Презокеанският тунел с 8 000 километра в час


Презокеанският тунел с 8 000 километра в час
Презокеанският тунел ще свързва Лондон и Ню Йорк
08 Юли 2012, Неделя


Строежът му ще отнеме цял век, твърдят учените



Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net

Маите могат да се хванат за ръчичка и навеки да отидат в задния двор на историята, с тяхната прогноза за свършека на света на 22 декември тази година. Човечеството има по-добри планове за себе си. И ако все пак е вярно, че през новия век мисленето на земляните коренно се промени и алчните съвременни империи ще спрат да ламтят за богатствата на по-малките страни, този проект може и да бъде осъществен. Той се нарича „Презокеански (трансатлантически) тунел”.

За баща на идеята е обявен Мишел Верн, син на великия писател-фантаст Жул Верн (често пъти съвсем погрешно приписвана на бащата, дори и в наши дни). През 1888 година, в своята книга „Експресът на бъдещето” той за пръв път споменава за него. Най-големите ентусиасти вярват, че както повечето фантасмагории на неговия татко са се сбъднали, така и нищо не пречи някой ден хората да пътуват през този тунел.

Вече по-късно, през 1913 година немският автор Бернхард Келерман също споменава нещо подобно в книгата си „Тунелът”. Тогава вече киното било сравнително добре развито и не закъснели и четирите екранни версии на романа – германски, английски и френски. В наши дни за евентуалното чудовищно съоръжение споменават Робърт Годард и светилото в научната фантастика Артър Кларк.

Теоретично тунелът представлява кратка връзка между Северна Америка и Европа, пресичайки под вода неговата ширина, между Ню Йорк и Лондон. По него ще се движи значителен трафик, като за най-безопасни и рентабилни средства се смятат влаковете. Той ще бъде нещо стотици пъти по-грандиозно от Сейкан тунела в Япония (54-километров жп преход в Япония, 34 километра от който напълно под морското дъно).

Ще бъде 88 пъти по-дълъг от базовия тунел Готхард, който преминава общо 152 километра под Швейцарските Алпи. Според най-смелите мечти на теоретиците-прогностици и инженерите, с използването на най-съвременните постижения на науката, влаковете в Презокеанския тунел ще се движат с чудовищната скорост от... 8 000 км/ч. Така се очаква пътуването от Новия до Стария свят да става за 54 минути.

До момента има няколко варианта на нечуваното съоръжение, което вече е наричано от някои „най-голямото постижение на човешката цивилизация”: дълга около 5 000 километра тръба под морското дъно, такава над него и комбинация между двете, в зависимост от неговия релеф. Първите обсъждания на чудото изобщо не са нови, а датират още от средата на 60-те години на миналия век.

Още тогава се смятало, че влаковете трябва да се движат във вакуумна тръба или на въздушна възглавница, също както „влакът-стрела” Яманаши в Япония и неговият братовчед във Франция. Технологията, която била позната в онова време обаче, изобщо не давала отговор как може да бъде достигната заветната скорост от 8 000 километра в час. По този въпрос, впрочем, съществуват препирни и до днес – дали вече науката и техниката са способни да постигнат такава скорост.

Презокеанският тунел може да бъде и гигантска тръба, потопена под морската повърхност, използваща Архимедовия закон. На всички, които твърдят, че това е безумие, се обяснява, че тя няма да се скъса и потъне от силните океански течения или да изплува нагоре, заради изключително дебелите и яки кабели, които ще я държат в стабилно положение. Те, според привържениците на този най-евтин вариант, ще бъдат здраво захванати за морското дъно и за понтони на морската повърхност.

Примери за съоръжения, построени и работещи на този принцип, има стотици. Това са плаващи мостове и различни пристанищни съоръжения за почистване и ремонт на огромни кораби. Съществуват и няколко начина на сглобяване – на земята и последващо потопяване или на океанската повърхност, запечатване на сегментите, потапяне и след свързването им, счупване на печатите. Заради гъвкавият начин на окачване, тази тръба няма как да бъде разрушена от сеизмиччни колебания, твърдят специалистите.

Няколко са и предлаганите начини на придвижване: с влакове с ракетно гориво, с турбини и със свръхзвуково задвижване. Тук, обаче, са и огромните разногласия между ентусиастите от всички области на науката и термодинамиката – как движението с такива мощни компоненти ще влиляе на бъдещия тунел (колкото и здраво да бъде построен той) и как при евентуално разрушаване пътуващият влак ще се сблъска с огромното подводно налягане?

И, в крайна сметка, колко пътници ще намерят своята мигновена смърт, преди автоматичните системи да затворят и изолират останалите здрави сегменти от тръбата? И дали изобщо ще успаят, при тези чудовищни скорост и налягане?
Не на последно място никой не дава отговор на един изключително неприятен, но много належащ въпрос от съвремието – какво би станало с Презокеанския тунел при един терористичен акт?

Разбира се, въпреки огромното желание, всичко засега е само теория. В най-добрия случай, с пресмятане на почти всички нужни компоненти и дейности по направата му, Презокеанският тунел би струвал най-малко 175 000 000 000 (175 билиона) долара. А и най-големите ентусиасти предричат този строеж да продължи най-малко 99 години... Накрая нека отново споменем, че тунелът и всичко около него вече няколко десетилетия е само и само теория.
Струва ли си? Ако „да”, тогава се налага да преосмислим онази концепция на маите. Онази, за края на света.

По материали от Интернет



Призрачна гледка – кашалоти и подводни влакове Принцип на движение – влак на въздушна възглавница в тръба

В категории: Коментари , Горещи новини

0
Коментара по темата

Добавете коментар

Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Моля, въведете защитния код
Последно Публикувано
Горещи дискусии
Вестник Десант от 2009 Всички права запазени. Уеб дизайн, уеб програмиране, опитмизация за търсачки