На „Българиада 2012“ на сцената излязоха различни танцови състави на банатските българи
11 Декември 2012, Вторник
Както всяка година, в края на 2012-а банатските българи от Румъния и наши сънародници от цяла Сърбия се събраха на празника
Автор: Георги Ваташки
„Българиада“, посветен на родния фолклор и обичаи. Той се проведе на 17 ноември в село Бело блато в провинция Войводина в нашата северозападна съседка. Начало на инициативата поставя преди 11 години българското дружество „Трандафер“, чийто основател е отец Стоян Калапиш. За каузата работи и Дружеството за български език, литература и култура в Нови Сад, с председател Жарко Евтимов. Тази година, за да стане празникът реалност, голям принос имаха и Културно- просветното дружество на българите павликяни и Дружеството на банатските българи „Иваново – Банат“.
Танцовите състави на четирите организации показаха банатски български танци и разнообразни обичаи на колоритните ни общности от този регион. Така те демонстрираха, че въпреки че са откъснати от Родината, не са забравили многовековната култура и традиции.
Гости на събитието бяха представители на Държавната агенция за българите (ДАБЧ) в чужбина, както и много нашенци от румънските селища Стар Бешенов, Бречкья и Винга. От ДАБЧ подариха на българската общност автентични тракийски носии, а на техните организации бяха предоставени екземпляри от най-новата българска литература.
Съдбата на българите католици в населената основно със словенци и унгарци Войводина е слабо позната у нас. Те живеят главно в селата Бело блато и Иваново, които представляват малки градчета с 1500-2000 души население. Населените места са добре изградени с павирани улици, паркове и културни домове. Населението им основно е съставено от най-старата българска общност зад граница – изгнаници от Чипровското въстание през 1688 г. Това е част от голямата българска католическа общност в областта Банат, разделена между Румъния и Югославия след Втората световна война. Преселили са се в Бело блато от румънския град Стар Бешенов. В селото има два храма – евангелистки, където се черкуват словенците, и католическият „Св. Елизавета“, където се молят българите и унгарците.
