Ако някой някога е хранил надеждата, че управляващата коалиция „ГЕРБ-АТАКА” работи за европейското бъдеще на България, тази илюзия бе умъртвена на 20 октомври. В този ден лъснаха грозните лица на герберите и на подопечните им атакисти, които изиграха поредния си спектакъл.
В нарушение на действащото законодателство, депутатите погазиха установения срок за парламентарно решение по искането на 330 000 българи за провеждане на референдум срещу членството на Турция в ЕС. Както се и очакваше, Главна дирекция ГРАО не бе проверила валидността на подписите в националната подписка на ВМРО и ТВ СКАТ. Без изобщо да се срамува, че е отговорна за пропуснатите срокове, председателят на НС Цецка Цачева се оправда така: Според закона парламентът гледа подписката за национален референдум, само ако са валидни подписите в нея.
А защо Цачева, шефката на юридическата комисия Фидосова и парламентарните чиновници не задължиха ГРАО да изпълни своите задължения в изминалите три месеца? Ами просто защото ГЕРБ саботира референдума, давайки си сметка, че провеждането му ще е оглушителен шамар за протурската политика на кабинета „Борисов”.
В пленараната зала се разбра, че Цачева още не е изпратила писмо до регионалния министър, с което да го задължи да разпореди на ГРАО да провери подписите. Щото на госпожата не било ясно коя институция ще плати въпросната проверка, въпреки че в закона ясно е указано: Тези разходи се поемат от държавата, както се финансират парламентарни, президентски и общински избори. Освен това, досега няма прецедент парламентът да задължава държавна дирекция да си свърши работата.
И докато герберите използваха мръсни процедурни хватки, Сидеров изигра поредния си парламентарен цирк. Който добре обслужи ГЕРБ. АТАКА напусна пленарната зала в знак на протест, след като НС отхвърли проекта им за провеждане на национален референдум за членството на Турция в ЕС. Иначе и не можеше да бъде, защото законовото изискване е категорично: Не по-малко от една пета от депутатите могат да предлагат проект за подобно решение. Атакисткият вожд знае за това ограничение, но въпреки това внесе в деловодството на парламента безумното си искане за нов референдум, подписано само от неговите 21 депутати.
Защо Сидеров предлага референдум, след като хилавата му агитка в парламента е недостатъчна за започване на такава процедура? Ами защото иска да опорочи референдума на ВМРО и СКАТ, да мобилизира оределия си електорат, свил се до погребалните 1,5 процента и отново да блесне като спасител на нацията.
Но на 20 октомври Сидеров се оказа спасител на ГЕРБ. Напускайки пленарната залата, атакистите позволиха на Цецка Цачева да наложи безпрепятствено това скандално решение: „Народното събрание възлага на ГРАО проверка на подписката с искане на референдум за членството на Турция в ЕС”. Депутатите задължиха ГРАО да извърши проверката на имената, адресите и ЕГН-ата от подписката. Решението бе взето със 119 гласа „за”, без „против” и 25 – „въздържали се”. Така за първи път ГЕРБ и ДПС гласуваха заедно по ключов въпрос и отложиха за неопределено време референдума за приемането на Турция в Европейския съюз.
Синята коалиция не подкрепи искането на Цачева ГРАО да провери подписката на ВМРО и СКАТ. Иван Костов поиска незабавен дебат за турското еврочленство,, изтъквайки, че трябва да се чуят всички „за” и „против” влизането на Турция в ЕС. Синята коалиция се обявява за референдум, заяви Костов. За съжаление позицията на сините бе съпроводена с нихилистичното уточнение, че референдумът трябва да се проведе, „едва когато Европейската комисия призове страните-членки да подпишат договора за присъединяване на Турция”.
Лидерът на БСП Сергей Станишев подкрепи Синята коалиция, заявявайки, че „България трябва да се произнесе за членството на Турция в ЕС, след като и ако приключат преговорите й с Европейската комисия”...
Удивителното е, че двама бивши премиери загърбват както нормите на международното право, така и динамичните процеси в ЕС по въпроса за турската евроинтеграция. Не е логично Турция да бъде поощрявана в преговорния процес с Брюксел в следващите 10 години, за да затвори успешно всички преговорни глави. След което да се иска провеждане на референдуми срещу нейното членство в ЕС.
Логиката на „турския казус” е точно обратната – именно в началото на преговорния процес с Турция трябва да се организират национални референдуми за приемането й в ЕС. И ако европейците гласуват против приобщаването на 70-милионна мюсюлманска Турция в християнския клуб, много по-честно и рационално е европейските планове на Анкара да бъдат стопирани още в началото. За да се спестят както турските илюзии, така и милиони от еврохазната, нужни за дългогодишните диалози с турското правителство.
При това Турция води кървава партизанска война с кюрдския народ, а Северен Кипър още е окупиран от турската армия. По кой член на международното право Анкара може да претендира, че е правова държава, зачитаща както човешките права, така и териториалната цялост на съседните страни?
И докато парламентът се подиграваше с искащите незабавен референдум 330 000 българи, премиерът замина на работно посещение в германската провинция Бавария. Покрай изнурителното си ежедневие, налагащо денонощни обиколки за откриване на градинки, детски площадки и пътни отсечки, Борисов е пропуснал да узнае кой е всъщност баварският му колега.
Само преди седмица министър-председателят на Бавария Хорст Зеехофер – консервативен съюзник на германския канцлер Ангела Меркел, взриви политическия живот с изявлението, че „в Германия няма място за повече хора от чужди култури, а имигрантите от Турция и арабските държави трудно се интегрират”.
Понеже преумореният от рекламен туризъм премиер няма време за четене, сигурно е пропуснал и дипломатическите доклади на МВнР и шифрограмите от българското посолство в Берлин. Където пише, че Германия възприема курс на блокиране на турското еврочленство и постепенно се откроява френско-германският блок, противопоставящ се на оглавяваната от Великобритания протурска коалиция в ЕС.
Публична тайна е, че проектът „Борисов” бе заченат в лабораториите на германските консерватори, имащи най-силни позиции в Бавария. Каква ли песен ще запее Борисов, ако Хорст Зеехофер го посъветва да следва баварската политика към Турция, а не съветите на британските консерватори?
Когато става дума за власт, пари и потупване по рамото, от Борисов може да се очаква всичко. Дори да сложи червен турски фес. И да обяви този акт за европейска ценност.
Какво ли още ни чака при коалицията „ГЕРБ-АТАКА”?
