Думите са деяния с много сериозни последствия. Май че Едгар Кейси го беше казал, но в случая не това е важно.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Важно е, че тази мисъл е валидна изключително и само на северозапад от река Дунав, на хиляди километри от нашата китна географска ширина. По онези места всеки, който е изрекъл нещо, застава зад думите си.
Тук всеки може да говори каквото му скимне, без от това да произтече каквото и да било за или против него. А ако случайно след това някой му поиска сметка за изреченото, веднага бива оплют и подложен на присмех от първоизточника, който му обяснява, че като е толкова тъп да не го разбере, изобщо не трябва да се занимава с него.
Ако ви идва прекалено мъгляво, веднага ще ви дам пример. Онази вечер кандидатът за президент Алексей Петров задави седналия да вечеря целокупен български телевизионен зрител. Той заплаши в прав текст министър-председателя по следния начин: „Господин Борисов, ще бъдеш наритан! И в буквалeн, и в преносен смисъл!”
Сега си представете, че това се случва в Западна Европа, по която ни текат лигите. Или, недай Боже, в Съсединените американски щати, в които нашите управници се кълнат на ставане и на лягане. Осмелилият се да изрече такава брутална простотия кандидат просто... изчезва от обществения живот. Като преди това получава гръмотевични шамари от опоненти и всякакъв вид медии.
У нас на крилатото изречение на Алексей Петров реагираха няколко медии, като го припомниха, в смисъл - „част от политическата екзотика на предизборното време”.
Споделих горните мисли с приятел, който си вади хляба с писане и говорене, много умен мъж, с рентгеново ясен поглед към съвременните герои на деня. Той ми каза: „Те се държат и заплашват като мутри. Защото са точно такива.” През първата минута след чутото не бях много сигурен дали не преувеличава. Но бързо осъзнах, че не.
Веднага се сетих за заплашения министър-председател на републиката, който два дни преди прословутото „Ще бъдеш наритан” също в прав текст каза на граждани, протестиращи срещу намеренията за добив на шистов газ: „На тези, които издигат плакати, искам да им кажа, че продължават да изпълняват партийна повеля на някой. Ако това продължава, ще подпишем на инат"!
(всъщност, това е точният цитат, но 99% от медиите услужливо забравиха няколко думи. „Десант” не е и никога няма да бъде сред тях).
Има няколко варианта някой изобщо и да си помисли да каже това:
1. Той е самозабравило се, жалко подобие на държавник
2. Той има речник, напълно изразяващ неговата мисъл и душевност
3. Липсва му всякакъв манталитет на управник в полза на своя народ
Вие кое от трите си избирате?
Петров пое топката с гърди и с мощен шут (айде, пак ритници!) я върна обратно: „Ако Бойко подкрепи добива на шистов газ, значи е предател, който се е върнал към битието си на мутра. Господин Борисов, в какво качество бяхте в Добрич? Като министър-председател или като мутра?”
А медиите тръпнат, сякаш друг път не видели, да се блъскат и ритат мутри побеснели...
Всъщност, капацитет два обемисти тома биха били събраните фриволни изказвания на министър-председателя по най-различни поводи. Ако тръгнем от „кофти материала” за жителите на България, минем през всекидневното „изпратих моя самолет”, „построил съм ви... „ и „на изборите ги бих, сега па ше ги бия”, та стигнем до последната светкавица с подписването на инат.
Никак няма да е по-различно, ако обърнем внимание и на изказванията на останалите кандидати за предстоящите избори. За техни бисери, обаче, ще трябва по-надълбоко да копнем, понеже те изобщо не са толкова красноречиви като горепосочените двама господа.
Ухха! Че това на БТР- и по кръстовищата ми прилича на мен. На вечерен час, запечатани редакции, подути от бой журналисти и революционно изявление на президента всяка вечер по телевизията.
На мен не ми харесва, на много приятели също, но със забележимо треперене прзнавам, че чувам тази мисъл през последните няколко години от устата на все повече и повече българи.
Които смятат, че „само преврат ше на опрай нас, страшно племе сме”. Не се учудвайте, че такива хора са способни да гласуват за нещо подобно!
Както преди това гласуваха за „светкавични месии”. Като царя, като Борисов... Които след няма и година-две почнаха да псуват.
То това е най-стрият ни проблем, възпят във виц още по комунистическо бай Тошово време:
Хората псуват. Псуват, ама гласуват.
