Когато националистите обгрижват мутри, десните лазят пред милиционери, а левите разполагат американски бази, нацията е тежко болна и държавата е в разпад.
Автор: Велизар Енчев
Само за две години два култови символа в българската политика, които събираха хиляди по площадите, се превърнаха в герберски слуги и жертваха принципите си за 30 сребърника. Говоря за някога революционната АТАКА и Съюза на демократичните сили, чиито лидери предадоха своите членове и симпатизанти.
В името на парламентарното оцеляване и личния комфорт на лидерите.
Вече втора година Волен Сидеров е покорният пудел на Бойко Борисов, готов да захапе всеки премиерски враг и да гласува всеки закон. Сидеровият национализъм се оказа жалка имитация на патриотизъм, прикриващ пресметливата същност на оялия се еснаф.
Срещу този дребен буржоа възрожденските просветители и бунтарите в Букурещ изляха тонове мастило. Уви, той се оказа неунищожим. Духовният еснаф сменя калпака с фес, ако това му донесе сто гроша отгоре. За един златен наполеон пък ще продаде и народа си.
Щото личният келепир е над всичко, а народните дела са вятър работа, плащат ли се с имане и живот.
Понеже е богослов и се кръсти през час, Сидеров даде интервю на Разпети Петък. И разпъна на кръст малцината, останали в семейната партия.
Във вестник „Монитор“ ни шокира с тази идея: „...Президентските и местните избори трябва да бъдат база за стратегия за следващите парламентарни избори. Най-малкото защото резултатите от изборите тази есен ще посочат накъде отиваме. Ние трябва да подготвим така партиите, че да създадем едно обединение между ГЕРБ и „Атака”, за да се повтори още веднъж мандатът. Не трябва да позволим на БСП да се върне във властта и да се опита да вземе реванш.
- Значи искате още един управленски мандат?
- Да има разширяване на влиянието на ГЕРБ и включването на други партии в коалиция. Да се подготви по-широка коалиционна основа и тя да се подготви още отсега. Говоря за партньорство още на местните избори, там, където е възможно. При всички случаи трябва да гледаме към 2013-а...“
Ако кълнящият се в Апостола бе изрекъл това на 19 февруари 2009-а, атакистите щяха да го линчуват, а АТАКА нямаше да помирише Народното събрание. Но ямболският фотограф е учил поне това и знае коварството на негатива – преди проявяването на фотоса светлият образ е тъмен и обратно.
Оказа се, че родната политика е евтина фотографска лента и след изборната й обработка светлите образи били всъщност дяволско черни.
Ако съдим политиците по умението да продават черното за бяло, Сидеров е професионален политик. Даже има талант, съизмерим с коварството на БСП.
Която преди избори крещи за лява политика, а след тях тихо въвежда плосък данък. Така червеният милионер Гущеров и беднякът от село Гущер плащат едни и същи данъци. Щото БСП е социална партия, бореща се за социално равенство.
Същата партия насъскваше беловласите срещу НАТО и САЩ, но гласува за военния пакт и разположи четири щатски бази на българска земя. И усмири покорния електорат със секретната директива, че стореното е за доброто на България.
Бившият главен редактор на вестник „Демокрация“ не само влива партията си в ГЕРБ, но и кани в новата коалиция СДС и ДСБ. Последното е перверзно занимание, защото Сидеров през ден проклина Иван Костов като демон на прехода.
Сякаш в първите броеве на „Демокрация“ газетарят Волен е писал хороскопи и готварски рецепти, а не анатеми против „изпълзели на припек алчни старци“. На които ГЕРБ и АТАКА замразиха пенсиите до 2013-а.
Ако Костов е дежурното плашило на Волен, Мартин Димитров е боксовата круша на буйстващия пасажер на „Луфтханза“. Наскоро в Нова телевизия разпененият атакист и Мартин Димитров си размениха каруцарски обиди, достойни за Женския пазар. Синият водач не му остана длъжен и го нарече „лакеят на ГЕРБ, който чува гласове“.
Махленската свада между Сидеров и Димитров не бива да ни шокира. Лидерът на АТАКА е класически слънчоглед сред софийския ъндърграунд, известен с невъздържания си език и променливия нрав. Само преди две лета Сидеров наричаше Бойко Борисов мутра, а Цветелина Бориславова бе анатемосвана като мутресата на прехода.
Сега атакистите леят елейни слова за Борисов и му се вричат във вечна вярност, а милионерката Цветелина е националноотговорна бизнесдама, скромно прехранваща се с вятърна енергия и селски туризъм.
Ако предлагаш коалиция на хора, които си калял с епитети и от които те дели идеологическа пропаст, значи си или лицемер, или пациент. Понеже нямам лекарска квалификация, предпочитам моралната диагноза.
Убеден съм, че не греша, защото съкрушително доказателство за невъзможните превъплъщения на Сидеров са десетките видеокасети на ТВ СКАТ. На които размахващият на олигарсите юмрук се прероди в коалиционна патерица на олигархичната ГЕРБ.
И докато в Страстната седмица Сидеров играеше любовно танго с Борисов, сините чакаха своя ред за следващия танц. Имитиращият опозиция Мартин Димитров режисира състезание за президентската номинация на сините. И избра своя кандидат за президент – Румен Христов.
Който има само един недостатък – че е неизвестен за сините и останалия електорат. Минути след избора, Христов направи първия си гаф. Без да се замисли, че така демотивира сините критици на ГЕРБ, Румен Христов сълзливо промълви: „Ако премиерът се кандидатира за президент, за мен ще е чест да се състезавам с него“.
Ако си истински седесар, трябва да си увреден, за да се прехласваш пред президентската кандидатура на охранителя на Тодор Живков. Чиято трудова биография започва в комунистическото МВР, преминава през тъмен бизнес с Маджо и Пашата и завършва с главно секретарство в царското МВР.
И докато Мартин Димитров и Румен Христов разливаха шампанско, Надежда Нейнски нокаутира СДС. Синята евродепутатка отказа да преглътне поражението на „Раковски“ 123 и гневно реагира в личния си сайт.
В емоционално откровение, озаглавено „За избора на един кандидат-президент“, тя предупреди за риска от уговорените мачове, очерта профила на идеалния държавен глава и скромно изтъкна, че отговаря на този профил. Макар че не го каза директно, бившата външна министърка намекна: СДС избира Румен Христов, за да получи гласовете на ДПС, с чиито лидери е близък.
„СДС повече от всякога трябва да мисли за своите избиратели, а не да уговаря подкрепа при неясни условия - написа Нейнски.- За първи път кандидат-президент на СДС се издига без вътрешен дебат, дебат с хората по места. Но искам да предупредя и за риска на уговорените мачове.
И ще дам два примера: На европейските избори НДСВ получи подкрепата на ДПС и влезе в Европарламента, но после не получи същата подкрепа на парламентарните избори и не влезе в НС. Ходенето в Банкя на кафе и кайсии при Бойко Борисов не доведе до успех СДС.
Месеци наред ние не може да си отговорим на въпроса в управлението ли сме или в опозиция...“
Слушам Надежда и не мога да избягам от сравнението с Волен. Този Волен, който кълне ДПС, но е абониран за депесарските медийни трибуни - вестник „Монитор“ и ТВ 7.
Не е за вярване, но е видим факт: АТАКА и СДС крепят в парламента ГЕРБ, за да няма предсрочни избори, на които са обречени на летален провал. Дискретно ухажват Ахмед Доган, за да спечелят нещо от следващите избори, или поне да загубят с малко. Но яростно клеймят турската партия и корумпирания й вожд.
Тук изобщо не споменавам Иван Костов. Не защото му симпатизирам, а защото очаквам изненадващ ход от ДСБ, който може да взриви Синята коалиция. Ще изчакам, за да се убедя, че демократите са като атакистите – заради властта и държавната субсидия са готови на всякакви компромиси с предизборните програми и елементарния морал.
Впрочем имат ли морал сините и черноризците, след като помпозно се кръстят в храма, но убиват избирателите си, подкрепяйки правителството на мутрите! Сините – с отвращение. Черните – с фанатизъм.
