В навечерието на Нова година в Рим се пръкна новина, която набързо бе загърната в плътна информационна пелена у нас. Раждането на поредната простотия на нашия премиер чинопреклонно се премълчава вече цяла седмица от българските информационни средства и свенливо бе отразена с препечатване от първоизточника й – „Дойче веле“, в няколко блога и електронни новинарски сайта.
Позорното съобщение гласи, че Ватиканът ни връща откритата през юли 2010 г. паметна плоча, която Бойко Борисов окачи на стената на българската църква в италианската столица. Събитието тогава бе широко отразено в нашите медии от десетките журналисти, които премиерът и министърът на културата Вежди Рашидов бяха помъкнали със себе си във Вечния град.
Формалната причина за недоволството на светите отци от монтирането на въпросната плоча върху римската старина е, че златни букви върху нея са прекалено големи и тежки и не хармонират с другите надписи в църквата.
Но зад тази фасада се крие непростим дипломатически гаф, допуснат от нашите управляващи. Подобно на законите и в България, за да се инсталира каквото и да било върху архитектурен ли културен паметник в Италия също е нужно разрешение на институцията, отговаряща за опазване на културното наследство. Основното изискване за това е нововъведенията да са в хармония с епохата и стила на съответната сграда. За целта, както е и у нас, се внася съответният проект, който следва да бъде одобрен или не.
Нищо такова обаче не е предприето от наша страна. Сякаш става въпрос за украсата на някакъв селски мегдан, наш Бойко си монтира плочата върху храма, без да пита никой, все едно Рим му е бащин обор. „България вече няма да се свързва само с набеждаването ни за атентата срещу папата, а и с това, че папата ни е дал църква“ – заяви в знойния миналогодишен юли Борисов пред нашите журналисти в италианската столица. Е, сега името на родината ни ще се свързва на Ботуша и по света с това, как Ватиканът ни накара да си оберем крушите, т. е. плочата, от предоставения на българската общност великолепен храм, който не закъсняхме да се опитаме да окепазим. Най-безцеремонно Викариатът на Рим уведоми посолството ни, че не ни се разрешава да я накичим с мемориален надпис в този му помпозен вид, размер и стокилограмов грамаж.
Цялата тази история много напомня за приказката за магарето, разказана от Хитър Петър. „Като видях толкова много хора, не можах да се стърпя. Трябваше да покажа магарията си!“ – оправдава непристойното си поведение дългоухият герой. Та и Бойковата изцепка натам отива...
