На 26 октомври Православната църква почита паметта на свети Димитър
Според народното поверие в нощта срещу Димитровден „небето се отваря“. В този момент всеки може да отправи молба към Бога. Вярва се, че ако човек е благочестив, Господ ще изпълни желанието му.
В самия празничен ден едно време хората са извършвали различни гадания, свързани най-често със смяната на сезоните. Предсказанията за това каква ще бъде приближаващата зима се правили по поведението на добитъка. Ако при връщане от паша говедата реват или ако овцете при влизане в кошарата бутнат изправената до вратата тояга, това предвещавало сурова зима. Ако на Димитровден вали, казват, че ще вали и на Гергьовден. На този ден се гледа и каква е месечината – ако срещу Димитровден луната е пълна, то и кошерите ще са пълни с мед и много пчели ще се роят.
Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снеговете и затова в народната представа той е описван с дълга, бяла брада, от която сипе сняг.
Някога, точно на Димитровден се освобождавали ратаите и слугите. Това било краят на старата и начало на новата стопанска година. Тогава ставало и разплащането с аргатите, откъдето наричат празника също и „Разпус”. „Разпуснатите“ наемни работници по традиция се черпят в кръчмата. После се извива хоро и се пеят песни, като една от най-популярните е тази, която разказва за любовта и приставането на чорбаджийска дъщеря на ратай.
Този ден се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите. Затова и почитането на паметта на свети Димитър се чества и като официален празник на строителните работници.
От Димитровден започва подготовката за т. нар. „миши празници”, които се отбелязват на следващия ден. През това време представителките на нежния пол не трябва да подхващат женска работа – да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.
И за мъжете съществуват някои забрани, които трябва да спазват в този период – да не загребват жито от хамбара, да не отронват ни едно зърно от събраната царевица и пр. Но пък следва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, като се вярва, че така ще „замажат“ и очите на мишките.
В добрите стари времена тъкмо на Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите се хващали на т. нар. „сглядно хоро“ (от „сгляда, сгледа“ – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни, родови и общоселски срещи и събори, озвучени с много музика, песни и веселби.
И разбира се, не минават без хапване и пийване за здравето на именниците. А те са толкова много – всички, които носят имената Дима, Диман, Димана, Дими, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димитър, Димо, Димитринка, Димка, Димона, Драга, Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгана, Драгина, Драголюб, Драгомил, Драгомила, Драгомир, Драгомира, Митко, Мито, Митре, Мита, Митра, Митричка и др.
На трапезата се слагат курбан или гювеч от овнешко, пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж, и от кокошка, ако е жена. На масата се сервират още зеленчуци, варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква и пр.
На Димитровден, подобно на поверието, разпространено за Игнажден, стопаните внимателно следят кой ще е „полазник” – гостът, който пръв ще влезе в дома им. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна. Вярва се също, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни.
Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си. В много народни песни се разказва за взимането на важни житейски решения именно в деня на чудотвореца.
В съботата преди празника (честван по стар стил на 6 ноември) навред се прави Димитровска задушница.
