Ден след като НАП съобщи на нацията, че Цветан Цветанов е „чист” и че всъщност родителите на жена му са спестили стотици хиляди от пенсиите си, излязоха данните от Евростат за материалното благополучие на регионите в ЕС. Оказва се, че най-бедното място за живеене на континента е българският Северозападен район за планиране. Всички останали региони у нас по показателя „бедност”, с изключение на област София, са в последната десетица на Европа.
Българите, твърдят чиновниците от Евростат, са с по-нисък жизнен стандарт дори от хората, живеещи по полупустинните камънаци на Испания и Сицилия и по безводните островчета в Егейско море.
Според Евростат сме по-бедни и от туземците в отвъдмосрските територии на Франция (малки късчета земя в Индийския и Тихия океан и една колония в Южна Америка – Гуйяна), които по договора от Рим са част от Европейския съюз. Като цяло 90 % процента от населението ни живеело под минимума на общоприетия стандарт в Европа за нормално човешко съществуване.
Колко ни струва еврочленството
Според условията на присъединителния договор на България, страната ни е длъжна всяка година да внася определена сума в бюджета на общността, възлизащ за 2007 г. общо на около 140 милиарда евро.
Тези средства се преразпределят добросъвестно от чиновниците в Европейската комисия за всяка една от 27-те членки на съюза, като така по-бедните региони се подпомагат финансово от по-богатите.
Ето какво показват официалните справки на Министерство на финансите за внесените от България суми по години:
2007 г. – 595,2 мил. лв.
2008 г. – 659,9 мил. лв.
2009 г. – 931,8 мил. лв.
2010 г. – 779,7 мил. лв.
Или общо досега сме наплатили 2,96 милиарда лв. членски внос на ЕС.
Каква е картината на получените от България средства за същия период. По оперативни програми са ни дадени 1,02 милиарда лева, а по Програмата за селските райони – 848 милиона лв. или общо 1,85 милиарда лв.
Бих приканил любопитните да не търсят по-подробни данни за това, какво е получила България през 4-годишния си период на еврочленство. За много от тях това ще е загуба на време. Данните са скрити, както и истината за сметките на министър Цветанов в чуждите банки. Но читателите и сами могат да пресметнат каква е разликата от внесенето и полученото.
Остава въпросът как така страната с най-бедните региони в ЕС е надплатила в период на криза 1,10 милиард лева? Не е ли това темата, с която трябва да започват сутрешните блокове на казионните телевизии и да приключват с нея късните си емисии? Какъв по-голям скандал от това – българските данъкоплатци в началото на ХХІ век да издържат английските фермери – чудо невиждано!!!
Всеки специалист, който се занимава с програмите на ЕС, ще каже, че прекият път за повдигането на стандарта на българите е те да започнат да предлагат на пазара по-конкурентноспособни продукти и услуги.
Това, ще добавят експертите, може да се осъществи чрез навлизането на нови технологии и иновации в икономиката на държавата. За целта в бюджета на ЕК за България намираме около 9,0 милиарда евро, от тях над 1,1 милиард по ОП „Конкурентна способност”.
Как се използват възможностите? Цифрите по-горе показха вече, че за целия период от 2007 г, досега са усвоени под 1,0 милиард евро по всички програми. Възможността да получат средства по ОП „Конкурентноспособност” е опитана от около 600 фирми, като още на етап административна оценка и допустимост са отпаднали около 60 % от проектите. Не ни остава нищо друго, освен
да се чудим на оптимизма,
с който ни заливат министри от правителството на ГЕРБ как се увеличавал износа ни за ЕС. Справка в споменатата оперативна програма показва смайващо изоставане. От предвидените 2,2 млрд. лева към днешна дата са изплатени едва 45,0 млн. лева, т.е. само 2 %...
В началото на 2011 г. по ОП „Конкурентноспосбност” стартира нова схема за технологична модернизация на малки и средни предприятия. Интересното в случая е, че за първи път схемата се отличава значително от предходните три (неуспешни).
Новите моменти са свързани с фокусирането на схемата върху по-тесен кръг от допустими сектори и завишаването на изискванията към кандидатите. Сега най-малките фирми трябва да имат поне 300 хил. лева, а средните – 1.5 млн. лева оборот за 2009 г., докато до настоящия момент малките фирми можеха да получат грант с оборот от 80 хил. лв. Можем да заключим, че за хората от кухнята при съставянето на схемата е било ясно, че
Хасан няма да яде баница.
Тя по дифиниция е била замесена за определени компании (разбирай близки до партия ГЕРБ).
А какви са перспективите в сферата на олигархичния бизнес? Миналата седмица там се откриха такива възможности за трупане на мафиотски пари, каквито умът не побира. В министерството на „отличника” Плевнелиев се създаде едно странно пътно подуправление в рамките на „ Главно пътно управление”.
Това подуправление трябвало независимо от главното да проектира и управлява ресурс от няколко милиарда евро. Този ресурс ще се насочи към магистралите „Струма”, „Хемус” и „Черно море” т.е. ще се грижи парите да отиват в правилните посоки (разбирай близко до партия ГЕРБ). В резултат директорът на „Главно пътно управление” моментално си подаде оставката, а ние зрителите ще очакваме след време българският колега на следователя Коради от филма „Октопод” да установява дали строителството на пътни магистрали е било свързано с мафията и оттам с висшите етажи на политическата власт.
Реалният изход от положението за милионите българи, за които няма да има еверопейски пари, е в друга посока. Ключът за това е изписан над входа на Народното събрание – „Съединението прави силата”. Нужно е мощно обединение на родолюбивите българи в граждански и браншови структури под девиза „Заедно срещу мафията”.
Събитията от последните седмици показаха, че организираната престъпност няма дясно или ляво лице. Тя дебне гражданите от всички високи етажи на управлението на страната. Уверен съм, че има много по-умни хора от Цветанов, Сертов и Доган, които могат да поведат мощно гражданско движение срещу истинския, а не измислен октопод.
Примерът от обществата на юг от нас, които до скоро брояхме за вековно изостанали, е достатъчно красноречив. Видяхме как глобализацията и мощните средства за комуникация са в състояние да свалят и най-мракобесните режими. В България има и ще има свободни медии, имало е и ще има свободомислещи журналисти, имало е и ще има свободни избори, т. е. има реални условия българите да решат сами съдбата си.
