В първия момент не можах да повярвам какво виждам. Помислих, че сънувам или най-накрая свинският грип ме е пипнал без да разбера и в момента се намирам по средата на кошмарно бълнуване. След като ми отмина първоначалното вцепенение разгледах няколко информационни сайта на телевизии с клипа към новината и се уверих, че онзи стар лозунг от казармата е пълнокръвен и днес: „Простотията няма почивен ден”.
Приказката ми е за онази новина, че по време на посещението си в Япония министър-председателят Бойко Борисов бил на демонстрация по Айкидо и Карате. И като един върл каратист със седми дан и бивш треньор на националния отбор се вдъхновил и направил техника на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов.
Това, което видях беше как премиерът, ухилен като оня зеленчук от разказа за чиновника Душко Добродушков, внезапно се обърна към стоящия до него министър, усука двете му ръце и го срита яко отзад, в сгъвката на коленете. (За незапознати – това е техника, целяща да събори противника назад).
Горкият Найденов не падна, но за секунда стана червен като домат, от неговия костюм отхвръкна копче, а жалкото му подобие на измъчена усмивка би потресло дори и закоравял телевизионен наблюдател-циник.
Японците са майстори на момента и етикета. Никой от тях не реагира по никакъв начин. Те са хора, уважаващи достойнството на този отсреща и изобщо не показаха, че са потресени от майсторлъка на едрия търкалджия в костюм. Така запазиха и капчицата уважение, останала у Мирослав Найденов, когато той измъчено се опита да прикрие адското
унижение от срамната сценка.
Разбира се, първоначалната реакция на репортерите беше вдъхновен разказ с веселяшки тон как „въодушевен от демонстрациите, Борисов си спомни своето минало на каратист.”
След един или два дни, сцената с „фатката” усул-усул изчезна от информационните архиви на всички телевизии. (Моля, ако някъде все още се намира ми напишете къде на личната поща.)
А репортерка обясняваше надълго и нашироко как „премиерът не посети една церемония, както и СТАТУЯТА НА ГОЛЯМАТА БУДА.” Да изречеш такава простотия е все едно да наречеш статуята на Иисус Спасителя над Рио де Жанейро „голямата Христос”. Но нейсе, да се върнем на нашия човек...
Обяснете ми по какво онзи герой на Алеко Константинов, дето
плува гемиджийската в банята
във Виена и се думка в косматото туловище с „Булгар, Булгааар!” е по-различен от горепосочения, който захилен разказваше на изпадналите в екстазно обожание теле-девици: „Разбрах му всичко на японското писмо на кмета на Камакура. Там пише „Добре дошли, много се радваме да ви посрещнем тука.”
Сетете се за бай ви Ганювото „Кво да й гледам на Виената, хора, къщи, салтанати. Идете вий, баювата, аз що дворци и къщи съм изръшнал...” Сигурно първата му дружка, италианският весел небрежняк Берлускони се е скъсал от мъка, задето досега не се е сетил да срита своя министър на земеделието и храните. А китайските, севернокорейските и иранските ръководители трябва да взимат ярък пример как с желязна ръка и шутове в задника се държи министерски съвет.
За малко да се върнем на домакините. Абсурдно е дори да помислим, че японският премиер Наото Кан някога би изпаднал в умопомрачение да раздава ритници на своите подчинени. Но ако хипотетично приемем, че все пак той психяса в подобна лудост или се напие невъзможно зверски и го стори, след няма и половин час ще е подал оставка и ще бъде облечен в бяло кимоно,
готов за „сепуку”**.
Ритащият министри (я, колко хубаво звучи, също като „Танцуващият с вълци”) нашенец, веднага след резила си прави бойко „непуку”. В смисъл, че изобщо не му пука.
Впрочем, оставка подаде преди Нова година министър от Страната нна изгряващото слънце, затова, че по телевизионен канал ИЗГЛЕЖДАЛО, че е пиян. Местен министър, чиято запазена марка е моравият от уискито нос, беше въвлечен в брутален скандал с отклонена народна пара за разгелдисване по Италия, ама не даде и най-малкия признак, че думата „оставка” е някаква част от неговия речник.
И Владимир Путин съм виждал с кимоно на татамито***, да хвърля зверски противник и да го блъска в земята. Това се случва, обаче в залата, по време на тренировка. Защото е джудист.
А когато работи е облечен с костюм, говори сдържано и се усмихва рядко. Така беше и когато дойде на посещение у нас и се срещна с бойния ни министър-председател.
Ихх, Борисов тогава да му беше предложил едно спарингче, а?
* Преплетени ръце, страничен камшичен ритник и пълна победа (японски) – техника, удар и термин от японските бойни изкуства
** сепуку (японски) – ритуално изключително болезнено самоубийство с разпаряне на корема и вътрешностите, заради срам при изпълнение на дълга
*** татами (японски) - тепих
