Седемдесет и двегодишната Бонка Тасева от Ловеч е една от най-ревностните почитателки на телевизия СКАТ и на предаването „Нашата храна – нашето лекарство“ с водещ проф. Христо Мермерски.
Навремето биологичната й майка е била известна в региона билкарка. По стечение на обстоятелствата обаче се налага тя да бъде осиновена от леля си. Но генът си е ген и с времето Бонка също започва да се увлича по билките. А днес вече помага на много хора в нужда.
Първото й впечатление за чудодейното им влияние е от времето, когато е още младо момиче. Тогава тя има проблеми с нередовния си месечен цикъл. По някое време майка й и леля й се събрали, обсъдили проблема и на следващия ден й дали да изпие някаква блудкава червена течност. И всичко си дошло на мястото. След време девойката се позаинтересувала какво са й дали и разбрала, че това е било отвара от билката петльов гребен (червения).
Няколко листенца от нея или само цветът й се слагат в 600 г вода и се варят 10 мин. Това се прави вечер и се оставя да престои цяла нощ. На сутринта се изпива 1 кафяна чашка от получената запарка. Ако няма подобрение, процедурата може да се повтори.
След години осиновителката на Бонка се разболява тежко от диабет. Пиела някакво уж универсално лекарство, защото навремето нямало инсулинови инжекции, но подобрение така и не настъпвало. Но Бонка успяла да я излекува с бяла паламида. Взела 5-6 по-големи и сочни листа, обрала им бодличките с ножица и ги смляла с машинка за месо. После разбъркала получената маса с кофичка кисело мляко и дала на болната си близка да ги изяде сутринта на гладно. След няколко дни от лекарствата вече нямало нужда.
Пред 1985 г. Бонка Тасева работела като учителка. Заедно със свои възпитаници тя заминала на лагер край морето. Един ден чула писъци, хукнала да види какво става и заварила едно 11-годишно момченце да си къса дрехите от болка. Оказало се, че коляното на детето постоянно събира вода и вече така е отекло, че болките станали нетърпими.
Тя веднага взела малчугана на ръце и го отнесла в здравния пункт, където му направили пункция. Бонка се ужасила, че едно такова крехко телце бива подлагано постоянно на такива тежки процедури. Седнала и написала писмо на родителите как да го лекуват без да го подлагат повече на болезнените интервенции. След време те пък й отговорили с благодарствено писмо, защото детето им се отървало завинаги от мъките.
Рецептата за това е проста: болното място се намазва с олио или мас. Взима се най-тънката част на листо от кисело зеле (което трябва да е добре втасало) и се налага върху болното място като компрес. Отгоре се поставя найлон, който стабилно се прикрепя. Така се пренощува, а на сутринта от насъбралата се в ставата вода няма и помен. За по-сигурен резултат обаче процедурата трябва да се повтори.
Баба Бонка разказа и една много интересна случка, която си спомня от младини. В едно село край Ловеч имало тежко болен човек, всички го знаели като дядо Иван. Върнал се от фронта и му открили рак на стомаха. Лекарите вдигнали ръце и го изписали да си ходи, за да приключи дните си в родния си дом. Заръчали обаче на близките му да дават на агонизиращия да яде какво му душа иска – тъй и тъй не му оставало много време.
Той пък поискал само зелев сок от качето. Пил ден-два, после започнал и зеле да яде и взел, че се почувствал доста по-добре. Накрая напълно се излекувал. Напролет, като почиствали качето и изхвърлили останалата зелева чорба, намерили на дъното кожата на една змия пепелянка. Дали от нея, или от нещо друго, но човекът доживял до завидните 90 години, а лекарите така си останали смаяни, без да имат някакво обяснение за случилото се чудо.
