Активността на вече „обикновения“ човек Георги Първанов в последните дни е най-малкото досадна.
Автор: Георги Ваташки
Раздава съвети наляво и надясно, изказва се по въпроси, които през 10-те си години като президент даже не забелязваше. Времето, прекарано извън обществото на простосмъртните граждани, съвсем са замъглили фокуса му за реалните неща в държавата. Той е твърдо решен да остане в голямата игра, наречена политика, използвайки всички възможни средства.
В последните 22 години никой, който е представлявал или е имал претенцията да представлява цялата нация, не се е опитвал толкова грубо и безпардонно да конвертира политическото доверие идващо от президентската институция в личен дивидент, с цел да спечели властта в една политическа партия. Мотивите са му са много и най-разнообразни - от загубата на влиянието на властта, до стремежа си за самосъхранение чрез запазване на своите протежета. Това, което той не осъзнава обаче е, че е „бита карта“.
Проблемът дори не са нестихващите скандали около него през двата му мандата. Тоест, лесно би било него да не лъже, че сътрудничил на комунистическите тайни служби като „агент Гоце“, а просто да предостави разумно обяснение за този период от биографията. Напълно възможно би било и да не стреля по забранени видове животни.
Днес е също така напълно възможно Първанов да запази поне мъничко достойнство на излизане от „Дондуков 2? и да не използва остатъчния си рейтинг като президент, за да дестабилизира БСП, правейки заявки за председател на червената партия. Това обаче би бил друг човек, не Георги Първанов.
Бившият президент никога не е пропускал възможност да извлече лични дивиденти от всяка политическа възможност. За него да стои далеч от властта и активната политика е равносилно на забвение. Причината за това е проста. Георги Първанов няма качества, знания или възможности, които да го задържат в публичното пространство извън властовите позиции и публичните длъжности, които предлага политиката.
Партийната централа на „Позитано 20? (и разбира се агентурната му кариера в ДС) му е дала всичко, което е постигнал в професионалния си живот. Затова като прагматик, който вероятно добре съзнава липсата на други професионални качества извън партийния живот, след излизането си от президентството господин Първанов бърза да се върне на единственото място, където би имал някаква тежест – в БСП.
Дилемата и проблемите на агент Гоце и всичките му съмишленици-олигарси, медиийни босове и всякакви леви „интелектуалци“ е ясен и разбираем за нас. За тях обаче не е. Политиците като него са изхабени и на българският народ отдавна му е писнало едни и същи физиономии да му говорят празни фрази и всичко да си продължава по старому. Дори тайното им оръжие, което трябва да се задейства в случай на неуспех на бившия президент, е прашасало и не особено популярно.
Става дума за Меглена Кунева - последния шанс на червената олигархия да пробият народняшката риторика на Бойко Борисов. С две свои думи, той унищожава цяла реч на бившия държавен глава. Първанов и някогашната еврокомисарка са част от едно минало и възможно бъдеще, в което дори соцсимпатизантите не вярват.
Лицемерието и празните приказки, така характерни за двамата, не впечатляват никого. Опитите да се прикрие празнодумството с някаква „България на гражданите“ също не е нова идея. Ораторстването на Първанов при създаването на АБВ беше подобно и сега проектът е на полагащото му се място - в политическия фризер.
Има най-общо две породи политици. Едните предлагат себе си, а другите – решения. Първанов не е и от двата типа. Той не предлага конкретни тези, а просто говори за никому ненужни неща. Дай му на него лидерски битки, коалиционни политики, идейно-политически и морални сражения. Ами, много му здраве.
