Сапунерка, кашон, „картоненият лъв“, „бясната табуретка“, „запалителни свещи под покрив“, „пластмасов бомбардировач“, „подвижна картонена кутия“, „пластмасова каска за четири човека“ или простичко казано „траби“. Това са само част от прозвищата, с които в страните от социалистическия лагер наричаха соц легендата на автомобилостроенето „Трабант“.
Името му всъщност в превод означава „спътник“ и ако подозирате, че това има нещо общо със съветските космически спътници от онова време, сте на прав път.
Тъкмо в тяхна чест е кръстен така слезлият за първи път на 8 ноември 1957 г. от конвейра в немския град Цвикау двутактово превозно средство. И нямаше как да е иначе, като тогава по планетата шестваше космическа ера, космическа мода, космически постижения, космически имена...
В същото време в Източна Германия, както бе популярна ГДР, металът бе дефицитен материал и затова немците използват т. нар. „дуропласт“ за производството на леките си автомобили. В някои модели тази разновидност на пластмасата достига до 80 %.
Може да не вярвате, обаче, освен в социалистическите страни, този култов автомобил бе изнасян и в държави от капиталистическия блок като ЮАР, Гърция, Холандия и Обединеното кралство. Но още по-куриозното е, че той така и не е доставян в... Съветския съюз. На пръсти по онова време е можело да се преброят екземплярите от немските возила, попаднали случайно в необятната съветска страна.
След 1991 г., когато производството на трабанта остава в историята, започва да набира скорост всенародната източноевропейска носталгия по него. Стига се дотам дори да му се издигнат паметници.
Такъв може да се види пред немското посолство в Прага. Защо точно там ли? Ами през 1989 г., малко преди падането на Берлинската стена, гражданите на ГДР, на които не им била нужна чешка виза, за да посетят братската социалистическа страна, пристигали в Прага на тълпи със своите трабанти в търсене на политическо убежище. Тук била амбасадата на Западна Германия, откъдето започвал пътя им към капиталистическия свят. От чешката столица към ФРГ се отправяли цели автобуси и влакови композиции с хиляди семейства, които оставяли никому ненужните си трабанти, барабар с ключовете на таблото им, в наследство на чешкия народ. В чест на тези бежанци един от най-известните съвременни чешки скулптори Давид Черни сътворява карикатурния монумент на трабант с четири огромни човешки крака.
Накъде преди една петилетка скулптура на картонената кола бе изтъпанена и в нашата столица в градинката зад бившия царски дворец в центъра й. И съвсем логично траби е увековечен в родния си град Цвикау, където неговото каменно подобие, разположено в пешеходната зона на градчето, е едни най-популярните негови символи.
Почитателите на немската марка всъщност да не бързат да униват. Очаква се възкръсването на пластмасовата сапунерка на четири колела. От завода в Цвикау обявиха преди време, че готвят дебюта на първия електромобил „Трабант“, планиран за 2012 г. Така че, ако инките не излязат прави за края на света, отново ще имаме шанса да се радваме на този любим силует от миналото.
