Димитър Чернев със съпругата си при последното си идване в България това лято
11 Декември 2012, Вторник
Българинът създава магнетофонна касета и слънчевия хладилник
Автор: Георги Ваташки
На 5 септември тази година на 82 години от този свят си отиде проф. Димитър Чернев - световноизвестен българин с несравними научни постижения и напълно неизвестен в своята родина. На негово име в САЩ, Европа, Япония и Австралия има регистрирани повече от 60 патента.
Бъдещият технически гений е роден във Варна през 1930 г. Дипломата си на електроинженер защитава през 1952 г. в МЕИ – София, представяйки първия в България електромагнитен запис върху целулоиден носител. Дотогава само в германските компании AGFA и BASF са осъществили тази технология, а в САЩ още се използва жичен носител. За младия инженер следва разпределение като отговорник за радиоточките в телефонната централа на Стара Загора. След година той става техник в радио „София”, където въвежда немски принцип на профилактика и поддържа остарялата звукозаписна техника.
Година по-късно Димитър печели конкурс за младши сътрудник в БАН в конкуренция с 300 кандидати, като до финала стига той и синът на тогавашния председател на Народното събрание. Комисията от 6 академици е шокирана от представянето и практическите му достижения до момента и решава да отпусне допълнително място за него. След една година стаж в БАН е изпратен в Академията на науките на тогавашната Източна Германия.
Чернев, чието семейство е съсипано от политическите гонения (баща му е бил депутат николапетковист, поради което дълго време е влачен по лагерите „Куциян" и „Белене”), решава да емигрира. Съдбата го отвежда ърво в Западна Германия, после във Франция, докато накрая привлича интереса на американците и бива поканен да работи зад Океана. Следва главоломна научна, изследователска и изобретателска кариера. През 1957 г. той започва работа в Стамфордския университет като асистент на бъдещия Нобелов лауреат Денис Габор. Тук българинът изобретява компактната магнетофонна касета, на която двайсетина години светът слуша „Бийтълс" и „Ролинг Стоунс", а също и т. нар. катодна тръба (кинескопа) – системата за запис и пренос на оптичен образ. В далечната 1958 г. това са революционни открития, които днес се използват във всеки мобилен телефон.
От 1965 г. е на работа в Калифорнийския технологичен институт (Калтек), който е експериментален център на НАСА, и участва пряко в подготовката на полети до Луната, Марс и Венера. Талантливият българин създава първия в света хладилник, който работи без електричество и компресор, без газ и механични части. Той изстудява и произвежда лед от 20-килограмовия си контейнер с минерала зеолит, загряван директно от слънчев панел. В такива хладилници се съхраняват ваксини по програми на ООН за профилактика на тежки заболявания. Това успешно внедрено изобретение само за една година допринася за намаляването на смъртността сред африканските деца.
Независимо от превратностите и трудностите в своя живот, никога като учен Чернев не прекъсва връзката с българските си колеги. Пример за това е проведената през юли 2010 г. в София Световна конференция на Зеолитната асоциация, където участва като главен лектор. Той е почетен заместник-председател на Института по приложна минерология към БАН, участва в научни проекти, работи и със Софийския университет. През 2010 г. Чернев постига най-голямата си мечта – връща си българския паспорт и дори прави постъпки неговите синове да станат наши граждани.
Димитър Чернев е звезда на много документални филми, репортажи и книги зад Океана. Още от времето на магнетофонната касета, няколко пъти споменават името му като потенциален кандидат за „Нобел" по физика. Броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения все още не е известен.
