България винаги предлага очарователни изненади. На десетина километра от Троян, над село Черни Осъм, се е сгушила местността Зелениковец.
Автор: Илияна Христова
Там е манастирът „Св. Йоан Кръстител”, неизвестен за повечето туристи. Неизвестен е, защото до него се стига само по пътека, пък тя е стръмна. Следователно, само най-големите ентустиасти грабват раниците и решават да повървят около час пеш по ридовете над Черни Осъм.
Зелениковец всъщност е поляна, разположена сред високите пазви на Централна Стара планина, от която се открива изключителна гледка към върховете Голям Купен и Амбарица. И други върхове се виждат от тази своеобразна тераса. Панорамата, както се казва, е лукс, тя разкрива верига от отвесни
красоти, облечени в широколистни гори, накичени след това с огърлица от поляни и накрая нахлупени със снежни шапки.
В центъра на поляната, и пак обиколен от гори, е манастирът. Тази запазена от масовия туризъм обител предизвиква различни емоции. Най-напред невероятната панорама те кара да гледаш. Просто стоиш... гледаш. Съзерцаваш, наслаждаваш се, мислите се разтварят във вечната природа. После разглеждаш манастира. Досегът с историята нявява тръпка.
Сградата със стаите е 99-годишна, от тогава непокътната, усеща се дъх на минало, автентичност, на стари и хубави хора. Четвъртото чувство не е толкова приятно – да, автентичността носи чар, но старостта води до разруха, трудно поддържане. Църквичката се е свлякла от едната страна, с мъка е укрепена. Едва ли липсват пари, за да се направи ремонт, да е новичко и хубаво. Едва ли и липсата на асфалтов път е проблем.
Даже въобще не е проблем, тъй като манастирът си има и една по-нова и хубава сграда.
Но тя е за отбрани посетители. В нея често отсяда Варненският и Великопреславски митрополит Кирил, прочул се тия дни с чисто нов и скъп линкълн. Няма как с него да отиде там. Близо до Зелениковец все пак може да се стигне с автомобил, но по черен и труден път, с високопроходимо и доста здраво возило. Вероятно такива са използвани за сградата за отбрани гости, а самият Кирил се е влюбил в местността, когато е бил игумен на близкия Троянски манастир.
Зелениковската обител се поддържа от възрастна жена. Баба Данка живее там без ток, слиза при човечеството няколко пъти в годината, ползва джиесем клетка точно до едно дърво. Но често я навестяват роднини, също хора от Троян и Черни Осъм, планинари. Затова тя е осведомена за случващото се по света повече от всеки друг. Знае всичко за живота в близките села и паланки. За почивките на Кирил обаче тайнствено мълчи, потвърждава само, че дохожда пеш.
Дълги години баба Данка е била хижарка на „Амбарица”, знае всичко за планината. И за мечките. Да, в Троянския Балкан има много мечки, следи от техните зъби се забелязват по стволовете на дърветата в Зелениковец. Баба Данка е виждала мечка пред вратата на стаята си.
Зима било, глад за животните, мецана ровела в кофата. Бабата обаче не се страхува от мечки. Те не правели нищо на хората, като не ги закачаш били нормални животинки. Данка не вярва на разказите за разкъсани от мечки хора, разправя за такъв случай, но само след като някакъв овчар погнал мечето на една нервна мама меца.
В манастира може да се спи. Срещу съвсем скромна сума, при не толкова добри условия, туристът трябва да носи и храна. Храната, ако не готова, то поне следва да е расла на кокъл, за да я опече гостът на огън и да му е вкусно. Ракийката и винцето също са задължителен атрибут. Мястото като цяло си е за романтици.
Също и за историци. Обителта е основана през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений. Опожарен е след това. По време на Априлското въстание турски войски го разрушават при преследване на подвизаващата се наблизо чета на Филип Тотю.
През 1913 г. манастирът е възстановен в сегашния си вид, следващата година е осветена новата църква. Иконостасът е изработен от майстор Филип Македонеца, представител на Дебърската школа.
Цивилизацията не се усеща в Зелениковец, но може да бъде чута. За съжаление. Защото това, което се чува, са дърворезачки и камиони, които изнасят дърва. Човек изпитва и ярост там.
Няколко думи за самия маршрут. До Черни Осъм се стига с кола, питате къде е вецът, той е в края на селото.
Паркирате някъде там, вървите около двадесет минути по равен път, принадлежащ на веца, след това рязко поемате наляво. Трябва да питате къде точно е завоят, той всъщност е малка пътека, скрита от храсталаци. Ако пък не ви пуснат във веца, свивате още по-рано, пак трябва да питате.
Около половин час вървите по стръмна пътека, която не е страшна, само е малко изморителна. Не се притеснявайте, става и за деца. Следва равно, чешма, леко слизане и изкачване, Зелениковец. Пътят е все сред гора, а общо за три часа нормално ходене може да отидете, разгледате и се върнете.
С една дума – любопитните и романтиците да стягат раници.
