Точно този септемврийски ден се е паднал доста хладен, а слънцето безуспешно прави опити да се прокрадне иззад тъмните облаци.
Автор: Севдалина Пенева peneva@desant.net
Няколко туристи потропват на място, за да се сгреят и чакат да стане кръгъл час, когато вратата на изкуствения вход на Ягодинската пещера ще се отвори за тях.
Вътре няма да ви стане по-топло, шегуват се местни хора от Ягодина и Триград, разпънали наоколо сергии с мурсалски чай и сувенири, изработени от най-различни родопски кристали. Така получаваме първия безплатен урок – температурата вътре не се променя през цялата година. Шест градуса по Целзий!
Поглеждаме тъжно голите си крака, навличаме по две жилетки една върху друга, търпеливо изслушваме лекцията за правилата по безопасност и смело пристъпваме към предверието.
Казват, че Ягодинската пещера е една от най-красивите в България. И с основание. Сравнително млада, само на 275 хиляди години, тя е и най-дългата (цели 10 километра и половина), а лабиринтите й са разположени на няколко нива.
Пълната обиколка на всички „етажи“ продължава между 7 и 8 часа и включва екстри като спускане с въже, провиране в тесни участъци, лазене и търкаляне в глина, катерене и суркане по задни части...
Ние обаче сме си избрали популярния маршрут за по-улегналите посетители, по равна и добре осветена 1100-метрова пътека, която се обхожда точно за 45 минути. Гледаме да не изоставаме от нашия гид – младо момиче, което разказва увлекателни истории и провокира въображението ни. Кара ни да разпознаваме в сталактитите и сталагмитите разни легендарни или съвсем измислени герои.
Като добрата тъща и милата свекърва, например. Ето ги двете женища, заседнали близо до „ритуалната зала“, където наистина се извършват брачни обреди. Младите двойки, минали под венчило в подземния свят, се радват на дълъг съвместен живот. Не знаем някои от тях да са се развели, а тайната е, че държим сватите при нас да не се пречкат на младоженците, смее се уредничката.
И като стана дума за вещици, тук витае и духът на самата Баба Яга. Черепът й плаши хората някъде към изхода, а метлата й виси страховито в една от галериите. Компания на зловещата баба прави добрият старец Дядо Коледа, а около него пък са нащъкали седемте джудженца.
Има и Снежанка, разбира се. Нейната фигура е в „новогодишната зала“, в центъра на която е побита... коледна елха. Съвсем истинска, украсена с разноцветни лампички и със светеща звезда на върха. Дървото било отсечено преди две или три години и щяло да остане съхранено в този си вид поне още 6, заради постоянната температура и стерилния въздух под земята. Домъкнали го пещерняците от Чепеларе, които посрещат точно в тази зала вече няколко Нови години.
Посетителите попиват всяка дума, а погледите им шарят по приказните образувания във формите на драперии, каменни рози, стени, „облечени“ в леопардова кожа, сталактони. Тук разпознават бяло коте с мартеничка на врата, там виждат Богородица с Младенеца, спират изумени пред калцитно образувание, което поразително наподобява силуетите на светите братя Кирил и Методий.
А пещерни хора виждали ли сте? Не сте? Сега е моментът, обърнете се вляво, помахайте им и ако са в настроение, и те ще ви отговорят, закача се с нас уредничката. Намираме се в просторна зала, подредени сме в „индийска нишка“ върху дъгообразна издатина, а умело поставен прожектор вдясно проектира изкривените ни смешни сенки на стената вляво. Махаме за поздрав. Отсреща ни отговарят.
„Моля, не изоставайте от групата, след нас осветлението гасне и изпадналите туристи ще трябва да чакат следващата обиколка. Ако не изпаднат в някоя тъмна дупка буквално.“ Всичко това момичето казва с равен тон и каменно изражение на лицето. Някой отзад нервно хихика, а друг тихо си плюе в пазвата.
Според легендата за подвизите на митичния тракийски херой Орфей в царството на мъртвите, той трябва да се е спуснал в адските дълбини през пещерата Дяволското гърло (за нея ще ви разкажем в следващия брой). Но какво е правил и в Ягодинската пещера, митологията не хвърля светлина по въпроса. Със сигурност се знае само едно – много е плакал. А сълзите му се превърнали в перли.
В действителност това са песъчинки, оформяни в продължение на хиляди години от капките варовикова вода, стичаща се по сталактитите. Понеже нямат седеф като мидените перли, тези блестят само в естествената си среда. Извадени извън пещерата, се превръщат в най-обикновени бели камъчета.
Преди Орфеевите сълзи, пътят минава през „стената на грешниците“. Според вярванията, ако праведник сложи дребна монета върху скалата, тя ще остане „залепена“ там. Грешниците нямат този късмет, техните по никакъв начин не могат да се закрепят и падат.
С присъщия си хумор уредничката дава последни наставления: „След стотина метра ще стигнете до изхода, а на още 200 крачки нагоре по пътя се намира естественият вход на пещерата, където са намерени останките от предишната група... Извинете, на праисторическите хора“.
„Останките“ датират от 4000 – 3000 г. преди Хр. и свидетелстват за енеолитните хора. Пещерното жилище (към него има и древен керамичен център) е единствено в Европа, запазено в естествения си вид. Открити са находки на керамични съдове, оръдия на труда, овъглено жито, хромели (ръчни мелници).
Докато сме се захласвали по разните му баби яги под земята, навън времето се е поправило. Вече има слънце, което приятно гали измръзналите ни тела. Време е за Триградското ждрело и Дяволското гърло...
(следва продължение)
Ягодинската пещера е разположена на десния бряг на река Буйновска (началото на река Въча), която е оформила и най-дългото и живописно ждрело в България - Буйновско (7 км). До входа й се стига по шосето Девин - Доспат, като се завива вляво при стената на язовир „Тешел“.
Проучванията на пещерата започват през 1963 г. от спелеоклуб Чепеларе с ръководител Димитър Райчев, като първоначално са проучени 8500 метра, а през 1982-1986 се извършва повторно картографиране на пещерата и се откриват нови галерии и участъци.
Третият етаж (за нормалните посетители, б.а.) е благоустроен през 1971-1982 г.
Температурата в този участък е 6ºС - постоянна, целогодишна, влажност – 85-91 %. Надморска височина на входа - 930 метра, изход - 937 м.
В района около село Ягодина има 10 пешеходни маршрута, по-известните от които са до връх Свети Илия, до село Триград, до Южнородопска екопътека, връх Виденица и резерват "Кастракли" - с. Тешел
