На 13-ти юни 2010 в София изненадващо кацна премиерт на Италия Силвио Берлускони. Височайшата визита продължи само четири часа, през които непокварените българи разбраха още една горчива истина: Начело на България са първенюта, обладани от амбицията да господстват над своите и да бъдат почитани от чуждите.
Знаех, че Бойко Борисов е болезнено суетен, но не допусках, че ще обяви рождената си дата за официален празник. В този юнски ден се роди първият демократичен култ км личността на един български премиер. На този ден чалга певици виеха в екстаз, а наведени министри
допълзяха до Министерския съвет, за да целунат царствената Му десница. Дори Берлускони долетя за 4 часа от Рим, за да уважи националния кумир на България, родил се на този ден преди 51 години.
Апропо, двамата премиери откриха паметника на италианския национален герой Джузепе Гарибалди на едноименния столичен площад. Но да не живеем в заблуда -софийският парад на суетата бе заради болното его на Борисов, не заради Гарибалди.
Ала да видим какво се случи в горещия неделен ден. Дали с ирония, или напълно сериозно, но една новинарска агенция уби рейтинга на Борисов с тез комични редове:
„Председателят на Народното събрание Цецка Цачева и министри дойдоха в Министерски съвет, за да поздравят министър-председателя Бойко Борисов за 51-я му рожден ден. На въпрос какво ще подари на премиера Цецка Цачева каза: „А какво се подарява на любител на пурите?- Пепелник.”.Симеон Дянков заяви, че подаръкът е тайна, но е нещо спортно.Образователният министър Сергей Игнатов сподели, че ще подари на премиера най-добрият подарък на мъжа, но това не е куче. Министърът на културата Рашидов каза, че няма да сподели какво ще подари, защото не е хубаво да се обявява подарък преди да е подарен. Правосъдният министър Маргарита Попова ще подари на премиера сувенир, а Цветомир Паунов от ГЕРБ донесе от името на партийните членове шах за Бойко Борисов..В същото време пред Министерски съвет се бяха събрали граждани, които носеха букет и перодръжка, с която премиерът да подписва „все така мъдри решения”...
Ако тази тирада бе написана преди 50 години и величаеше рождения ден на комунистическия вожд Вълко Червенков, щяха да отличат авторите й с Димитровска награда за ярка партийна журналистика. Днес за горните изискани строфи ще получиш само наградата „Черноризец Храбър”.
Първоначално герберите искали да подарят жив ягуар или тигър, които съответствали на характера на Борисов. "Колебаем се между тигър и ягуар, затова отиваме в зоопарка, за да харесаме звяр”, профански обясни Искра Фидосова. В последния момент Фидосовото слагачество бе опитомено. Но и от глупостта има полза - ягуарският подарък ни откри мизерния интелектуален багаж на парламентарните гербери.
"Честитя на Бойко рождения ден, въпреки че той е толкова голям, че понякога ме засенчва”, театрално изрече италианският премиер и попадна в обятията на екзалтирани софиянци, скандиращи “Берлускони - европрезидент” и “Обичаме те, Кавалере”.
Ако агитката на Берлускони бе от фенове на италианския футбол, безкористно изливащи любовта си към Кавалере, не така стояха нещата с коалиционните обожатели на Борисов. Впрочем на 13 юни узнахме, че АТАКА май оглавява Служба „Протокол” на Министерския съвет. Пременените в народни носии депутатки Калина Крумова и Деница Гаджева поднесоха погача на Борисов и Берлускони. Под зоркия поглед на Волен Сидеров красивите народни избранички участваха в медийния спектакъл по обожествяването на Бойко Борисов. Който щастливо грееше до приятеля си Берлускони.Че Берлускони е адвокат на турската кандидатура за членство в ЕС, за атакистите това е без значение. Стратегията на Сидеров се простира отвъд хоризонта на простосмъртните и звучи така: На думи сме против турското еврочленство, но заради европейската ни легитимация сме близки на туркофила Берлускони.
Камерите на площад „Гарибалди” заснеха атакиста и премиера в здрава братска прегръдка, която само преди година би изглеждала бутафорно. Днес бутафорията се зове коалиционна култура. Довчерашният върл душманин на Борисов се прероди в най-верен коалиционен съюзник. Гледайки грейналите лица на момите Калина и Деница, впили любовен взор в подмладения Силвио, си представих този невъзможен сюжет: Облечени в национални носии полски депутатки сервилно обгрижват Берлускони в центъра на Варшава, а той им отвръща с коцкарски задявки. Защо ли за гордите полякини този сюжет е научна фантастика, а за парламентарните ни кокони самоунижението е прозаично всекидневие?
Все пак е любопитно защо на площад „Гарибалди” не зърнахме другите партньори на ГЕРБ – Иван Костов и Мартин Димитров? Може би се срамуваха от култовската сценография на Бойко Борисов? Или пък сините аристократи още не са преглътнали бодигарда-премиер с милиционерско минало?
Визитата на Берлускони в София бе парад на пошлостта и парвенющината, които отвращават нормалните люде. Дали обаче младите хора на демократична България различават нормалното от ненормалното в родната политика? И дали ненормалното не стана норма, а нормалното – срамно изключение?
