидентът откри спортен комплекс в бившето школо на Желю Желев, пи жива бира и слуша цигулката на Минчо Минчев
Пълна програма с всякакви екстри спретна червеният градоначалник на Шумен Красимир Костов за своя гост, президента Георги Първанов. Атракциите в политическото шоу бяха цяла палитра – от чатене със селски баби до дегустация на жива бира. Обядът пък осигури дясната ръка на покойния Дертлиев и навремето зам. председател на БСДП Димитрин Вичев, вече ресторантьор и винопроизводител. Държавният глава прекара тук повече от 10 часа в съботния ден, който за изненада на организаторите се оказа работен.
Автор: Теди Сърнова
Когато готвехме програмата на Втората национална конференция по археология, история и културен туризъм "Пътуване към България" не знаехме, че ще отработваме 1 май, оправдаха се общинарите. На практика администрацията пусна кепенците, а чиновниците чинно се намърдаха сред публиката в зала "Форум" на хотел "Шумен". Височайшият гост заседна в залата още от сутринта, за да чуе все пак част от докладите, тъй като следобед трябваше да уважи икономически форум с претенциозния надслов „България и Шумен след кризата”.
Точно с 11 часа президенският кортеж пое от Шумен към известното с луканката си градче Смядово, в което обаче тя отдавна не се произвежда. Освен с култувия си суджук, по времето на царското управление то стана популярно и с това, че в него караше старините си бабата на Ники Василев. Преди това пък славата му разнасяше президентът Желю Желев, който бе учил две години в смядовската гимназия. Апропо, от септември т. г. „училището за президенти”, както наричат школото, ще бъде закрито. Макар че сградата му е едно бижу, нова и с алуминиева дограма, тук учат само 47 деца. Хлапетата рязко намалели, след като местните роми, тръгнали на гурбет из Европа, взели в странство и децата си.
Градчето посрещна учудващо обезлюдено високия си гост. По улиците не се мяркаха никакви хора. Но когато Първанов пристъпи към новата спортна зала на основното училище, където неговият предшественик е учил пък до 9-ти клас, оттам се понесе оглушително „ура”. Оказа се, че в салона са строени стотици, а целият елит на Смядово се е струпал на балкона. Център на вниманието неочаквано стана 7-годишното русокосо ромче Осман Сергеев Илиев. Първокласникът така вдъхновено изпя химна на България, изтъпанен точно срещу президента, че след края на песента гостът повика хлапето с думите: „Момченцето със синьо яке, дето закача момичето до себе си, моля да дойде при мен”. Така хлапето получи честта да придрижава важните лица, докато прерязваха лентата на новата спортна зала.
Обядът на президента се състоя в заведението „Баровец“, собственост на Димитрин Вичев, дясната ръка на покойния Петър Дертлиев. Бившият социалдемократ е собственик на прочутата винарска изба „Осмарски пелин”. Пред репортер на „Десант“ ресторантьора-винопроизводител се похвали, че Първанов го е помолил да му изпрати презентацията на неговата фирма, за да бъде качена на президенския сайт. Менюто на госта изобилствало от разни специалитети, подкрепени от салата и пълнени пиперки със сирене, и обилно полято, естествено, с прословутото осмарското вино „Шардоне” и „Ари ноа”. По-късно журналистите не бяха допуснати до дегустационната зала в „Шуменско пиво”, където от папарашките снимки, щракнати от работници в пивоварната, стана ясно, че държавният глава е сръбнал и от т. н. „жива” бира.
Върхът на Първановата визита в Шумен бе организираната уникална виртуална президентска приемна. Оказа се, че шуменският кмет Костов от няколко месеца редовно чати от кабинета си с пенсионерските клубове в града. Този път за сефте се включиха и селските баби от Царев брод. С държавния глава по скайпа беседваха също баби и дядовци и от други шуменски пенсионерски сборища.
Фиестата щеше да е пълна, ако концертът на световноизвестния цигулар проф. Минчо Минчев се бе състоял в Голямата пещера под Мадарските скали, както беше предвидено, но в последния момент той бе
насрочен в залата на читалище „Добри Войников”. Въпреки това разочарование, Първанов успя да изпълни мисията си да постегне партийните редици в една от най-непоклатимите крепости на социалистите.
