Докато Европа хаотично сипе критики за мудността на българската правораздавателна система, една държава, членка на ЕС, може да стане причина за провала на десетки разследвания, които се водят у нас. По византийски маниер партньорите ни от Гърция, напук на всякакви международни договори за сътрудничество, си позволяват открито да демонстрират пълно безхаберие по отношение на делата за трафик на жени и новородени, разкриха магистрати пред
„Десант“. И въпреки че според докладите на Интерпол, именно Гърция е държавата, превърната в Мека на незаконната търговия с български бебета, преписките с молби за съдействие, които нашите власти изпращат до колегите си от южната ни съседка, потъват в небитието.
Обяснението на чужденците за няколкогодишното забавяне на десетки отговори на наши официални питания: „Не сме ги получили“, звучи нелепо на фона на непрестанните атаки срещу неефективността на правоохранителните и правораздавателните ни органи, които идват от Европейската общност, част от която е и самата Гърция. Международните институции мълчат, България отново е в позицията на аутсайдер, а въпросът излиза извън рамките на дипломатическите отношения.
Без оказаната международна правна помощ разследванията у нас се точат с години, през това време свидетели изпадат в амнезия, а обвиняемите, дори и в случаите, в които са задържани, трябва да бъдат освободени, защото са изтекли всички разумни срокове, твърдят магистрати. „Оказваме се с вързани ръце, поставени в незавидната позиция да наблюдаваме как целият ни труд отива на вятъра“, споделят прокурори.
„Парадоксът е, че съдебните поръчки за правна помощ, които изпращаме до различните точки на света, пристигат по-бързо от Америка, отколкото от съседна Гърция“, казва пред "Десант" говорителят на Районната прокуратура в Бургас Евгений Узунов.
Десетките акции, които българските антимафиоти и гранични власти организират за пресичане на каналите за трафик на бебета, се оказват удари във въздуха. Само в Бургас преписки за продажба на новородени за десетки хиляди евро събират прах в очакване на отговор на молбите за правна помощ от Гърция.
Аналогична е ситуацията и в останалите региони на страната, превърнати в поточна линия за износ на бебешоци към чужбина.
Показателен е случаят от 2005-та година. Тогава след мащабно разследване на българските власти са обвинени десет души за подобна търговия с Гърция. Това дело щеше да е сериозен атестат за усилията на властите ни за противодействие на трансграничната организирана престъпност, ако не беше една малка подробност – почти 6 години по-късно съдебната поръчка, изпратена от прокуратурата за предоставяне на допълнителни доказателства, които ще подкрепят по безспорен начин обвинението, все още не е изпълнена.
От Гърция отговарят чак две години след официалното отправяне на молбата ни, че не са получавали никакви искания и изобщо не знаят за какво става въпрос.
„Напълно възможно е молбата да е изпаднала по пътя“, звучало лаконичното обяснение на Гърция. „Оказахме се в патова ситуация. Очаквахме исканите данни, за да приключим разследването по делото и то да бъде внесено в съда. Отново поискахве правна помощ, но и до момента и на тази ни молба отговор няма. И макар че в рамките само на няколко месеца ние събрахме всички необходими данни за престъпната дейност, която групата е извършила на наша територия, делото досега не е приключило. А в резултат на това обвиняемите до един са пуснати на свобода с мярка за неотклонение подписка, тъй като нямаме законова възможност да ги държим под стража. Единственият обвиняем по този случай, който в момента е в затвора, е Филип Стоянов – Релето. Той обаче беше арестуван в Гърция за друго престъпление и бе върнат в България, след като издадохме европейска заповед за арест“, разказва прокурор Светлозар Маринчев.
Всъщност веригата се къса заради факта, че Гърция, заедно с Италия, са единствените европейски държави, отказали да подпишат конвенцията от 2000 г. за директна комуникация между правните органи на отделните държави.
Така, докато в Германия и Белгия например магистратите контактуват директно с колегите си в останалите държави, включително и в България, Гърция на практика доказва, че прекият път не винаги е най-бързият (разстоянието между Атина и София е около 800 км. Само).
За да изпратят молба за правна помощ в Гърция, българските власти най-напред трябва да направят предложение до Върховната касационна прокуратура у нас, после висшите магистрати изпращат преписката до Министерството на правосъдието, оттам тя заминава за гръцкото правосъдното министерство, откъдето стига до върховната прокуратура на Гърция и едва след това се разпределя до прокуратурата в съответния регион. Обратният път протича по същия маршрут. И докато цялата тази „екскурзия“ приключи, минават години.
„Има практика на Европейския съд, според която дългото време на водене на процес в много случаи води до разводняване на процедурата, смята се за смекчаващо вината обстоятелство, а на подсъдимите се налагат по-ниски наказания. Обществото и без това вече е забравило за какво става въпрос“, обобщава със съжаление прокурор Маринчев.
