Аз съм на 39 години и откакто се помня съм с ниско кръвно налягане. Досега лекарите все ме успокояваха, че това не е болка за умиране,
но скоро моя позната ми сподели, че при нея хипотонията била следствие от съдова недостатъчност и често стигала дори до припадъци. Бихте ли пояснили какво представлява този проблем?
Вероника Николова, Шумен
Съдовата недостатъчност се изразява в колапс и шок. Колапсът е остра съдова недостатъчност с продължително и тежко разстройство на кръвообращението, където водещо е рязкото спадане на кръвното налягане. Шокът е най-тежката форма на съдова недостатъчност. Той се появява следствие на силни болеви дразнения при травми, изгаряния, остър корем при големи загуби на кръв и т. н.
Различават се три форми на остро спадане на кръвното налягане.
Кардиогенна хипотония – тя е свързана непосредствено със заболяване на сърцето. Често се развива и при инфаркт на миокарда по типа на т. нар. кардиогенен шок. Освен това тя може да възникне при остър миокардит и заболявания на белодробните кръвоносни съдове.
Съдов колапс – той е обусловен от патологично разширяване на кръвоносните съдове, което се наблюдава при бронхопневмонии, сепсис и изобщо при различни остри инфекциозни заболявания. Към тази форма се отнася и спадането на кръвното налягане във връзка с интоксикации от сънотворни (барбитурати), при приемане на лекарства срещу кръвното налягане (при повишена чувствителност към тях), а така също и на базата на алергични реакции.
Хеморагичен колапс – той се свързва с намаление количеството на циркулиращата кръв. Причината за такава хипотония е масивната кръвозагуба.
При колапс, свързан само с намаляване обема на циркулиращата кръв или с разширение на периферните кръвоносни съдове, понякога отсъстват признаците на сърдечна недостатъчност, която много често се среща при шок, обусловен от инфаркт на миокарда.
Симптомите при колапс, наред със спадането на кръвното налягане, което може да се намали до различни нива (диастоличното налягане спада до 50-40 мм живачен стълб), са и характерните изменения във външния вид на болния: изострени черти на лицето, бледост, студена пот, учестено и повърхностно дишане, отслабен, лошо напълнен пулс, безучастие към околната среда, отсъствие на реакция на външни дразнители.
От гледна точка на лечението има значение диференциалната диагноза на сърдечната и съдовата недостатъчност. При сърдечна недостатъчност рядко се среща такова отчетливо спадане на кръвното налягане, както при съдов колапс. Състоянието на болния се облекчава от ортостатични промени – сядане, полусядане и т.н.
При съдова недостатъчност болният е принуден да заеме хоризонтално положение. При сърдечна недостатъчност се отбелязва цианоза (посиняване главно на лицето), набъбване на шийните вени; характерен е също задухът – дишането е учестено, усилено, затруднено, докато при съдова недостатъчност дишането не е затруднено, може да е учестено, но е повърхностно.
Аритмичен шок. Много рядко, свързано с нарушение на сърдечния ритъм се проявява и аритмичен шок. У тези болни се наблюдава ясна зависимост между рязкото спадане на кръвното налягане и появата на ритъмни нарушения. При възстановяване на сърдечния ритъм изчезват и признаците на шока.
Консултациите със специалистите осъществи доц. д-р Гео Нешев, д. н.
