Тричането - наследство от древните траки

Автор: Стоян Райчевски

Има нещо много преднамерено в преекспонирания интерес през последните няколко години към това, което става в с. Бродилово, щом наближи празникът Сирни заговезни или Кукеровден, както му казват в тоя край.

Но не заради странджанския кукер, който е уникален и се отличава твърде много от кукерите в Западна и Северна България. Тук, в този народен обичай за плашене на злите сили в края на зимата, са съхранени най-много древни реликти от митологията и светогледа на траките.

От представата им за света и космоса, вярата им в безсмъртието, чрез периодичния кръговрат на природата, в цикличното умиране и раждане или възкресение, разигравано всяка година на Кукеровден в Странджа. А по-рано - и в цяла Източна Тракия, преди българите да бъдат изгонени от там.

Не това културно наследство обаче привлича днес интереса към все по-смаляващото се с годините огнище на неповторими обичаи, а един съпътстващ ритуал, органически свързан с кукерството - така нареченото тричане или церене (лекуване) на кучетата. С него всъщност започва представянето на цикъл от обредни действия, символизиращи представата на древните хора за безсмъртие.

Процедурата е позната. Кучето се завърта посредством примка над вир, докато цопне във водата, отърси се и побегне към къщата си или към гората, където е кошарата. Според местните хора това се прави най-вече, за да не боледуват кучетата от бяс.

Всеки стопанин сам води кучето си, защото знае, че малкият му приятел няма да бъде наранен. Освен това има правило да се тричат само едри, млади и здрави животни, които пазят стадото от вълци, прекарват зимата на открито. Такива, които нямат нищо общо с декоративните кученца, разхождани с верижки и плетени пуловерчета по градските улици.

Този ритуал в никакъв случай не се възприема от участници в него, т. е. от носителите на живата традиция, като насилие или изтезание над животното. Напротив, неучастието в него тревожи стопанина му, защото той е запомнил от бащи и деди, че това се прави за доброто на кучето, и не само за него, а и на стопанина, на семейството и на общността.

Обичаят с въртенето и къпането на кучетата на Кукеровден за скъсалия вече с традицията страничен наблюдател може да е само привидно варварско зрелище, но по-рано той е имал важни функции. От една страна, на профилактика на домашния пазач и приятел против болести, каквито елементи впрочем  се прилагат в народната медицина и спрямо хора.

Второ, да даде на стопанина му някакъв отговор за бъдещето в очакванията му през новата стопанска година.
Защото, това на коя страна ще падне кучето - на дясната или на лявата, към коя посока ще побегне то, когато излезе от водата и се отърси, си има своя символика. Несправедливо е днес да се сипят хули и обвинения към тези, които си пазят традициите така, както са ги запомнили от дедите и бащите си.

Новите представи за възпитание, днешното отдалечаване и непознаване на нашите корени, урбанизацията, както и редица други фактори, с времето, така или иначе, ще доведат до промени и в този обичай.

Нека това да е по естествен път, без истеричната намеса на псевдо природозащитници, които надигат вопъл за неща, които не познават. Но пък иначе префинената им чувствителност не се обажда, когато градските администрации избиват бездомни кучета, захвърлени от лоши стопани, по „хуманен“ начин.

Адаптацията на обичаят „тричане” на кучетата ще стане по естествен път. А не посредством заплахи, санкции и изричане на тежки думи по адрес на хората в Бродилово. Те (хората, не кучетата) и без друго в Странджа не останаха много.
Тъжни бивши домашни любимци
Ето, това е варварство!


Походът на лъжезащитниците
Севдалина Пенева

25 февруари, сутринта. Напористи еколожки и псевдо природозащитнички са изпълнили заканите си от интернет да обсадят странджанското село Бродилово. „Обсадят“ всъщност е силно казано за няколко женички (те така и не си намериха последователи), които от две години вдигат аларма до Бога срещу този обичай.

И понеже походът им трябваше да бъде „мирен“, се наложи и сериозно полицейско присъствие. Най-вече – заради последователките на Бриджит Бардо, които подплашиха селските кучета с истеричните си писъци повече, отколкото мятането във водата.

По същото време. Възрастен мъж, облечен като полицай, за малко да бъде арестуван. Дядото застанал на пътя на еколожките. Местни хора буквално го издърпаха от ръцете на истинските полицаи, после трябваше да го спасяват и от „мирните“ амазонки.

Финалът. Кресливите женички си тръгнаха доволни. Забелязаха ги. Даже и по телевизиите ги показаха. И още – обещаха им да забранят на петте баби, останали в Бродилово, да си тричат кучетата. Доволни се прибраха и палетата. И тази година, като още хиляда преди това, инциденти с животинките нямаше.



В категории: Бит и култура , Обичаи