Съмненията, че има нещо гнило в начините за събиране на милосърдни помощи в нашата страна, не са от вчера.
Автор: Диана Славчева
Не са един и два случаите, когато се установяват измами в рамките на шумно оповестявани благотворителни акции.
Хората са пропищели от засукани лелки, които звънят по вратите, за да събират уж средства за домове за сираци; от разговорливи младежи, които ги спират на улицата в опит да им пробутат картичка или календарче срещу „доброволна“ лепта за някаква кауза, лечение или ремонт на църковен храм;
от несретно изглеждащи „близки“, които още докато седнеш в някое заведение, се изпружват до масатата ти, тръшват ти някоя олющена химикалка или друг глупав сувенир и като меню ти тикат под носа някаква епикриза, с която удостоверят, че приятеля/детето/роднината им има спешно нужда от лечение и ако си купиш предлагания ти асортимент, ще спасиш живот...
Да не говорим за десетките съмнителни фондации, които се надпреварват да събират пари за тежко болни със сърцераздирателна биография. Не са малко и съответните благотворителни шоута, телевизионни предавания, състезания, риалити формати и каквото друго ти дойде наум – все със същата цел.
Така постепенно в съзнанието на българина трайно се загнездиха подозренията, че този начин на набиране на помощи нещо е нечитав. Защото никой после не ти казва къде отиват събраните суми.
Тези дни България отново бе потресена от разтърсващата гавра на двама хасковски журналисти, решили да припечелят нещо покрай великденската трагедия в Симеоновград. Те разпространиха единен дарителски телефонен номер, на който чрез изпращане на есемес всеки може да подпомогне почернените семейства, правейки се на ударени, че случайно са попаднали на тази информация.
Че все още се намират достатъчно наивници, които да се хванат на подобна въдица, е видно от набраните набързо над 7000 съмишленици, подкрепили каузата „За починалите деца в Симеоновград“, обявена в едноименната страница във „Фейсбук“.
Страшното е, че безкористното желание на тези хора, бе попарено от наглата манипулация на двама души, призвани иначе от журналистическата си професия да служат на интересите на обществото и на полза роду!
Да не говорим, че подобни постъпки фатално компрометират идеята за благотворителност и убиват в зародиш крехките, едва набъбнали кълнове на желанието да сториш добро, които така или иначе плахо се пробуждат в едва справящия се със собственото си оцеляване български народ.
А ощетените от съдбата болни, бедни и сираци наистина имат нужда от нашата помощ. С подобни акции обаче се отрязва искрицата и на последната им надежда някой да им подаде ръка. Иначе българинът като народопсихология има желание да дарява и винаги е показвал съпричастност към проблемите и трудностите на събратята си.
При това на призивите за помощ откликват най-вече по-бедните и обикновени граждани. Не стига, че законодателството ни почти не благоприятства проявите на хуманизъм, а и порочните практики напълно убиват в зародиш подобни начинания. И ще има още дълго да чакаме да се родят нови братя Евлоги и Христо Георгиеви, Коджакафалията и други добри самаряни.
