ТАКА се нарича една от най-жизнерадостните и весели Шекспирови комедии. На българския народ обаче съвсем не му е до смях, не само защото не е преживял Ренесанса, но и защото отново се изправя пред добре познатия сценарий на управляващата върхушка – вдигане на много шум, за да се окаже накрая, че
планината пак е снесла яйце. След фиаското с операция „Октопод” и замяната на мярката за задържане на Алексей Петров с домашен арест, вътрешният министър едва скрива злобата и разочарованието си, че от поръчковите ходове на Пожарникаря не излезе нищо и че прокуратурата и съдът пет пари не дават за тъпите машинации на ГЕРБ.
Като компенсация на този провал, сега пък данъчните започнаха да обикалят с хеликоптер богатите имоти на държавни служители и политици. Това е поредното зрелище за омаломощения български народ, което той е длъжен да понесе отново с волско търпение, псувайки под нос и заканвайки се в най-скоро време да се махне от този ад, наречен отечество. Но все по-малко го правят в действителност и бунтът им обикновено стига да ракията и салатата. Както беше казал Ботев: „Скоро той не ще да стане./ Ний сме синца с чаши в ръка”.
Националните медии в един глас ни уведомиха, че летейки с хеликоптера, данъчните ще видят палатите в столичните квартали Драгалевци, Симеоново, Панчарево и Княжево. Освен това щели да бъдат заснети и къщи и вили по Черноморието, около Пловдив и Велико Търново, както и на други места във вътрешността на страната.
Бирниците заснели дворци за по 3-4 милиона евро. Имения с фонтани, кръгла алея около тях и къщи като Белия дом били открити в столичните баровски квартали. Понеже имотите са скрити зад високи огради, данъчните започнали да ги картографират от въздуха с помощта на хеликоптер. Вече били направени първите шокиращи снимки на изключително луксозни имения, за които ще се провери дали собствениците им имат доходи, които им позволяват да живеят в такива палати.
На пръв поглед това е нещо похвално. Но се питам защо не се проверяват активистите на ДПС? Защо не се проверяват сараите на Доган, хотелите на Емел Етем, палатите на Христо Бисеров и Данчо Ментата, на Камен Костадинов? За тях ни дума, ни вопъл, ни стон. Това ако не е двоен стандарт и лицемерие, здраве му кажи. Бойко и неговата кохорта, като умник Гюро с умници другари, пак си правят поредната пиар акция за сметка на наивността и доверчивостта на българския народ. От цялата тази шумотевица няма да излезе нищо и всичко постепенно ще утихне, както си утихва всичко у нас - особено там, където става дума за много пари. Това е от ясно по-ясно.
Проблемът с парите е в тяхното количество. Дали са малко, или много, отстрани винаги личи. Напук на сладникавата теория за честното забогатяване, съвременната практика постоянно ни дава примери за обратното – как се натрупва богатство чрез тъмни сделки, далавери и престъпления. За да се увеличи едно богатство, както за хляба, е необходима мая, благодарение на която то набъбва и се разраства. Тази мая обикновено е криминална по своя произход, със спекулативна финансова база (онова, което се нарича спечелването на първия милион). Мисля, че въпросния процес най-добре го е формулирал френският романист Балзак, чиято основна тема е сатанинската власт на парите в човешкото общество. Според него зад всяко богатство стои престъпление, но то е извършено някога, в миналото, споменът за него вече е избледнял и потомците спокойно могат да се радват на наследството на ловките си предци. Подобно становище има и Антон Чехов.
Понеже парите са натрупани по нечестен начин, без усилен и целенасочен труд, облагодетелстваните са готови на най-мерзки престъпления, включително и убийство, за да ги запазят. Със сигурност можем да кажем, че богатството и властта са тежки диагнози. Всъщност това са двете патерици на човешкото падение и главоломното срутване на възгорделия се и нещастен индивид в бездната на злото. „Бедата на богатите е в тяхната безполезност” – шегува се английският хуморист Бърнард Шоу. И е напълно прав. Защото само един безполезен човек би направил онова, което са направили заподозрените собственици на някои от разкошните палати, прицел на данъчните служби у нас.
При поредната обиколка на последните с хеликоптера, срещу тях е стреляно с ракета „Стингер” и хеликоптера — свален. Все още не е ясна самоличноста на стрелеца, но се предполага, че това е собственикът на имота, откъдето е стреляно. Оцелели при атентата журналисти и местни жители веднага уведомили властите кой е притежателят на въпросния имот, но вътрешният министър заявил, че е безпомощен, тъй като по документи тези имоти не съществуват, а няма как да се докаже кой е собственик на документално несъществуващ имот. Според адвокати, това не било достатъчно, защото дори да се узнае кой е собственика на несъществуващия към момента имот, то стрелбата ще е извършена в момент, когато този имот не е съществувал и следователно няма как да е имал собственик. Според виден професор по право, това е ситуация подобна на прословутия „Параграф 22”, от който няма излизане.
Интресно е кой печели от тази ситуация и от този странен казус? Естествено правителството, което разиграва поредната комедия пред обеднелия и озверял народ. След като няма хляб, нека поне да има зрелища в изобилие. И непремененно – здрава сопа в ръцете на министър Цветанов.
За мен обаче винаги е бил интересен въпросът: защо нашите богаташи влагат парите си в тухли и керемиди, а не в производство или пък в пътешествия? Тука има няколко обяснения. Първото е свързано с нашата народпсихология и най-добре се осъзнава, ако препрочетем Йовковия разказ „ Серафим”, където главният герой казва следното: „А нашите българи кога имат пари, къщи правят...”
Като атавистично наследство от петте века на робство и унижения, българинът е свикал да се крие и притаява зад зидовете на къщата си и тя му е била единствоното спасение пред золумите на развихрилите се башибозуци, черкези и кърджалии. Това е, така да се каже, наследството на кръвта.
Но има и трето обяснние. Българинът не обича да рискува, не обича да развива производства и да строи фабрики, защото за това се изискват много усилия, непрестанен труд и знания. А набързо забогателите мутри днес за производства не искат да мислят. Пък дори някой да се престраши да започне подобно нещо, законите и олигархията ще го смачкат за отрицателно време. Четвъртото обяснение, може би най-логичното, е, че в тези имоти, както и в безбройните хотели у нас са изпрани мръсните пари на не една или две банди, фирми, корпораци и всякакви други сдружения, поклонници на Мамона. И все пак, защо са тези огромни замъци в пусти и глухи места? Кому са нужни тези палати в джендемите и защо изобщо са били построени? Загадка! Вярно е, че и Луи ХІV – Кралят Слънце, е построил Версай, както и много други дворци. Но той все пак е бил крал и дворците са му били нужни както за престиж, така и за изпълняването на държавните му задължения. За развитието на културата и изкуствата. Какви функции изпълняват родните ни парвенюта в своите гиганти от пясък, тухли и вар?
Дали пък тези замъци не са компенсация за ниския им интелектуаен багаж и безбройните им комплекси, които богатството не може да скрие и излекува? Къде сте д-р Фройд, Сеченов и Павлов? Каква рядка фауна може да ви представи българската управляваща върхушка през последните двадесет години!
