Равносметката на изминалите 21 години е печална за народа и печеливша за патрициите: България е най-бедната страна в Европейския съюз, най-болната нация на континента и с най-ниска средна продължителност на живота. Добавим, ли че в резултат на целенасоченото ликвидиране на средното и висшето образование, след десетина години ще бъдем и най-необразованите, равносметката от прехода е катастрофална.
Защо България се срина в социалната пропаст на европейската цивилизация, изпреварена дори от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, преминали през огъня на гражданските войни? Защо не поехме по пътя на източноевропейските демокрации в Полша, Чехия, Словакия и Унгария?
Отговорите са много, но един се налага все повече: Защото демократичните промени в България се извършиха не от автентичната опозиция и пробуденото гражданско общество, а от политбюровската номенклатура на БКП. Която набързо мутира в социалдемократическа, за да има идеологическата обосновка за преход към див капитализъм. И тук идва омерзителният парадокс на българската перестройка – изпълнявайки инструкциите на Михаил Горбачов, агентите на Кремъл в ЦК на БКП светкавично елиминираха Тодор Живков, за да си осигурят политическа и съдебна индулгенция. И за да трансформират идеологическата си власт в икономическа.
Анализираме ли властовите и финансово-икономическите последици от десетоноемврийската промяна, виждаме този феномен: В България не се реставрира предвоенния капитализъм, каквито процеси се развиха в Източна Европа. У нас комунистическата върхушка смени за една нощ политическите си одежди и извърши преврат в идеологията. Защото в човешката история не е описана революция, при която победените приемат идеите на победилия класов враг и продължават да управляват. Докато формалните победители служат за фасада и така легитимират измамата.
След 1989-а репресираните от комунистите не само не влязоха в Народното събрание, но бяха буквално изметени от формациите на т.нар. демократична опозиция. Нито един от тях не зае възлово място в изпълнителната власт. Затворническите им биографии комплексираха новите демократи и плашеха пребоядисалата се алена върхушка. Лежалите в затворите и концлагерите бяха мразени еретици и преди десетоноемврийския преврат, и след създаването на Съюза на демократичните сили (СДС). Да не говорим за легионерите, отстреляни от десните лидери като националисти и радикали. Затова първи демократично избран президент стана не Петър Дертлиев, а Желю Желев. Защото на д-р Дертлиев подло бе пришито намерението да гони до девето коляно червената номенклатура.
Нека бъдем честни към своя народ и признаем: Българската промяна през 1989 година бе перфидна подмяна на идеологията. Подмяна, която въведе цинизма в обществените отношения и го регламентира като норма за демократично поведение. Поради това днес гневният въпрос за произхода на мръсните пари и за генезиса на червения капитал се счита за неприличен. Докато неприличното демонстриране на богатството от приватизацията е белег за изискаността на новия елит. Справка – семейната двойка Баневи, шестваща пo светските рубрики на ефирните телевизии. Без да крият биографиите си на бизнеспирати, изпечени парвенюта ни учат на етика и морал, докато приватизират плажната ивица и десетките ловни стопанства на Политбюро.
Ако грабежът на народната собственост затри българското земеделие и индустрията, второто престъпление на БКП подкопа държавността. Създавайки Движението за права и свободи (ДПС) и инсталирайки за лидер Ахмед Доган, БКП консумира деянието „държавна измяна”. Защото така даде тласък на етно-териториалното обособяване на Кърджалийския край, Лудогорието и Родопите. След това отвори българската граница за свободно навлизане на агентурата и капиталите на Турция, инвестирани в мащабно купуване на земеделска земя. За да са сигурни, че службите няма да пречат на анадолската инвазия, позитановци ликвидираха турското направление в контраразузнаването. Справка – виж предадения на турското посолство списък с резидентурите ни по света. Въпреки доказаното съпричастие на Доган, през 2010 установихме, че от ДАНС липсват видеозаписите на престъпното деяние.
Когато на „стратезите” на БКП наливаха основите на ДПС, Югославия бе на прага на държавния разпад, именно заради легалните етнически партии на косовските албанци и босненските мюсюлмани и толерираната ислямска религия. Верският фактор в разпада на югославската федерация бе заложен от Йосип Броз Тито, който през 1962 г. издигна в ранг на нация мюсюлманската общност в Босна и Херцеговина. Същите мюсюлмани, чийто език и именна система са сръбски или хърватски. Така насилствено ислямизираните през ХVIII и XIX век сърби и хървати в Босна и Херцеговина се откъснаха от изворния си етнически корпус и минаха под попечителството на Ислямската верска общност със седалище в Истанбул.
Сходни бяха и етническите процеси в Косово, получило автономията си през 50-те години на миналия век от Белградската скупщина, изцяло доминирана от сръбските комунисти. С времето това доведе до естественото обвързване на косовските албанци с Албания, отворило вратите за легалната намеса на Тирана в косовското образование и култура. За да стигнем до 1978 г., когато в косовската столица Прищина албанското национално знаме се развява до флаговете на Автономната област Косово и Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). Интернационализмът на сръбските комунисти постепенно заличи сръбския етнос в Косово и албанизира автономната област, която през 80-те години де факто имаше статут на държавна единица. За да е чиста съвестта на сръбската компартия, де юре Косово бе автономна област в рамките на Социалистическа република Сърбия.
Благодарение на българското външно разузнаване, през 1989 г. елитът на БКП познаваше в детайли досието „Възход и падение на сръбската етническа мощ в монархическа и комунистическа Югославия”. Въпреки това архитектите на прехода повториха косовско-босненския експеримент на българска земя и създадоха чудовището ДПС.
И когато мислехме, че БСП и ДПС са най-опасните мутанти на БКП, през 2009-а се роди политическият проект ГЕРБ. Съставен от проверени кадри на МВР и СИК, обгрижван от медиите и финансиран от наши банки и западни фондации, ГЕРБ измами избирателите. Въпреки анти-ДПС реториката на герберите, година по-късно Бойко Борисов протяга ръка на ДПС. За да отхвърли непосилното премиерско бреме и спечели президентските избори. В отговор хората на Доган вече се кълнат: Ще подкрепим кабинета на ГЕРБ, ако той провежда десни реформи. За да стигнем до кулминацията на тази греховна любов. На 9 ноември 2010 г. Лютви Местан обяви: „ДПС може да подкрепи дясноцентристки кандидат за президент, който не е задължително да е излъчен от нашата партия”.
Когато народът е коварно измамен и ограбен от своите господари, искащи да опазят парите и властта, това е социална драма. Но когато господарите дойдат отвън, това е национална трагедия и начало на чуждо владичество.
21 години след десетоноемврийския пуч, България е в ръцете на герберското Политбюро. Но опитът учи, че политическите мутанти са не по-малко опасни от своите творци. Понеже обладават злия гений да заличават паметта и обсебват бъдещето. И така отново да са на върха на пирамидата с име „демокрация”, стъпили върху телата на милиони роби, наричани за благозвучие „граждани”.
Кога ли ще сложим точка на този фарс?
