Шествието до местността „Клувията“ се извършва всяка година на втория ден от Великден, но не малко хора отиват там и на 15 август
15 Август 2012, Сряда
На 15 август честваме най-големия християнски празник, посветени на Божията майка – Голяма Богородица,
Автор: Моника Белова
третия по значимост след Коледа и Великден. Това е едно от 12-те велики събития в християнството, почитани и от православни, и от католици.
Празникът е познат още като Успение (заспиване) Богородично и отбелязва вечното заспиване, т. е. смъртта на Божията майка. Според Светото писание това е денят, в който на 64-годишна възраст Богородица напуска земния живот. Тя е покровителка на майчинството, застъпница пред Бога на нашите волни и неволни прегрешения, пазителка на семейното огнище.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук идва и думата „успение“. Три дни преди нейната кончина архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при Себе Си в своето Царство, за да царува вечно с Него.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос, в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на светата си майка. Трима монаси погребват тялото й в една тайна пещера над Ефес и замаскирват входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред Светицата и закъснелия апостол Тома, намират само плащеницата й. Богородица пожелала гроба й да не се знае. След като монасите си отиват от този свят, не остава никой, който да знае къде точно се намира вечният й дом.
Вярва се, че светицата помага на бездетни жени да се сдобият с рожба – за това на 15 август младите невести носят дарове – домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, които заедно с китка цвете поставят под иконата на светицата. Според поверията, на 14 август вечерта жените, които искат да имат дете, трябва да помолят Богородица да им помогне, да й донесат дарове и да останат да преспят в църквите, носещи нейното име.
Традиционно те закачат на иконата и вотиви – малки метални изображения на бременна жена или на бебе, и палят големи свещи с надеждата да забременеят скоро. Стари поверия съветват в този ден да се избягва пипането на всичко, което е червено, за да не стават ялови младите булки.
Традицията повелява бабите и всички по-възрастни жени, носещи името на Божията майка – Мария, да посрещат гостите си на обяд. На трапезата слагат голяма купа, пълна с първите откъснати кочани царевица – варена или печена на жар. И ако се случи така, че бездетна жена първа почете именницата и първа хапне от царевицата, то е сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й и скоро ще я дари с чедо.
В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък.
Затова на този ден се меси специален кравай. Житната жертва (захранване на животните) пък се принася за здраве на воловете.
С името на Божията майка е свързан и един друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.
Главна роля в обичая има иконата. Но не каква да е, а определена икона, чиято история често е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена здравоносна сила.
На Успение Богородично след църковната служба всеки взема въпросната чудотворна икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната й част върху пръстите на краката си, а горната – опира на челото. Счита се, че обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от страна на присъстващите. Човекът леко придържа свещения символ отстрани, а иконата сама „заиграва“, като го удря по челото. Ако наистина стане така, това се приема като знак за праведност, тълкува се още и като поличба за здраве и живот.
В България над 200 са църквите и манастирите, които носят името „Успение Богородично”, като най-големият такъв храм е Бачковският. Затова и храмовият празник на втория по големина манастир в България (след Рилския) се отбелязва на Успение Богородично. Светата обител е основана през 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани, с името „Света Богородица Петричка“. Катедралната църква също е посветена на светата майка и е построена през 1604 г. по образец на светогорските храмове. Само няколко години по-късно върху външната стена на трапезарията на манастира е изписана голяма композиция – манастирската сграда и шествието при изнасянето на чудотворната икона на света Богородица. Традиция, спазвана и до днес.
На специално място в съборната църква, под нежни драперии, изработени от благодарни ръце, иконата умилно благославя поклонниците. Преданието я отрежда като творба на св. Апостол и евангелист Лука. От цялата икона само ликовете на св. Богородица и Младенеца топло поглеждат и раздават благослов на вярващите. Всичко останало в нея е обковано в две ризници – златна и сребърна.
Заселването на светото изображение на Божията майка в манастира е мистериозна загадка, потънала в мълчанието на вековете. Знае се, че в началото на ХІV в. иконата е вече в Бачковския манастир. Една от версиите е, че е била подарена от братята грузинци Игнатий и Атанасий. Но другата хипотеза, която има и повече привърженици, е далеч по-интересна. Тя гласи, че иконата е „прелетяла“ от един грузински манастир (заради проявено към нея пренебрежение) и „кацнала” тук, в местността „Клувията“. При „кацването“ лумнал неопалващ огън, само светлината му силно блестяла и превръщала нощта в ден. Така всъщност чудотворната икона известила за пристигането си.
Двама пастири – брат и сестра, три нощи наред съзерцавали негаснещите пламъци и отишли да видят какъв е този чуден огън. Те съобщили в манастира и братята с лития пренесли иконата в църквата „Св. Богородица“. Поставили я на иконостаса. За обща изненада сутринта мястото й там се оказало празно. Иконата „избягала“ пак в „Клувията“. Понесли я обратно в манастира, но следващите дни чудното „бягство“ се повторило, а след това и потретило.
По някое време на един от монасите му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако й отредят специално място – вдясно при входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Дева Мария заръчала и всяка година на втория ден на Великден да я носят до старото й място. Така и направили: поставили я на трон вдясно от главния вход, където е и днес. А на втория ден на всеки Великден с лития я отнасят до „Клувията“, като се отслужва и молебен.
Много интересен факт е, и че на мястото на „кацането“ на чудотворната икона изпод скалата бликнал извор със сладка, лековита вода. Върху отвесна скала над него е издялкано копие на иконата. Тясна стълбица води по стръмнината до скалното изображение, пред което постоянно гори кандило. Силната вяра кара стари жени и майки с деца да изкачват стръмното стълбище и припалват свещи. Понякога тук стават чудеса.
Едно момиченце например паднало от стръмната стълба, но било намерено от родителите си съвършено здраво да си играе на зелената трева край поточето. Млада майка в религиозния си възторг от светостта на мястото изтървала кърмачето си от върха на стълбището. Ужасена, бързо слязла и намерила детенцето си невредимо, кротко заспало на полянката. Благодарната жена снела от шията си наниза жълтици и го окачила на чудотворната икона на св. Богородица.
Във водите на целебния извор (аязмото) много болни и недъгави получават изцеление.
През всички дни на годината, но особено на Богородичните празници, стотици вярващи посещават манастира, с вяра разкриват болките и страданията си пред чудотворната икона „Св. Богородица Бачковска“ и духовно окрилени се връщат по домовете си.
На Великден тази година стана ясно, че иконата, с която се извършва шествието в Бачковския манастир, е копие на чудотворната, а не оригиналът. Това предизвика негодуванието на десетки вярващи, дошли от далечни краища на България, специално за събитието. Те си тръгнаха разочаровани и отказаха да се включат в шествието.
Пловдивският митрополит Николай успокои миряните, че това не бива да ги притеснява, защото всъщност се почита първообразът на светата майка, която е навсякъде в нас и чува нашите молитви.
Игуменът на манастира пък дядо Борис уточни, че по принцип винаги на този ден до вратата на манастирския храм се поставя първото копие, пред което се покланят тези, които нямат възможност да следват оригинала в планината.
Чудотворната Бачковска света Богородица има и второ копие, което бе подарено на папа Йоан Павел ІІ при посещението му в Пловдив. Дали тази година на храмовия празник на 15 август вярващите ще се покланят пред оригиналната икона, или пред нейно копие, така и не успяхме да разберем. Духовниците в светата обител не проявиха отзивчивост да ни отговорят. Явно това е дълбоко пазена тайна, която не бива да напуска стените на манастира.
