За пръв път в хранилището на Историческия музей в Кърджали бяха показани съхраняваните при специална температура златовезани тъкани и мощи на епископ. Това се случи вчера, макар, че разкриването и изваждането на уникалните находки преди 12 г. стана пак в присъствието на медиите. Частите от височайшите одежди и мощите излязоха през октомври 1998 г. при проучванията на средновековния манастирски комплекс „Св. Йоан Продром” в квартал „Веселчане” в Кърджали. Археолозите
проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова припомниха, че окончателното разкриване на храма е през 80-те г. на миналия век, а през 90-те е започнала цялостната му реставрация и консервация, прикрючила през 2000-а г.
Център на епископия Ахридос
„Преди това бяха разкрити 3 епископски погребения. Ние знаехме вече, че това е епископски манастир, център на епископията Ахридос, включвала огромен район през периода 13-14 в., обхващала е цялата територия на Източните Родопи и прилежащите й земи чак до Димотика”, посочи Овчаров. Тази епископия е била автокефална, т.е. била е подчинена директно на Константинопол, тъй като е изпълнявала особени функции в района за покръстването и поддържането на християнството по тези места.
През октомври 1998 г. при отварянето на плочата на единия от гробовете проблясна златната тъкан от значително запазените литургични дрехи, с които епископът е бил облечен при погребването му. В Средновековието това са били изключително скъпи дрехи. „Очевидно е бил много тачен човек, бих го нарекъл местен светец, щом е погребан с тези дрехи. За тях средновековните извори говорят, че подобни одежди са стрували колкото цял един град”, поясни археологът.
След близо 5-годишна работа на реставраторите във Велико Търново те вече са експонирани в Историческия музей в Кърджали. Това е цял копринен наръкавник, обшит със злато, а в центъра му е изобразена Света Богородица.
Запазена е и част от епитрахила, набедрениците, един голям текстилен кръст от омофора – много важна лента с кръстове, която се намята отгоре и дава доказателства за епископския сан на човека. Така всички съмнения, че „Св. Йоан Продром” е била главната църква на епископията Ахридос, отпаднаха, отбеляза той. Вчера за пръв път бяха показани и мощите на въпросния местен светец, като най-вероятно те са на епископ Константин. Тъканите са датирани във втората половина на 12-и век, а печатите на Константин са от същия период.
Според хипотезата на Овчаров мощите са именно негови. Изследванията на костите показали, че покойникът е бил на около 40-годишна възраст. Държавата обаче ще трябва да помогне с малко средства, необходими за закупуването на специална аргонова витрина, в която да бъдат експонирани тъканите и мощите.
„Така музеят в Кърджали ще се сдобие с един паметник от световно значение. Това е константинополски текстил, изработен в края на 11-и – 12-и век, тогава византийските текстили са се славили като най-качествените и са били предмет на търговска тайна. Везането със златна сърма също е било много строго пазено в тайна, а тези одежди тук са уникален паметник”, подчерта археологът.
Руснаците, например, се гордеят с два епитрахила на патриарх Фотий от началото на 15-и век, съхранявани в Московския Кремъл, докато тези в Кърджали са с 300 години по-стари. По-късно, през 2001-2003 г. при разкопките на административния център на Ахридос в подножието на Перперикон Клисе башъ са разкрити и 12 печата на епископи на Ахридос, а сред разчетените имена е и това на епископ Константин. В манастирския комплекс „Успение Богородично” при отец Боян Саръев се съхраняват два кръста-енкулпиони с частици от дърво, както и още един с частици от мощи на неизвестен светец. Те са датирани в 7-8 век и 11 век. Според Овчаров никога мощи не се подлагат на изследвания, в случая по-важна е вярата и личният избор. „Умберто Еко е много прав, като казва, че ако се съберат всички частици от Божия кръст, вместо с две дъски, на които е бил разпнат Христос, ще разполагаме с огромна гора”, посочи той.
Колегиално за сензацията в Созопол
„Много внимателно следя развоя на събитията и коментарите около сензационното откритие на Казимир Попконстантинов, с когото, признавам, не сме в добри отношения, имаме си научни спорове, но на бялото не може кажеш черно”. Така проф. Овчаров опроверга очакванията, че ще се хвърли в оборване на теорията за мощите на Йоан Продром в Созопол.
„Находката е от изключително значение, поздравявам Казимир Попконстантинов! Аз също съм правил разкопки на църквата там с вече пенсионираната Вера Димова. Този манастир е императорски, има документи за това, известни на нашите учени. А откриването на реликви в главната му църква е много важно”, коментира проф. Овчаров.
Той обясни, че е задължително частици от мощи на светци да се вграждат в храмовете. Намирането обаче на цял реликварий навежда на мисълта, че действително това са мощи, за които се е вярвало, че са на Йоан Предтеча. „А дали те наистина са негови, не трябва да се коментира, индустрията за мощи съществува”, поясни археологът.
Той подчерта, че не може да остане равнодушен на обидите, които министърът без портфейл отправи към археологическата гилдия. „ Той замеси и моето име в целия произведен от него скандал, а аз съм човек с достойнство и не мога да не реагирам на обидите, които той отправи към цялата археологическа колегия в една своя статия. Не съм съгласен с твърдението му, че археологията е наука, която провокира примитивни страсти, че нещата от нея са едва ли не за низшите слоеве, че златото на траките било мутренско, защото те самите били мутри на своето време. Българската археология е наука вече на 130 г., една от челните науки в страната, а институтът при БАН е един от трите, в които няма преструктуриране и са високо оценени. Божидар Димитров се разприказва с думи, които не са справедливи по отношение на археологията и нямат никаква връзка с голямото откритие в Созопол”, заяви Овчаров.
